Мечта
В живота ми е една
Нарича се тя мечта.
Хули и обиди понасям аз,
не се отказвам и в този късен час. ...

Какво време
Какво време,
телевизия, страст,
спортните канали с пари,
безплатни - похот и сласт! ...

Да обичаш човек от далеч не е болка, смърт е.
Спираш да мислиш за него
и ето го в цялото си величество.
И нещо започва да трепери тъй силно
да се юрка и да грачи. ...

Кой ли, спотаен отсреща,
в цъфналата ръж
е избрал нощта гореща
да се чувства мъж?
Джени истината знае... ...

Генка Богданова
Когато ранени, от думи студени,
от злоба, коварство, печал,
се гърчат сърцата ни в плен на тъгата,
потънали в страх, или жал ...

Бяла кожа, капчица парфюм,
"Лунната соната" и... Луната,
тихо ме люби, почти наум.
Дяволе, вземи ми и душата.
Само не, не спирай, продължи, ...

Поведението му беше скандално поради своята безучастност. Стоеше прав. Мълчеше. Не пушеше, но не защото беше забранено. Не говореше вероятно по същата причина. Просто стои прав, не пие, не общува, не мърда и не досажда. И беше придружен само от сянката си.
– Този е лунатик! – възкликна красивата дам ...

Това жестоко обичане,
изпълнило с дъх тишината
прилича много на орис и вричане
и плете с гняв нишките на съдбата
Пали клади, с огъня вие, ...

Тя бе крехка, с нежна външност и дълбоки, дълбоки очи. Той се даваше в тях, с последни сили търсеше своя спасителен пояс... но спасение вече нямаше! Погълнат и завладян изцяло, отдал цялото си същество на онова чувство, което само тя можеше да му даде. Потъваше и се даваше, давеше се и в безсилието ...

Лъжата. Нея най я мразя.
Тя подмолен е крадец.
Макар от нея да се пазя.
Ме посочват с пръст - "лъжец".
От това те заболява много. ...

Обичам пролетта така
непредвидимо предвидима,
с ветровете си непредсказуеми,
с вълните си на живот.
Обичам изненадите така, ...

Уткак се помня фсе не ми върви!
(Истествену, не е у мен вината!)
но с любофта хептен не сме на ти!
По кръвнуту ми лази пущината!
Започна се ут детската градина, ...

Откровения
Не искам във съня си да те срещам,
да пиша за луна и за звезди,
да възпявам теменужени любови,
да живея със изгубени мечти. ...

Защо сте толкова прилежни?!
И кое ви прави вдъхновени?
Непостигнати постижения
са гласовете ви ефимерни...
Нима сме изборни отроци, ...

Ще паля свещ в параклиса на твоето влечение,
за да се обърне в непреодолима нужда,
да вдигнеш храм до боговете,
молитви там, за мен да сътворяваш,
и да съчиниш религия обречена на мен! ...

Започва новият етап. Начало!
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо, ...

Ангел си, в небето морскосиньо
караш ме да пърхам със крила.
Демон си в сърцето черно-сиво
нямаш място ти за мене там сега.
Анджела, ти просто се наричаш ...

Думите – Непобедимо Слово
Думите, които идват от сърцето,
тях не може никой да ги спре,
рушат, помитат бента на бетоненото вето,
белезници, щик, затвор ли, ...

Когато ме целуваше момичето,
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.
И светеше,стерилно чиста ...

Спомени тихнат,
чезнат във мрак.
Времето спира
морно от бяг.
Светлите дни ...

Eдва едва разлепям клепачи и установявам, че съм измръзнала, схваната и неориентирана нито за мястото, нито за времето.. На гърдите ми лежи нещо тежко и топло. И похъркващо… главата на Алекс. Ето защо съм схваната. А съм измръзнала, защото съм гола, а огънят е изгаснал – в камината танцува рубиненат ...

Ще тръгна по следите на цветята.
Сред мрака, ще ми светят минзухари,
пътека ще чертае кукурякът,
коприва под краката ми ще пари.
Ще тръгна, със смеха на бистър ручей, ...

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна, изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.
Когато в дърветата сънчо пристига, ...

Аз поемам цялата вина.
За нищо никой друг не ми е длъжен.
Каквото преживявам, то сама
допуснала съм да горя на ръжен.
И пак сама, единствено от мен ...

Казват някои, че бил съм наивник,
писал съм в стил наивитет.
Да: на лъжата върл съм противник,
гледам на нещата ала тет-а-тет!
Не ща, да обличам злото в одежди, ...

По трънливи пътеки вървях
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа ...

Всички имаме една цел,
да постигнем нещо в живота си
и трябва да се борим до краен предел,
макар да има някои неточности.
Важно е, всеки го знае, ...

Погледни как слънцето блести...
А мислеше, че няма пак да блесне.
Няма отчаяние без сълзи,
но дори и в отчаянието надежда
пак ще светне като слънцето, нали? ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Седмицата бе топла и разполагаше към разходки и пиене на кафе на открито. В любимото ми кафе масите отново започваха да се пълнят по обяд. Компанията до мен играеше поредната игра на карти, когато към тях се приближи мъж и притегли стол да седне. Те спряха играта и го з ...

Къде потъва моето самочувствие и защо усещам се така неудовлетворен?
Защо не мога да си кажа: "Аз съм първият, мен трябва да ме стигат, само мен"?
Това е въпросителна голяма. С години опитвам се да я реша.
Предъвквам и изплювам хапките които хапвам, поднесени ми щедро от света.
Светът, където аз жив ...

Животът, другото му име е Мръсник,
разби на прах мечтите ни.
Окаля всеки порив,всеки вик,
за щастие и ведри дни.
Лица, блестели някога в усмивка, ...

Струва си да изживееш,
как нов живот даряваш –
радост, щастие да те залеят,
струва си – любов да даваш!
Струва си, да се събуждаш – ...

Две картини. Двеста цвята.
Две различни точици встрани.
Нежно цвете и неистов крясък...
Светещи секунди, от преди!
Звук от Нещо и звука на Нищо. ...

Поздравявам те за твоята красота,
за младостта ти в твоята душа.
Изгрявам с мисълта за твоята висота,
искам нежно да те изкуша
и твоите очи да подсуша. ...

Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...

Онемявам
и на прищевките ти
не скланям,
добротата е слабост
и от гордост ...

Ежко Бежко с бодлички,
колко го обичат всички,
с тях боде за да те брани,
ти си скъпичък отрано.
Тез бодлички са опасни, ...