Все съм ти лоша
и недостатъчна
искаш, не искаш
бягаш нанякъде.
Безсилен, ядосан ...

Усещам те част от всичко, от себе си
и мечтая да ти подаря нови звезди,
да ги нарисувам върху небето с лъчи,
да бъдеш гласа във сърцето ми.
И да живея всеки миг за теб, безкраен, ...

Най-обичния свят ми подари –
какво ли друго влюбен да очаква!
Потъвам тихо в твоите очи
и виждам как от щастие проплакват!
Разцъфваш в миг с усмивка на жена, ...

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...

По пътя изгубена,
ранена от вятъра,
едва проходила -
да, за тебе мечтая!
​​​​​Ето те - ето ме! ...

Да тръгна ли,
не мога да остана.
Изостанах сякаш с векове
и плачех, и се смеех,
животът тук ме сряза, ...

144- А/ И там по същата програма,
минавам дните в своя град,
на сменям зърното за плява,
не правя нищо на инат...
Докато времето е сгодно, ...

Слънцето завърза своята мартеничка на разцъфналото дърво и затъркаля белите облаци като снежни топки по изсветлялото небе, за да отвори път на пролетта. Хората бавно изпълзяха от зимния сън на душите си и паркът изведнъж се напълни със смях.
Деца и кучета се гонеха весело по тревата, пчелите се крие ...

Искам да отмия всяка твоя зима от мен,
Да покрия душата си с есенни листа,
попарвайки я с кристалчета слана.
Сетне да посрещна катарзисния дъжд под дъгата
и накрая - жежкото слънце ...

Може пак да закъснея,
както закъсняха всички.
Ще развържа днес вината -
като куче да потича
по следите ти дълбоки, ...

В Европа - зло, гибел, кръв, сълзи...стига вече!
Кога най-сетне светът ще стане по-човечен!?
Докога насилието ще ни мъчи - отговор няма!
Кога любовта в нас ще спре подобна драма!?
Безсмислена жестокост явно, няма спор! ...

Птица в лунния сумрак се стрелна
и потъна някъде в нощта.
С крила разсъни тишината -
някой тихичко запя.
Една мелодия така позната ...

Когато напишеш нещо тъжно
и го прочетеш...
Ако се разплачеш-сложи го в папка.
Ако не почувстваш нищо -
изхвърли го на боклука. ...

Мъж ли? Това е странно същество.
Орисано да бори проблемите човешки.
Орисано да сътворява правилата
и срещу рушителите им война да води, да въдворява и раздава човешката разплата.
Война ли казах? Да, война. Защото мъжът е войнът. ...

Жена
Звездите спускат се във твоите очи.
Гмурва се луната във душата
като в море с незнайни дълбини
от някаква Вселена непозната. ...

В моята къща
няма тишина.
Когато се връщам
намирам топлина.
В обич я превръщам ...

Гладувал твърде дълго глиста
в коремчето на комуниста.
Решил, че трябва да излезе –
в среда хранителна да влезе.
"Ще търся – мислел си –отплата ...

Звън на фрази с изострени думи.
Напрежение пръска искри.
По-добре ме целете с куршуми,
че от думите, много боли.
От очите, разсипват се листи. ...

Приседнала до тебе, в нощта,
в изстрадалото ти лице загледана,
мислейки за хиляди неща
и от мисълта за болката - обсебена:
видях сълза, проблесна на луната ...

Ще си легна до теб -
в земята,
да останем завинаги влюбени.
Не ми трябва луната,
ще целуна устните ледени. ...

Прозорецът ми - рамка на картина.
Художникът й - винаги един и същ.
До болка хубост в багрите му има,
талантът му не ме е лъгал ни веднъж.
И всеки от годишните сезони ...

Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо дишане падна. ...

Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...

ДО Париж и назад 2 част 5.04.2017
Започна гостуването в Париж по програма
и трябваше толкова много да видя,
но, че щеше да падне вървене голямо-
не можех преди да съм там да предвидя... ...

ТАМ, ОТКЪДЕТО
Р. Чакърова
От къде да започна не знам.
Няма край за начало на друго.
Ще опитам от "някъде там" – ...

Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...

Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...

Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...