Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.7K резултата
Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Опитах се лицето ти да нарисувам,
да предам с четки боя красотата ти,
да уловя всяка една черта и точица.
Усмивката ти. Погледа ти, всичко ...
– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...
Сив камък няма да бележи този хълм,
където за последно ще поспра,
за да погледам лятото, а вън
зловещо ще пристъпва есента.
Лъчи сребристи ще играят в косите ми ...
Главният герой
Ако трябваше аз такса да събирам
за зрителите ровещи се във живота мой,
дворци от злато вече ще шях да имам
и да бъда в филма главния герой. ...
Дали не беше вчера...
Дали и не валеше...
Случайно името му някъде дочух
и затреперих като струна, затреперих като есен,
затреперих от любов, от топлина, но и от студ. ...
„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...
Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...
Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...
Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...
Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...
Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни, ...
Чувстваш – под нозете ти е заледено,
страшен студ е стегнал целия ти свят.
До теб съм! Опри се на моето рамо,
дай ръката си и да тръгваме, брат!
Проронваш, че нямаш на никого вяра ...
Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...
Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади! ...
Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците. ...
Знаете ли коя съм?
Аз съм тази, която нежно сълзите ви ще изтрие.
Аз съм тази, която болката ви ще измие.
Аз съм светлината в мрака,
която на страшните места ви чака. ...
Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...