Зреят нощни липи.
А по нас се роят
междуметни искрици.
Заговарям несвързани
странни езици. ...

Нощта превърна се в хортензия.
А звездите – в капчици роса.
Момче като Луната пази я –
онази, ненагледната мома.
Докосват се копнежи и сетива. ...

„Жив е той, жив е!“
множѝ Свободата - и
над необята!!!
В „Жив е той, жив е!“
струѝ Свободата - и ...

За теб ще пиша, мило мое Маме,
и знам, че думите в отвъдното летят,
ще пратя мислите си
да прегърнат те без време,
Обичам те от мене пак кънти! ...

Четвърти ден ушите ми пищят и единственото, което чувам, са думите на среднощния ми посетител. Бих се заклел, че е някой велик писател, класик, ако не беше аргото и лошите обноски. Нахълтва призори, когато сънят е най-крехък и чувствителен, и крещи: „Ако буквите са пулс, а думите сърце, дали разказъ ...

В просъницата чувам още
камбаните на младостта.
А всъщност те си бяха още
камбаните на любовта.
И чуваха се надалече ...

На поста мълчат полу-гневните стражи,
костюма измачкан е от дългия стаж.
Светулки танцуват по студени паважи,
а звездите допълват се като от брулен пейзаж.
Обгърната с нощница от любовни дихания, ...

Да беше всичко просто,
истината отвъд това е.
Стрели пропити с отрова
насочени към мислите мои.
Мисля за дните с надежда, ...

НА БОТЕВ
Р.Чакърова
Каква душа е нужно да си носил,
какво сърце е нужно да си имал,
за да не жалиш нито миг живота си ...

Идваше лято.
Стоях на същия прозорец, пред същата гледка, а голите ми глезени се подаваха от вече окъсялата пижама, търсещи капчица прохлада. И те като мен. Старият стенен часовник показваше 6;05 в сумрака, а денят едва започваше. Любимият ми ден. Ден като всички други, но точно за това любим. Гледк ...

Не можете да си представите през какви жестоки премеждия преминава битието на една най-обикновена светеща крушка. Ние сме толкова недооценени, толкова пренебрегвани, всички ни мислят за нищожна вещ, която всеки би трябвало да притежава в дома си. Но това, че на един простосмъртен човек не му дреме з ...

Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри. ...

Боли ме от предателства, които
се смеят тъй зловещо пред очите,
разтварят пак отровните си пръсти
и искат да достигнат до душата...
Сълзите се отронват по - спиралата ...

Пак обърна целия ми свят.
Ей така, за няколко минути. Две?
Какъв си ти? Не може да си опиат.
Откъде пък този път се взе...
От толкова места ти как ...

Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. З ...

Един младеж на двадесет и осем
на втори юни своя връх избра.
Дължим и нему гордостта, че носим
в сърцата си родината добра.
Един поет написа със кръвта си ...

Дали съм само слънчев прах от мислене,
приел случайно кървав тон на говора,
а пишещи извънземни по клавишите
драскулят и припяват в хорове,
дали магията на словото ...

...Време за любов...
Часът на любовта,
има цвят на люляк,
заключил в себе си
послания заспали, ...

/на Тихчо, който днес щеше да стане на 27 години/
На празник паметен си ти роден,
след детският... дохождаше и твоят,
но вият днес сирените във мен
в душата щастието да оборят. ...

* на Ивет
този белег отдавна го носиш
твърде много на стигма прилича
беше време разделно за двама
време стъпкало всяко обичам ...

Режи до здраво
и дълбоко!
(Аз не мога!)
Хрущи!
Разчупвай! ...

Ключа завърти,
с крак педала натисни,
хубаво е - карай да вървим
да хванем лудите дни.
Надпреварвай се със слънцето. ...

Когато комунистите се кланяха на Тато,
Пиронкова когато се взриви,
когато Бойко ряза лентички (познато),
България когато още спи.
Когато депутати шикалкавят, ...

Малкият принц порасна...
Стана крал и владееше
много чужди емоции,
и спомени,
пазеше нечии реликви, ...

Привет, мило мое Момче, пак реших да ти пиша.
Не те ангажирам и с отговор. Просто така…
Далече си, мое Сърце. Колко силно ми липсваш!
Добре съм! Разчувствах се леко, но не е беда.
Знаеш ли, слънчево Изворче, как се събудих? ...

Стъпка след стъпка напред
по пътя криволичещ пак.
За един диамант отнет
и ангелът ми стана враг.
Дълбока въздишка, спирам за миг, ...

Свободата на Дон Кихот отдавна не беше на върха на копието. Нямаше такова оръжие, а и той не беше вече рицар. Просто времената се промениха и всичко се превърна в една отживелица. Дулсинея пък стана независима – сама бранеше и достойнството си, и живота си от вятърни мелници и вятърничави истории. В ...

Изгубих се в едно далечно минало
с разрошена от вятъра коса!
Там всичко вече бе застинало,
а спомените носеха тъга!
И много мрачни погледи ме срещаха, ...

Поемаш ги в ръце,
безпомощни и мили,
запълват нашето сърце,
децата ни безкрили!
Забавен миг е детството, деца! ...

Детство, спомени щастливи,
бряг на тихите води,
бряг на дни непоклатими,
на вяра в светли бъднини.
Бряг, към който да се върна, ...

ДОБРИНКА
Моята съседка Бинка
има дъщеря Добринка,
мило, сладичко детенце
с чипо, вирнато носленце. ...

Умирам нощем в мъки
и със слънцето се раждам.
За някой е просто изгрев,
за мен е ново начало.
Изплетена някога от нежност, ...

​НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В МЕН!
Не се влюбвай в мен!
Аз съм непостоянна
Даже аз не мога да се контролирам
Даже и не ми се иска ...

Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно о ...

Преди морето...
Виждал си го, всеки го е виждал,
как вълната със брега се целува
и още когато към пясъка приижда,
тя знае, че скоро с брега ще се сбогува... ...