Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...

Когато си сам,
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...

Понякога се спирам в твоята ранимост –
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...

Нима с целувки ме влудяваш.
С мокра фланелка ме галиш, но с устни ме разгорещяваш...
Невинни целувки се сплетоха в мен.
Усетих аромата на свежест.
Потрепнах, като яйчице. ...

Любовта – това е да искаш да преживееш
с някого всички годишни времена.
"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри
Не ми е тъжно, когато вали.
Просто гледам, как падат листата. ...

Re: "Прилича на любов" – chianti
На askme
Прилича, зная, на любов прилича.
А може би наистина така е...
Но разумът във мене го отрича ...

Мокра, притъмняла улица,
по краищата – купчини листа,
сива пелена от ниски облаци,
захлупила е под капак света.
Непрекъсната мъгла от влага ...

Кой сътвори я от звезди и сълзи...
Безсребърна, безбронна,
разголена, безсънна,
прощаваща и страдаща,
желана и прогонена, ...

Мъж си, но талантлив по сантиметър.
На ръст си само 1.90 см. , но тежиш едва 90.
Всеки мисли, че си галантен...
Метър и деветдесет е малко страстно и хладнокръвно, за да ме усетиш цяла.
Нима не можеш да ми преговориш, като плата и метъра. ...

На сънародниците ми,
емигрирали на Запад
Защо загубвам този пристан,
посрещал толкова предци?
Тук сега е свят измислен, ...

С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...

Глътка въздух и стръкче надежда.
Ти се втурваш към светлото с писък.
Шансът равен за тебе изглежда.
Носиш номер пореден от списъка.
Изпитания спъват те. Светиш ...

Стои просякът безимотен
на улицата самотен
и очаква нещо да му дадат,
че мъчи го гладът.
Да се смилим над тоз човек, ...

Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара – друга дата
и там е другото небе.
А времето – часовник златен, ...

ТАЯ МРАЧНА ЗИМА…
Мен тая мрачна зима ме притиска…
Тежи ми тя като мъгла!
И затова тъй силно ми се иска
да дойдат летните тегла!.. ...

(Посветено)
От снимка овехтяла, поизтъркана -
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
Вкусвала си не една сълза. ...

Микаела
Вече шести ден круизният кораб “Белият красавец” пореше с носа си синьо – зелените води на Атлантическия океан. Падането на нощта го завари хвърлил котва някъде край бреговете на Бразилия.
Тридесет и две годишният адвокат Алек Брендън стоеше полуизлегнат на шезлонга и отегчено се взираше в м ...

Помниш ли, как плачеше небето,
когато пихме чай за първи път?
Как шляпахме във локвите по светло
и как суших косата ти с дъха
и аромат на утринна наслада, ...

Все пак ще изплюскам един таратор. Мазничък, с много чесън. Напук на лошото време и мъж ми, дето се прибира вкъщи със спален чувал. Студено му било. Божеее, сега разбирам защо чушките на балкона не червенеят...
Дразни ме тоя дъжд. По никое време. Октомври. И съобщенията от Топлофикация, че поради ни ...

Отново е 2 през нощта. Не я оставяй сама. В 2 през нощта животът е друг. Вървиш по улицата, пропита с тъмнина, наоколо няма жива душа. От време на време някоя уплашена котка притичва, а после пак празнота. Вървиш, не спираш, а всичко, което чуваш е оглушителна тишина. Не си свикнал, нали? Твоят ден ...

Не открих стъпките ти на този адрес,
но въпреки това, че се разминахме сега,
знам че бил си тук и че си навсякъде,
защото следвам усещането си за теб,
как и ти ме търсиш, както в предишен живот ...

Ранна понеделнишка сутрин. В стаята се пронизваха тънки струйки студена светлина през пердетата. На пода имаше разхвърляни дрехи, подсказващи за състоялата се страстна нощ в апартамента. На масичката до леглото имаше пепелник пълен с фасове от "Мерилин" и "Малборо", а до него една малка останала уга ...

Предвечер, обичам...
... Така в часовете най - дълбоки на погледа ти ,
когато здрача копнее за прегръдката на слънцето
и усмивката ти изпълва света ми с магическа същност,
сърцето ти е убежището на устните и душата ми ...

Колеги ли са Тръмп и Цецка?
Разбира се. За месец време.
Пред президентската завеса,
с надежди са и то големи.
Колеги от различни класи. ...

Почуках! Ти отдавна си излязъл.
Оставил си отключена вратата.
Маршутът на мечтите си белязъл,
с които ще превземаш самотата!
След теб ще тръгна невъоръжена, ...

Предлагах сърце –
чисто и ново.
Никоя не го взе
наготово.
И то мухляса. ...

С небесносин оттенък,
душата ми
отказа се
да вика –
заглушавана бе ...

Беше гореща юлска нощ!
Небе, обсипано със звезди!
Луната осветяваше празната улица!...
Но дали беше празна?!
Вървеше...за никъде тръгнала. ...

Наградата за обич беше смърт.
Сърцето ми на атоми се пръсна.
Останах по душа без плът.
Една такава тиха и невръстна.
Удари в мен последният звънец ...

Шафранено ценен, горчив, ароматен
Анима с анимус в същностна схватка,
силно на кръвта и земята подвластен.
Тъмно и светло, слабо и силно – в загадка.
Радост в безгрижие, но младост в тревога. ...

Когато го изписаха от кардиологията Пеко беше в състояние на невероятен стрес. Бяха му казали, че ако не му прочистят с катетър съдовете на сърцето, ще умре от инфаркт. Съдовете били пред запушване и телта трябвало да ги обходи от край до край, за да изчисти плаките, натрупали се от честото ядене на ...

Това беше тя. Винаги се будеше точно в шест часа. Сресваше перфектно косата си и я прибираше назад в съвършено стегната плитка. Обличаше предварително изгладени дрехи и обуваше високи обувки. Понякога цялата беше облечена в черно, а друг път подбираше най-различни багри от гардероба си и ги комбинир ...

∞∞
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
> ...

Отдавна студено е в мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когато нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност, бликаща от поглед искрен, ...

Надниквам в огледалото –
измамно изтрезняла съм.
А на часовника махалото
прогонва спокойния сън.
Писах рецепти за щастие, ...

Той седи, стиснал шишето,
като ненужна сянка
в ъгъла на битието,
в кривата извивка на зримото,
безучастен, безчувствен, ...

Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...