Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Ти си... ПРИЯТЕЛ (за конкурса)
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа!
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала!
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! ...
Тук
и никой не знае накъде отиваме.
Но всички искаме да останем тук.
До дъно!
Отваря се една врата
.... И две сърца.
Женски ръце измиват чашите,
Мъжки - ги пълнят с вино. ...
Проклета зима!
е повече от
студен...
Той е айсберг.
Той е мрак, ...
Дар
Двата фланга
След насилено ...
Горчивата истина
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето ...
Черна дупка
никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен ...
"Продължение".......
общувах лесно и дружах,
играех с всички шах и карти,
от скуката не се боях.
Това не беше само с мене, ...
Не искам!
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...
Гергана
Помня
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб, ...
Дистанция
Че горе до небето те издига.
Тя всъщност със земята изравнява
душата ти. И болката пристига.
Аз мислех: да си влюбен е магия. ...
И няма край
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни ...
От страх
Невидим приятел
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме ...
Защо не пораснах
Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пора ...
Sides 🇬🇧
is secretly
a polyhedron
that despises science
like every grain of joy ...
Пътят
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...
Come baby to get some blues, Part two
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...