На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...

От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...

Connected souls
И сякаш те познавам цял един живот,
а всъщност знам за тебе твърде малко...
и сякаш полетът суров ме води към небе необятно
и сякаш в някой друг живот ...

Бръчките бавно се нанизват около очите.
Светлинки за миг озаряват празни стаи, прашни ъгли, разхвърляни легла, грозни мисли...
Акопунктура на ретините - мъглявина в тунела.
Безжалостно преследваме демоните си, надявайки се никога да не ги стигнем.
Защото тогава приключва играта - за всички! ...

Разчупи ме парче по парче,
оголи всеки нерв на душата
и кръвта застави да тече,
всяка фибра разбий без остатък.
После пак ме рисувай с очи, ...

Високо вдигнати са летвите.
До тях не стигат даже клетвите.
Под тях минават само бедните,
последвани дори от средните.
Над летвите стоят богатите, ...

Генка Богданова
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти. ...

Потъмня небето
доскоро слънчево и синьо,
мълчание се настани в притихналата шир,
предчувсвие за мрак премина,
за краят на спокойствие и мир. ...

Аз бях на двайсет.
Ти – двадесет и пет.
Аз – плаха девойка,
ти – романтик и поет!
Съдбата ни срещна ...

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...

Нощта над сърцата ще бди,
грее от лунните звезди.
Ще зее, като пропаст в нашите души,
волна, като птица ще отлети.
Ще слеем горящи тела, ...

Цветни губери разстила
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси ...

СРЕД ТИШИНАТА
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен! ...

няма истини
половинчати
няма истини
витиевати
истината я творят ...

Ела при мен в самотната ми стая
и припомни ми за годините ни диви
за раните които не зараснаха
и думите които не си казахме,
за силата която не намерихме ...

132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава ...

Летя със ятото на птиците,
с очи загребвам синева.
Събирам топлина в зениците
и я раздавам по света.
Пристигам щедра като лято, ...

От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...

Обещание;
Ще прикрия сълзите със смях,
Ще прикрия мъката в игра,
Ще прикрия самотата в дела в ЖИВОТ
Ще се радвам на животни, а не на идоли, ...

Скитах се самотен по света.
Много нощи лутах се във мрака.
Търсех да открия любовта.
Вярвах нейде там, че тя ме чака!
Улици безмълвни. Тишина. ...

Ден за размисъл у мене днес настана!
Що ли става тъй,
в джебеца си кинти все да не намирам
и в дома от работа се щом прибирам,
като джихадистки талибан въоръжена, ...

Не се живее без любов,
без нея празно е и кухо,
невидим става тоз` живот,
сърцето бие някак глухо.
Щом дойде тя, срещни я прав, ...

Седи на тротоара, свита тъжно до улука.
Така решила е, ще чака купувачи тука.
Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,
снежинки рисуват бавно дантела разкошна.
Обаче улиците мрачни бързо опустяват. ...

В измислена от ролите игра
сюжетът сенките преплита.
Превръща същността в гора
и всекиму налага се да скита
из дебрите на гъстия шубрак, ...

Тези малки, далечни звезди
жълти мравки по нощно небе,
отвисоко навели глави
тъсят моето родно селце.
И по тях аз поздрави пращам, ...

Всяка птица прегръща небето,
сякаш в облака търси гнездо.
От земята, стаила в сърцето
роден дом като младо дърво.
На крилете ѝ вятър свободен ...

Шепна,
на вятъра,
на времето,
на пролетта,
на сърцето си. ...

Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.
Плахи стъпки към душата ти близнак, ...

С тъгата отдавна съм на ти...
Със самотата също!?
Надявах се, макар че сърцето
много пъти нараних.
Прощавах и грешах. ...

На другата вечер звъня на Надежда. На времето след смъртта на Лили, толкова бяхме потънали в борчове заради лекарите, които се опитаха да ни изсмучат всичко накрая независимо, че виждаха че детето си отива, че стигнахме до там че ни изключиха тока. И аз започнах отчаяно да търся втора работа, но все ...

Пристъпва цялата в пепел –
разнищена, унищожена,
една жена опожарена-факел,
обичаща довчера.
Допира устни бавно ...

"Момчета,запазете своите момичета!"
Ивайло Терзийски
Ако ги нямаше насън момчетата,
наяве кой ли щяхме да обичаме?
Ще бъде орисията проклета – ...

Генка Богданова
Българийо моя, земьо свещена,
Тракия китна - люлка рождена,
славят ви с песни пойните птици
галят ви нежно реки - хубавици. ...

Влече ме да съм волна и свободна птица,
разтворила във синия окъпан небосвод,
своите крила на нежна жрица,
обичала и жадна за любов...
Влече ме да витая в небесата, ...

Въздухът е този, който
като лек и нежен вятър,
душата ми освобождава,
когато се издигне страстно
мисълта ми към мечтите си... ...

В паметта на тленното
чувствата се наследяват
и дълго трупани моменти
в следовниците ни изгряват.
Навярно през сезоните ...

Стоя на дивана и
наблюдавам пролетната идилия..,
а именно ти!
Димът от цигара се носи
толкова леко във въздуха. ...

На родителите ми
Разделя ни стена.
Не мога да прескоча,
като ездач дори на кон,
за кратко свиждане, ...