Джек Лондон
В щата Невада живее една жена, която преди време се случи да лъжа най- безсрамно и последователно в продължение на няколко часа. Нямам намерение да й се извинявам, далеч съм от подобна мисъл. Но искам да й обясня. За жалост не зная нейното име, нито настоящия й адрес. Надявам се да ми пи ...

"I Don't Believe A Word"
Don't talk to me, I don't believe a word
Don't try to make me feel alright
All the love in all the world
Is not enough to save my soul tonight ...

Дълго след това
ще дишам трудно.
Че свило се е синьото небе.
Няма да те има.
Ти си тръгна. ...

Тихо ела до мен в съня ми,
и говори, говори до безкрай.
Разстояние дели ни, скали недостъпни,
непревземаема крепост, превзета в съня.
Ела в съня ми и слушай ме, слушай, ...

Сред море от самота
остана ми само тя -
за теб красивата мечта
в океан от цветя.
И летният вятър леко вее - ...

Който ранява
илѝ осквернява, го
дебне забрава...

на белия лист
си напечатах име
едно такова
с цвят на глухарче
на белия лист ...

Шосе. Кола подир кола
нанякъде пътуват.
Градче напреде нейде спи
и сънища сънува.
Сънува пролетния дъжд, ...

Разкажи ми приказка за обич,
без думи, ми я разкажи,
искам само да я чувствам,
с усещане да слушам, не с уши!
Грабни ме с разказа лиричен, ...

Текст и музика-В. Барбов, аранжимент-Ж. Христов, изпълнява-Р. Русев

Преливам от любов
и плача.
Това не го разбирам.
Възможно ли е любовта
сама за себе си да значи?

Защо не искам друга,
защото ти си пролетта.
В душата носиш приказни цветя
целунати от слънце в утринта.
Животът в мене ти възвръщаш, ...

Имам милиони инструменти
да оперирам твоя мироглед,
за спомени, запазили моменти
с обичайно ежедневие наглед.
Жадуваното щастие се крие ...

Между тръните си мойто цвете
и със музата сте ми и двете
най- голямото за мен богатство
във огнището на мойто царство.
И дори във времето сънливо ...

Сърцето му е ръчна граната,
а пръстенът издърпан,
блести ù на ръката.
Всяко чувство е шрапнел,
разкъсващ път поел ...

Нощта настъпва - навред се спуска
звездната завеса, а душата ми сама
ще броди из звездните пътеки...
скитаща и молеща се, за пощада.
Къде съм аз в този свят ?..Не зная...! ...

Когато пак се събудим,
ще видим души на деца.
Те тичат из житни полета
и събират скакалци във буркан.
Ще видим души на деца, ...

Лято е и нощите не спят.
Целуват се вълните със брега.
Огньове във сърцата ни горят.
Лятото е тук и на мига...
Уловила с погледи немирни ...

Устните ти пареха тила ми,
грешно запълзяха към гърба,
исках да извикам: “Остави ме!“,
думите се спряха на ръба.
Пееше кръвта ми подивяла, ...

Казват че мерака
последен си отива...
Казват че живота е такъв!?
Такъв какъвто го направиш,
че чак да кажеш ти язък. ...

Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата а ...

Изгаряха на клада телата.
И вопли, и пушек, и смрад.
Като парцалени кукли горяха,
И димът се стелеше над тях.
Трупове без лица, без имена, ...

И нищо не е както ни изглежда.
Усмихва се луната от печал.
Отчаяно се взирам за надежда
под тъмно слънце в мрака млечнобял.
А любовта е бременна с омраза. ...

Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...

Едно сърце тупти самотно,
Открило своя път към Рая.
Поглежда всичко мило, родно...
Готово е да полети в безкрая.
Дилемата му беше страшна - ...

Слепци съветват ме за моята посока,
глухи, във шума ме ориентират...
Хора, стигнали до тук със лодка,
ми говорят, че реката е дълбока
и в съмнението ми, със смут се взират. ...

Беше един от онези обикновени дни, в които всичко е планирано. Срещата на ъгъла до стария блок, любимото кафе придружено с тежка цигара и влизането в неговата стая. Цялото пространство беше запълнено с тишина, а там имаше двама души на едно легло, които бяха едновременно толкова близо и толкова дале ...

Всички изгреви морски
се сливат в едно.
И остава пясък в обувката,
от гларус перо...
От всички залези морски ...

Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...

Казва горделиво Надка:
"Мама вече е канадка!"
Гордо отговаря Зойка:
"А пък мама - французойка!"
Не остава по-назад Илия: ...

Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости, ...

Предвидимият хаос очаква
своя миг на покой.
Виж, и той като нас се надява
да векува, но с кой?
Аз съм твърде разумна- ...

Сърбия)
МОСТОВЕ ОТ МОИТЕ ЦВЕТНИ РОКЛИ
(Превод от сръбски)
Максима Фиат, от една госпожица (с подкрепата на леля си)
Бъди вятърна играчка и пиян от червения плод, ...

...Любовна прегръдка...
Прегърни ме с дъха на тази въздишка,
да задържим розата между устните ни
и да почувстваме влажността на венчилистчета и
в целувката ни, създаваща безкрайността ...

Преди много години /неизвестни за мен/,
легенда разказва за мома и ерген,
що любов са таили във горещи сърца,
с имена си дарили по една планина.
Та... живяло момиче, красиво то било, ...

Отекват сигнали под купола цветен,
поставящи ново начало,
и в този миг – светъл, но тъй мимолетен –
сред цирка е времето спряло.
Забавен и весел, добрият палячо ...

Вечер една, трапеза и кърваво вино
събра ни приятели стари да нищим
злободневните теми и други дилеми
свободния палав дух да отприщим.
(Ха, наздраве, дружино!) ...