На брег постлан със злато,
а над мене ято птици,
устремено към уюта.
Душата ми и тя да фръкне бляни.
Гласа ми се издига по следи им ...

Защо ми дремеше?
Да бях лошо момче,
което играе игрички!
Но аз исках теб и бях откровен.
Знам, ще намериш някой по-добър от мен ...

колко
много
на(д)божни

В стих (неосъзнато се обичахме)
Не бе мелодия – бе стих
не бе и стих – бе част от нас.
Етюд – сътворение на вятъра,
роден от порива. ...

Като кон се натоварих
със продукти за храна.
Раница, вместо самари
метнал съм си на гърба.
Нова седмица ме чака. ...

Душата ми е нежно цвете...
не го пречупвай ти в калта,
дори и бурията не ще затули
светлината в нея...
Ще забравя следите на миналото, ...

Търся старите скрижали
вписани на камък с огъня на Мъдростта
в пламъка на човешкото безумие горели,
но съхранили себе си във вечността.
Какво ли пише в тях? ...

Вятър лист отнесе
във самотната гора
и скръб донесе -
болката на есента.
Тъй и животът си отива ...

От държавата,
парàта и властта е
по света скръбта...

Войната на мравките
Сергей е от Молдова. Виктор – от Украйна. Джон, Робин и Хари са от Обединеното кралство на Нейно величество Елизабет Втора. Сергей и Виктор също са с английски паспорти. Платили са по хиляда британски паунда за такси. Не обичат да говорят за придобитото си поданство. Аз съм от Бъ ...

Here I am, alone and haunted;
Begging for forgiveness, lonely.
Being different, I cannot promise,
Not even you can stop the torment.
I am The Hunter and I am The Sin. ...

Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...

Накъдрих косата си,
от много време не го бях правила.
Сложих червен гланц върху устните си,
приличаха на току-що узряла черешка.
Погледнах в огледалото, ...

На жителите на красивите
и "тихи" български градове
Привличат се сезоните в този град.
Искат радостта от времето да отделят.
Приличат си сезоните в този град. ...

Измислена реалност се преобрази в мене.
Има божествени същества,
който ме докосват тайнствено.
Получовек ме преследваше,
като диво животно. ...

Извинявай, ама
спри да дишаш!
Много по-забавно е,
ще видиш.
Тая кал по улиците ...

(тъжни нашенски случки)
- Брат’чед, защо кметът на Пловдив тръгна да топлоизолира оградата на градския затвор?
- Едва ли е той, брат’чед, по-скоро е онова юначе Яни. Нали там е избирателен район на Б.Б. от откраднатото тефтерче. Все пак е редно където си го избираха, там да си го и тикнат в килията. ...

Отвън сградата се различаваше от останалите селски къщи. Орнаментите и високият четири метра таван на приземният етаж говореха за минало величие и по-особеното положение на притежателите ѝ сред останалите съселяни. Не, че другите къщи в планинското селце бяха малки или схлупени. Напротив, всичките и ...

Последни слънчеви листа
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...

Пеперудено красива
за миг разтварям крила и политам.
Таз красота е фалшива,
не е нужно да питам,
колко пеперуди създал си преди, ...

Помниш ли деня
преди утре –
не на прага на зората,
нито в облачното гнездо на светкавицата;
под маха на совата, ...

Когато слънцето погали слънчогледа
с горещите си парещи лъчи,
докосвайки листенцата му бледи,
го кара в нежно златно да блести.
И той, поел на глътки топлината, ...

Среднощен мрак е.
И в мрака – тишина.
Няма нийде светлина.
Само моят прозорец
е отворен и свети. ...

Събуди ме, не искам в сънищата да живея
и да се лутам по пътищата в самота,
пак искам да съм буден, с тебе да запея
и двама влюбени да тръгнем по брега.
Пътя си ще търся в тази тъмнина, ...

"Който убива Вярата - се наказва"
из Библията
Не те ли заболя, че тъй жестоко ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата птица?
Победила, като гладиатор отдръпващ се встрани ...

Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...

Какво насилие
/мутренските времена/
Какво насилие над тези бедни хора,
какъв нечуван, в двайсти век, терор?!
Тук бандите са плъзнали по двора. ...

Бисерно чувство
Светъл ден в живота ми.
Ти жената събуди в мен.
Затрептяха заспалите чувства,
изгряха хиляди слънца. ...

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
и става купчинка до вечерта.
Купчинките се събират бавно, ...

... И седиш си сам в нощта,
гледаш през прозореца луната и звездите...
Мислиш си, защо ли заваля,
ронейки сълза, подир сълза!
Чудиш се какво се случва с тебе, ...

Думите бягат, разбягват се подобно на звезди в друга вселена, какво се върти около тях Бог знае, но планети се въртят тук и сега, а там и кога, кога, но въпросът избяга във вчерашният ден, а днес е друго, друг въпрос – може би какво или как, другата вселена напомня сама за себе си / това хилозоизъм ...

Счупи се сиромашкото лято
и посипа в очите ми парченца тъга.
Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием.
За едно лято и обич, по-дълги от смърт, ...

Изгубил съм горчивината,
когато очите ти блестят за друг.
Сърцето ти – камбанка в злато,
издава светъл звук.
Макар неискана – тъгата ...

Вечер страхотна.
Съботна.
Среща с осъществената мечта,
след толкова време.
Обичана и щастлива, ...

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи. ...