Последният Човек
бездушно вглежда се в небето,
а то безмълвно тъмнее и мълчи,
отровен дим се стеле над полето,
посока няма, а той върви. ...

С пръст си чистя зъбите.
Защото между тях отдавна
се провират
б у к в и т е
на името ти. ...

КАПЧУКА
Капчука безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата, в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива... ...

ти нося
тъй малък подарък
от моето сърце
за теб
минута по-късно ...

Мечтата си сложи лилаво червило,
обу си обувките жълти мечтата
и нервно излъга: – Ще ида за вино,
наглеждай детето. – И хлопна вратата.
Настигнах я долу, току до завоя, ...

Всичко вилнеещо в жарката гръд,
като птица към топлото литна,
Все така сезоните се менят,
и отново пак есен пристигна.
И видях по дланите на дете, ...

Дъждът отново прави чудеса.
Гърбът е мокър, а душата суха.
По улицата сякаш е река.
Къде отива в уличката глуха?
А телефонът яростно мълчи. ...

Песни
с вкус на Слънце
по изгрев,
най-вече по залез;
мелодии ...

Заспивам дълго след разговора и се събуждам след около час. Часовника ми показва 5 сутринта. Към 5 и половина вече не издържам, трябва да се махна от това легло. Криси спи дълбоко и аз се обличам много внимателно, за да не го събудя. Вечерта домакинята предвидливо ми е показала къде стоят кафето и ч ...

Потегли тихо, без да попита,
на тръгване май заваля...
Дали е това или във очите
разстила се сива мъгла?
Не се обърна да ме погледне ...

Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка, ...

Непредсказуема е любовта ти
с тежеста на миналите дни,
с безбройните любовни връзки,
изпълнени със страст, и нежност, но с лъжи.
Но как успя ти да превземеш ...

Красива нощ на моята любов...
На теб, също като на мен
споделената самота ни харесва,
вглеждам се в теб и те чувствам,
толкова красива и замълчена, ...

КРАТКО УРАВНЕНИЕ С ИЗВЕСТНИ
Р.Чакърова
Душата ме боли от много обич,
сърцето хълца, от лъжи преситено.
Ще нарисувам вместо вежди - скоби, ...

Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...

СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига ...

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, прост ...

Oтиди си от мен без излишности!
Без неискрени думи и нежност!
Без да искаш да бъдем приятели!
Без да демонстрираш сърдечност!
Отиди си от мен с ясен трясък ...

И с промяна си красив,
но в човека щом си свят -
пълна загадка си,
несъвършен и без цвят!
Има в теб за всяка твар ...

КРАЙ МОРЕТО
Жумя. И слънцето блести в очите...
Отеква ехото на морския канон.
Притичват като зайчета вълните,
но вътре във душата ми отекват като стон... ...

В нощта сред лунните лъчи
чудна музика звучи -
мелодия небесна -
каква е тази песна?
Серафим в нощните тъми - ...

Поздрави от Лизи /2 част/
ЛАРДИЯ
Аз съм Лизи. Поне така пише в кръщелното ми. Пак там, ако съм се научила да смятам, пише че вече съм на 35. Ако вярвам на себе си още съм на 15, но това е друга тема. Като дете си мислех, че успявам да сбъдвам приказките, да ги превръщам в реалност, а като пораснах – ...

Човек е значещ
чрез труда си, в който влял
е обичта си!...

В душата ми останали са само думи
и спомени от най щастливи дни,
и болката в гърдите като от куршуми
за всичките несбъднати мечти.
Пътеките ни се пресичат толкова рядко ...

Искам до мен да си вечно.
Да те топля с грижовната длан.
Да усещаш в душата човечност.
Да заспивам с духовен шаман.

да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш"
Стефан Цанев
Между смирение и зов – ти предпочиташ самотата.
И зле орисана любов – подобно трънче във петата. ...

Събуждам се. Полуотвита, премръзнала, сгърчена като болна скарида в единия ъгъл на леглото. До мен доволно похъркват Рижи и синът ми, разчекнат като разбит хеликоптер. Изпълзявам. Вместо в пантоф, попадам в пластмасова купичка. Разтягайки около 28 сухожилия, в поза на професионален фехтовчик, успява ...

Всяка изречена дума може да бъде последна,
но дали ще е на нежност богата, или ще е бедна?
Дали ще е изпразнена от смисъл, куха,
или ще е пълна с поезия, която гали слуха?
Дали ще е лишена от собствен цвят, ...

В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката ...

Понякога е трудно да прикривам
тъгата в моите очи.
Обръщам се и сълзите си изтривам,
но болката във мен бучи.
Не искам никого да наранявам ...

Една от 10-те Божи заповеди наруших...
Една от 10-те Божи заповеди съм нарушила,
че чужд мъж била съм пожелала,
но защо Бог да ни срещне решил е,
като срещата ни е безвъзвратно закъсняла... ...

Когато се будиш в нощна безсъница
и сънят си е тръгнал към утрото,
погледни есента как шуми от прозореца
и в нея се виж пред огледалото.
Приеми зрелостта и не питай за другото, ...

Есенна меланхолия…
земята се събира в себе си
замислени дърветата шептят
в отнесена от лятото мелодия
следите ни дописани горят ...

Все така се получава, че
винаги малката бутилка
ти диктува големите мисли,
и искаш да бъде различно,
но разумът в теб ...

Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...

Отново избяга капризната муза,
бе казвам ви, страшен инат…
Заби ми плесница по лявата буза –
била съм голям тарикат…
Била съм използвала музата само, ...

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак ...

Метафотично, не буквалистично
не съм метафора, а буква.
Буквалистично, не метафорично
дърветата шептят от скука.
Дълбаят есенните драми ...

БЕЗГЛАГОЛЕН ВОПЪЛ
Напаст мафиотска
с наглост идиотска,
палячовци безродни,
за нищо негодни. ...

Исках само да те погаля,
да погледва в очите ти.
Да ти кажа и помоля,
вярвай в мечтите си.
Ти реши гръб да ми обърнеш, ...