Цъфнал цвят,
ухание и нежност,
въздишка малка и сълза,
любов далечна и желана,
като небесна шир или безкраен океан. ...

Жените са коварни създания. Никой не може да даде ясен отговор какво искат, още по-малко защо. Често биват оприличавани на различни животински видове, особено влечуги. Има прилики. Злобата е качество, което е заровено на различни дълбочини. В определени ситуации би могла да бъде приоритет. Нищо не с ...

Тъпан бие, гайда писка,
скача пъргаво хорце.
Всички са ужасно близки
и държат се за ръце.
Музиката щом престане ...

Където се разделяше с' света
и храмът се прости с един обиден
не беше лято, а безброй лета
накацаха по цъфналите сливи.
И птиците с очите на евреи ...

Знаеш ли кое е тъжно и наистина жалко? Когато искаш някого, но не му го кажеш. И после се окаже, че и той те е искал. В крайна сметка обаче никой никого не е поискал и сте се разминали уж случайно, ала съвсем нарочно и извън реда на нещата. Ако ти бях казала, че те искам щеше да е друго. И ти ако ми ...

- Ти си луда! Как се гледат пет деца в днешно време!? Ще можеш ли да се справиш? То не е само да ги нахраниш и облечеш. Трябва да успееш и да ги възпиташ. Не се захващай с това. Гледай си живота. Те са ви роднини (децата са на брата на съпруга ми), но който е раждал деца да си ги гледа… Имаш хубаво ...

(Между Великден и Гергьовден)
Навън отново се спусна завеса
от облаци, мъгла и мрак,
И някак тягостно е на сърцето,
какво ли ни очаква пак? ...

Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...

Сърцето трепва насън.
Познат глас тревожи съня -
искан и чакан през деня.
Стъпки отекват в мрака.
Колко дълго го чака? ...

Живял доскоро в Люлин 3 един котарак с чизми. Другите котараци ходели под терасите на хората и мячели за Валериан, а нашият тропал по жълтите павета пред и зад Коня и хич не му било. Той, естествено, бързо се превърнал в черната овца на котешкия род, пък и цветът му бил чистак черен, така че скоро д ...

В сайтовете за творения,
май попаднах на гонения,
инквизицията стара,
пак ме вкара във кошара.
Що ще правя аз сега, ...

Мълчанието има свои спомени.
Ненужно e наум да ги крещим.
Остават белезите незабравени
в сърдечният ни свят незрим.
Мълчанието има своите истини ...

Петър Олегович Березенко бил доволен и щастлив човек — работел за най-прекрасният шеф на света — Владимир, негов приятел от гимназията. Оженил се за красавицата на квартала, която ако не друго, то поне го дарила с две чудни дъщери. Поддържал добри отношения, както със своите родители, така и с тези ...

Ама е готин животът. Пъстролик, шарения, та дрънка. Такива чудесии ти се случват, че чак забравяш да им чудиш. Случи ти се, например, да се влюбиш. Амур те плясне по главата и тя така олеква, че политаш в облаците, кеф ти бели, кеф ти розови, та и на червени сърчица, ако щеш. Сладко ти е, сладунесто ...

От младостта случаен ден,
към своя край неясен, замъглен,
със сигурност е устремен.
Слънцето го няма вече там, над нас,
ала светлината му е жива още, и в захлас, ...

Древността ни пише писма
в небесно многоточие;
мастилото от светлина
ситно капе от перото ù,
а то самото, ...

До залеза е трудно време,
до залеза е труден път
и много грапави моменти,
раняващи душа и плът.
И ти е нужна тишината, ...

Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх! ...

ЗЕЛЕН СЪН
Май се е разтекъл и вали
почти ежеминутно.
Не жали той зелените бои:
смесва дъжд и утро, ...

Ти можеше да блеснеш от река,
а аз да видя светлия ти образ.
Тогава пак да тръгна със греха,
с твоите тъй речни ноти.
И грешни да се спуснем към море, ...

За себе си зная,
че трябва да бъдем добри.
Хора, които обичат живота...
Хора, които плачат за чужди
беди, и се радват на чужди ...

На славната армия родна
това е празникът чуден
и за да е България свободна
тя вървя по пътя труден.
Мнозина живота си изгубиха, ...

Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъ ...

За тебе съм мама,
която много те обича.
Къпи те внимателно,
бързо те облича.
Сутрин ти носи ...

Смъртта е само миг, отворен за безкрая -
на спомените, тя е неукротим предел.
Невиждащ поглед, там - над изкопана яма,
във вечността чертае, пореден паралел.
Неочакван повей в бездиханна жажда, ...

Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило, ...

От вчера има толкова много облачета. Бели като овчиците на дядо. Но си нямат овчар. Дали да не отида да ги подкарам?
Ей, ей, ти от къде се взе? Вятърът ме изпревари. Засвири и ги подгони. А те са толкова послушни! Събраха се и полека, лека тръгнаха. Къде ли е кошарата?
Небесните овчици дали дават мл ...

Светлината ли? Изморена е днес.
Процежда лъчи през дъждовните капки
и за своя художник тихо тъжи,
нашепва стихове, от очите ръми…
Бисерна сълзица в чернозема хлебен, ...

Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...

И не от вчера, не от лани
към тебе аз протягам длани
и искам аз да те прегърна
от пътя спешно да те върна.
Че там, където ти отиваш, ...

Безглаголно лято
Вятър. Песъчинки. Миди.
Дюни. Лодка. Плясък.
Котва. Мрежа. Риба. Буни.
Чайки. Полет. Крясък. ...

Ти имаш живот надалече от мен.
Повярвах, ще бъда единствена.
Мечта, красота, любовта, чуден лек
и аз ще бъда пречистена.
Вземи ме отново, рисувай ме пак, ...

Не съм на лов за пеперуди.
Не ме търси в горите.
Аз съм тук - не чакам други...
Спотайваща се в низините.
Не съм на лов за думи - ...

Признавам - видя ли жена умирам.
Какво да правя? Слабост ми е, зная.
Сърцето ми препуска бясно... После спира!
И всеки път си мисля, че е Края.
Жените са пленително жестоки. ...

Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив, ...

Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе. ...

Сълзи споделени
Плачеш ли? Недей... Недей!
Стъклата от дъжда са мокри!
Чаша вино ми налей
и просто сподели ми покрив! ...

Една година по-рано.
Беше началото на май – най-любимият ми период от цялата година. Седях на една пейка, в един парк, а часът беше малко преди осем сутринта. Толкова беше тихо, че бях способна да чуя всяка нота на подсъзнанието ми. Гледах езерото на метър пред мен с апатичния поглед на току-що пенс ...