Сънувах те, без да те познавам...
Сънувах те, без да те познавам
и често взимаше ума ми,
влизаше в сърцето ми...
Всяка вечер, когото те виждах в ...

Сто нещастия,
раждат с мъка щастие.
Крият го в тинята,
сто дни да го търсиш.
Сто дни да го кърмиш, ...

Познавах, сякаш преди век,
един достоен, благ човек.
Повярвах в него безрезервно
и влюбих се неимоверно.
Безмерна беше любовта – ...

любовта
е
живототворчество

Михаил Анищенко-Шелехметский
Превод: Мария Шандуркова
САМО НАЙ-ДОБРОТО
Не се вглеждай, не вслушвай се в жеравен глас,
не тъгувай пред къщи на прага... ...

Михаил Анищенко (09.1950-24.11.2012)
НЕ НАПРАЗНО Е ПЪТЯТ СВЕТА ПРЕКОСЯВАЛ
Превод: Мария Шандуркова
***
Не напразно е пътят света прекосявал ...

Was ich aus Liebe tu das weiß nur du
Du schreibst mir Briefe tausend verliebte Zeilen
Und ich hab Sehnsucht und ich will zu dir eilen
Mir ist kein Weg zu weit mir ist kein Fluss zu breit
Kein Berg ist zu hoch ich komme zu jeder Zeit ...

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
проглеждах пак и чаках нови...
Редяха се така, не дни - години. ...

Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...

Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...

Спомени връхлитат ме,
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак. ...

И днес помня онзи незабравим чуден пролетен ден
в който целуна ме ти и почувствах се аз окрилен
от Любовта, с която възнаграден свише бях
за това, че живея, че съм мъж, че съм безумен!
Отхвърлен от не една жена през своя живот, ...

Излъжи
ме
с финес,
че съм
твоята ...

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Слаба светлина есента донесе.
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...

Любовта я има –
дори в снежната зима,
крие се в две топли очи.
Виж колко личи!
Любовта е във въздуха нажежен, ...

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...

Стоя и в нищото гледам,
вниманието ми нищо не привлича,
и само ти изникваш в мислите ми.
Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак
снимките отварям и мъката ме сразява. ...

Листа се ронят,
като тъжни спомени
и падат отчаяни
едно по едно,
после се струпват, ...

Ѝма и листà
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...

И днес защото съм небето ти от плът,
обличаш ме чрез твоите пътеки.
Да нося в сън аз звездния ти дъх,
в миг да милвам нежната ти вечност.
Ти в мен да дишаш с цялата любов, ...

Алчност
Не ме докосвай. Затвори очи.
Стой на ръка разстояние.
Въздухът между нас ще гори.
Без пламък. Без дим. С ухание. ...

Прости ми,
че не пия кафето си с теб.
Извинявай, че събрах си нещата
и мечтите старателно плети с теб
са спомени с другиго днес ...

Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...

Може ли да обичаш един човек, без да го познаваш? Може би тогава обичаш себе си, а? Една мъничка частичка от теб, която търсиш у другите.
Очите били прозорец на душата. Те са просто хилядократно изпускани огледала. Две малки очи, по-напукани от всички стъкларии по света, взети заедно. А ние гледаме ...

Резонно. Имам спомени от ада.
Но май че пак Рогатият ме вика.
Преминах пеш през царството на Хадес;
изобщо нямаше я Евридика.
Но свикнал съм с подобни постановки. ...

По дяволите силните жени.
Защо ни е да сме такива?
До наивност - независими,
а зад маската - чупливи.
Нека друг е силния за малко, ...

ти превземаш ефира с финес
аз съм толкоз скован и объркан
ти си толкова прелестна днес
и сега аз разбирам че сбърках
ти не можеш да бъдеш със мен ...

Иска ми се да съм издръжлив,
и непробиваем дори.
Да имам броня за всичко,
за хорската завист и злоба,
за сплетни отровни, ...

Любов
Любов е:
когато си сглобявам хардуера;
когато го тествам с всички възможни уреди;
когато обработвам резултатите ...

EL PASO DEL TIEMPO
Esperé a que volvieras
durante días, semanas, años
quizá toda la vida
desde que tengo memoria ...

Малкият мъж
Малкият мъж от малък не се предава,
когато татко му е тъжен, ръка му подава!
Той малък е но красавец голям,
има си приятелка, целува я и не го е срам. ...

Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...