„Деца!“ - им рече
Малък Сечко - „Пролетта
не е далечко!“

Из „Дочуто от съседната маса“
Спокойно решавах судоку в кварталното кафене, когато нахлуха няколко разгорещени съкварталци.
- Неговата го е усетила! – твърдеше Ганчо. – знам си я аз. Същинска „баба Ванга“ е! Лека ù пръст на светицата!
– Ами! Не е виновна жена му. Забравил е човекът! – оспорваше Стеф ...

В живота има болка – това е така,
но важно е как ще подходим към нея!
Дали ще отстъпим или ще вдигнем ръка
с увереност в Бог да я преодолеем.
Кой болката най-добре познава ...

Грей, слънце.
Лъчите твои докарай в моя свят.
Лицето ми светни,
да грейне в този мрак.
Душата ледена стопи ми ти, ...

Не знам, не знам какво сънувах?
С очите си видях Аз хиляди неща.
Не разбрах дори за кой бленувах?
Гласът го нямаше не можех да крещя.
Не знам? Няма и да го разбера. ...

Рисуваш деня ми...
Този ден не беше като другите.
Не, не беше, и днес не е като тях...
Един образ, един ангел
една душа нарисува света ми... ...

Откакто започна работа, Панко пестеше всеки лев, за да си позволи своите екстремни изживявания. Караше ски по най-опасните склонове, изкачваше стръмни планински върхове, спускаше се с парашут, летеше с парапланер… След като известно време ходи и на курсове за водолази, вече смело изследваше морското ...

Когато след години суховеят
лицето ти без милост набразди,
в очите ти искриците ще греят
от спомените мили от преди.
Когато в мен годините додеят, ...

Ах, родино красива,
тъй сладко си ми мила,
любя, тача и мислея,
ден без теб не мога да живея.
Ти даде ми свобода, ...

82/ И днес човекът е разумен...
Не гледа да си навреди.
Постъпва винаги разумно!
Избягва всякакви беди!
Той има куп противоотрови ...

Как така прощаваш всичко
и болката забравяш на мига,
сърце, нима си по-различно
от всичките останали сърца.
От раните си цялото на дупки, ...

Нaродът ми, простете, не е мършa!
Мaкaр Слaвейков тъй дa го е рекъл.
Кубрaтовия сноп ли дa прекършa,
или дa отрекa тринaйсет векa?!
Aз нито ден и чaс не бих зaчеркнaл ...

Когато са кротки,
ухаят на облекчение,
на утеха
или на събрани
в малък букет кокичета... ...

Зад мойте думи аз стоя
и задни мисли не кроя.
На мравчицата правя път,
водица нося ѝ във съд.
И цвете нося на ревер, ...

E, има срок на трайност красотата
и всяка свежест времето отмива.
А аз не съм все тъй на висотата…
дори в едни очи да съм красива.
Набраздяват бръчици лицето, ...

Не спя.
Издърпвам сънищата
за косите, като луковици,
а те,
захванали сърцето ми, ...

Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Като това, че лъчът на Селена
бледнее пред очите ти.
И че морето би те ревнувало, ...

Агнетата ли забляха?
Или издути гайди във съня ѝ пропищяха?
Или пък мъжете, пияни от снощи,
като първи петли, с нови сили запяха?
Неделя е! И щеше да поспи... ...

Изпуснах края на нощта,
а утрото виси на косъм.
Ти нищичко не обеща,
освен да ми разкажеш кой съм.
Разсеян, недодялан, Бог ...

Мога да съм аз човек,
мога – нищо
че съм блед.
Мога да съм състрадателен,
мога да съм любознателен, ...

Малък Ицко,
чакаме те всички.
Искаме да пипнем
твоите ръчички.
Да надникнем ний, ...

Познаваш ли душата ми?
Да?
Тогава знаеш,
че са ù чужди всякакви мълчания.
Тя иска да говори с твоята душа ...

Ще взема да напиша хубав стих,
критиците си с него да зарадвам.
Внезапно и за мене го реших,
идеите така ни изненадват!
Подострих акуратно нов молив ...

ЦЯЛУ СЕЛУ ДЪ ЧИТЕ!
Р. Чакърова
Фечеръ, ощи ф тъмнутити,
чуф - ис куфнятъ съ тракъ...
Пуръстъркъф си учити ...

На тебе ухае лютата зима.
Ухае на теб и мойто сърце...
Където надникна, ти там си любима.
На тебе ухаят и мойте ръце.
Щом вятърът духне... на тебе ухае. ...

Родино,
1.
С фалшиви фрази
и лъжливи идеи
вратата ти ...

И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...

Ураганен въздух,
пясъчно съприкосновение,
небето вае златни нишки,
изгрява тихо вдъхновение
със кармени въздишки. ...

Какво да се прави, такъв е народа!
Не ми е приятно, но факта е факт.
Плювните в Родината, днеска са мода.
Дори да не искаш, плюеш с мерак.
Властта е оплюта от горе до долу. ...

Задавам въпросите
без да очаквам отговори:
В колко точно часа
ще решиш, че ме искаш?
И след колко месеца ...

Януарска тъга
броди в моите мисли
и виновно снега
пада – лек и пречистен.
Заскрежени мечти ...

... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични, ...

С чаша вино в ръка, гледам твоите сини очи!
О, небеса! Замаяна съм, но от виното ли?
Надали !
Опиянена съм, от твоята любов!
Нима пиянството от любов, грях е? ...

Апостоле,
днес ний почитаме твоята памет,
во век и веков остава във нас.
И искам аз да ти кажа, Апостоле,
че сред нас ще остане вечния ти глас. ...

Неприлично
Невинността на челото се четяло.
Кротка съм, но не съвсем.
Дивото живее и напира в мойто тяло
смесица от огън и страсти в тандем. ...