You kiss the bottle
Like a barrel of a gun
You go full throttle
You pull the trigger and you're done
You kiss the bottle ...

Ако можех
времето да върна
и всеки миг да променя,
ще ти кажа колко те обичам,
че не искам да си тръгваш, ...

Отпих. От силата на смях.
От повика на детската ми грешност.
От болката на чудния ми свят.
Останала във пръстите човешки.
И стих. Изрони се от тях. ...

Днес светли свещи смело догоряват.
И празник е за тебе и за мене.
Ръцете ти раздялата стопяват
напук на всички плачещи вселени.
Танцуваме. Частица съм от тебе. ...

„О, ти, Предвечни!
Аз виждам в тебе Брахма,
седящ на престола над Лотоса!"
Бхагават Гита
Лотосът – разцъфнал ...

Роснала роса росица
над зелената тревица,
охлюва подал рогца,
а калинка скри крилцата.
Роснала роса росица, ...

Имахме мечти.
Онези, с привкус на канела, цитрусови плодове и току-що окосена трева. На коледни сладки с кокос. На задушевен следобед, когато слънчевите лъчи спокойно се отделят; на врящия чай с билки; стените са олющени, а детските игри и надежди се стопяват безследно.
Искахме да обиколим света - п ...

В живота се научих на едно - не се привързвай към нищо и никого. Толкова боли, когато го изгубиш. А всичко рано или късно изчезва, всеки си отива, всичко е преходно. Но аз глупачката дори собствените си съвети не следвам. И после плача и се чудя, и съжалявам, и ... боли... Дори не зная как се случва ...

Думи, думи.
Като пролетен дъжд
обливат моята душа.
Всяка капка, която ме докосва,
докосва ме с радост или тъга. ...

Аз не питам
Аз не питам и не искам да знам
дали моята обич за тебе беше храм.
Дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.
И с този бяг не ти помогнах. ...

Бяхме малки- по пързалки,
срещаха се дни със нощи!
Бяхме млади- по ливади,
любехме се,...и още...и още!
Пеехме, цветя беряхме, ...

Отрова в мед
Когато в пълна купа с мед,
ти сложат капчица отрова,
се получава някакъв имунитет
и не вреди, дори и капка втора. ...

Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви ...

... В обятията ти...
Всяка сутрин, всеки следобед, всяка вечер,
всеки ден и нощ, щастие неземно ме обгръща,
чувствайки те със всеки един цвят на душата;
тези твои треперещи устни, като пуловер топли, ...

Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре ...

в основата на
законодателството
на света стигат
само и на ТВОРЕЦА
десетте заповеди ...

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят, ...

Едно море разплиска своя зов,
брегът посрещна прилива му жаден,
искрящи мълнии потънаха в небесен ров,
дъждът изплака влюбен стон отдаден.
Омайна свежест утрото пробуди, ...

Късна любов
Тя, сетната любов е като рожба,
която дълго, дълго си бленувал
и идва ден, когато те спохожда
преди с живота да си се сбогувал... ...

Знам, че боли.
Болеше
и пак ще боли.
Предаден -
отново. ...

Когато навън пак е студено,
ела за пламък от мен,
дори да ти бъде сърцето сломено,
откликвай с усмивка на новия ден!
Безброй несполуки ще срещнеш, аз зная ...

Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта -
животът е досадно дълъг.
Умората на вечерта ...

всеки ден без теб
минава си без смисъл...
живот пропилян!

... И сатаната
изповяда: „Най на БОГ
се молят в ада...“

Нека пропада в свлачище!
(И без това е от Варна!)
Като яхта в затлачено
нека спре, щом не вярва!
Нека счупи кормилото ...

Ти нямаш повече какво да ми дадеш,
дори да пожелаеш - не остана.
Фалшива обич и фалшив копнеж,
допълнени с лъжи и със измама.
Не си виновна ти, това го знам. ...

Обичай ме
Тих полъх на дума
ме погали, а в мене – заря,
както глухарче
ляга връз шума, ...

За НЕГО
Как разбираш всичко сам,
без дори да си голям,
стъпки учиш във игри
и мечтаеш си дори... ...

Чакай да грабна капелата,
сандалите подскачайки ще обуя,
куфарът - винаги стегнат, в очакване
само сигнала да чуя.
Часовникът мига уплашено - ...

Понякога
приятелите мълчат
по-страшно от врагове.
Неизречени думи
спъват мислите ти. ...

Този свят е порутена къща
със продупчен отдавна таван,
а през него по капка се връща
всеки миг невъзможно живян.
Този свят е пробито корито, ...

Така и не научи,
че моето мълчание
има по-силно значение
на любов,
отколкото твоето ...

Млада остра трева. Пощръкляла.
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно. ...

Ще бъда като твоя сянка,
ще те следвам навсякъде, навред,
дори да не усещаш моето присъствие,
помни, ще бъда там - до теб!
Когато си щастлив - ще се усмихвам, ...

Нека никога децата наши
не видят как родителите плачат.
И нека родителите не усетят
вкуса на сълзите...
Пролети за децата свой. ...

Птица в космически полет,
кристална, блестяща душа,
святост, Божествено слово
покорява с любов и смъртта.
От друга, далечна вселена ...

Личността, която търсеше, вече не се намира тук….
Изобличена е реалността, реалността сме ние, реалността е нашето съзнание съсипано от его, догми, и погълнато дълбоко в блатото, бившето езеро на обществото достигнало до гниене. Изобличен е страха, погълнат е, изяден е с гаден вкус, имащ вкус на сур ...