Обичта ми, към теб ме съживява,
една вяра, в живота построява.
Душата ми е остров сред море,
бряг, моето сърце зове.
Обичта ми е незаменима, ...

Когато си тръгна, нека бъда във бяло,
oчите отворени нека спират дъха,
с орхидеи покрийте мъртвото тяло,
а после нека горя!
В пламъка вижте мойта душа, ...

Върна се! На прага ти стоиш
крехка , беззащитна, уязвима.
Свела поглед чакаш и мълчиш.
Влизай! Няма грешка непростима!
Колко пъти тръгваше си ти? ...

Очите ми изгарят от любов,
която от душата ми извира,
тъй видимо превърнала се в зов,
че сякаш бе изпълнила всемира.
Защото срещнах те във тоз` живот, ...

Безброй светулки светят
в сънната тъма,
на черен фон враждебен
между тях – сама,
блести засмяна сякаш ...

Нека изключим телефона и убием времето,
нека да не даваме да лае и кучето.
Нека чуем звука на тишината
и посрещнем на мъртвия душата.
Нека издраска самолет в небесата, ...

Известно зная е на всеки –
Животът е театър:
един е роб,
а друг пък – император,
ей тоз – мъдрец, ...

/ На моя баща, който днес има рожден ден! /

Пропуснал
Не носи личната си карта дядо
и пенсията как сега да вземе?
Служителка, отракана и млада,
решение намира на проблема: ...

Огледален свят
Ако има свят, различен от този...
Онзи, за който всеки мечтае.
Спокоен, изумруден, с душа.
Ако има го този свят различен, ...

(приказка за едно приятелство)
Живели там в една гора
дръвченце малко, казвало се Дъбчо
и охлюв с чудно име Жóжо.
Приятели големи те били, ...

Българският парламент е дрон,
възседнал разбеснял се кон,
прелита, поразява,
но не противника, а собствената си
държава! ...

Всеки ден ми е надежда.
Всеки ден ми е борба.
Гледаме се изпод вежди
с многоликата Съдба.
Тя ме глозга тихо-тихо. ...

Виждали ли сте нейде такива очи?!
Гледаш, на пръв поглед, обикновени дори.
Погледна ли в тях - духът ми лети,
сърцето от ритъм излиза, въпреки че за любов крещи!

Понякога се губя, понякога намирам,
но към себе си вървя, дали?
Силно устремена или от страх примирам
все още търся себе си, уви.
Откривам птица, а под нея – цвят, ...

Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...

Как един измислен свят
превръща се в истинския?
Много просто. Винаги е бил.
Просто в огледалата влез.
Измамени от реала. ...

Не питам пак защо, не моля
не спирам никой днес, сега...
като си тръгнал... тръгвай си! И толкова.
Нали така си пожела.
Не питам днес защо и колко ...

Прекрасен юнски ден. Един от онези дни, през които единственото, което искаш и трябва да направиш е да запалиш колата и да хванеш любимия (или най-добрата си приятелка) под ръка и да тръгнеш на пътешествие. Без значение къде отиваш, без значение колко гориво имаш, без значение колко пари имаш.. знач ...

ДЪЖДОВЕН СОНЕТ
Р. Чакърова
Дали е дъждовен и дали е сонет –
нека утре решават критиците.
Няма аз да съм първият разпнат поет, ...

Прошка да искам не успях.
Слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес – устни горчиви...
Прошка да искам не успях. ...

В тишината на размишлението ми
усещам целия си вътрешен свят
заражда се в мен като семенце,
малко и незначително
но и пълно с възможности. ...

Пролетни струни потрепват
в притихналата моя душа,
готови пак да посрещнат
свежодъхави, нежни цветя.
Отвътре ме топли усмивка, ...

От днес принадлежа изцяло
на морската магия.
Отдадох и душа, и тяло,
на водната стихия.
…разплисквам се във него ...

Усещаш ли,
болката чужда
във вените – как тече,
засяда ли нещо в гърдите ти,
щом заплаче – дете? ...

Изгубих си думите.
Бяха красиви. И много.
Като наниз от перли
в копнежност и смут.
Пресрещна ги крепост ...

Вятърът на път потегля
и взема мислите със себе си.
Разчиства всичко непотребно
и сключва договор със Времето,
според който е планирана Забрава ...

Потегли ручейче от планината.
Снегът стопи се и във равнината.
Кокичетата вече са на слънце,
а нивите загърлят златно зрънце.
И долетяха щъркелите вече, ...

Забързано крачиш, приятелю мой,
нарамил торбата с проблеми,
понесъл тревоги и грижи безброй,
загърбил мечтите големи.
За малко поспри се и поглед вдигни ...

Привлечен бях от твоята усмивка,
добре прикрита с лицемерие и суета,
раздаваше на всички ни любов като пчеличка,
а просто си избивала комплекс от самота.
Доверие ти дадох, голямо като Космоса, ...

Бих страдала, ако ги няма
твоите ръце,
бих страдала, ако е студено
твоето сърце!
За мъката в очите – ...

Той има страхотно съзъбие,
пише с лявата ръка,
пуши си цигарата наполовина,
далтонист е,
не вижда други цветове освен мен, ...

Усмивката.
Тя няма да изчезне.
Докосната е с любовта.
С твоята любов, приятелко.
Не си до мен сега. ...

По минни полета се движи света,
пробягва набързо с уплашени крачки,
отгоре му стъпва желязна пета,
в поход брутално тя гази и мачка!
Мините са барутни цветя, ...

– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или ...

Изстрадал своя личен ад -
сизифовски катерил склона,
сочен с пръст, на челото с печат,
някой жертва е на слух зловонен.
Живот без грях - а има ли такъв, ...

Помниш ли как се къпех в очите ти.
Като есенни листа се отронват годините.
Само вятърът от време на време
ми нашепва името ти.
Потъваме в забрава. ...