Извинявай, ама
спри да дишаш!
Много по-забавно е,
ще видиш.
Тая кал по улиците ...

(тъжни нашенски случки)
- Брат’чед, защо кметът на Пловдив тръгна да топлоизолира оградата на градския затвор?
- Едва ли е той, брат’чед, по-скоро е онова юначе Яни. Нали там е избирателен район на Б.Б. от откраднатото тефтерче. Все пак е редно където си го избираха, там да си го и тикнат в килията. ...

Отвън сградата се различаваше от останалите селски къщи. Орнаментите и високият четири метра таван на приземният етаж говореха за минало величие и по-особеното положение на притежателите ѝ сред останалите съселяни. Не, че другите къщи в планинското селце бяха малки или схлупени. Напротив, всичките и ...

Последни слънчеви листа
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...

Пеперудено красива
за миг разтварям крила и политам.
Таз красота е фалшива,
не е нужно да питам,
колко пеперуди създал си преди, ...

Помниш ли деня
преди утре –
не на прага на зората,
нито в облачното гнездо на светкавицата;
под маха на совата, ...

Когато слънцето погали слънчогледа
с горещите си парещи лъчи,
докосвайки листенцата му бледи,
го кара в нежно златно да блести.
И той, поел на глътки топлината, ...

Среднощен мрак е.
И в мрака – тишина.
Няма нийде светлина.
Само моят прозорец
е отворен и свети. ...

Събуди ме, не искам в сънищата да живея
и да се лутам по пътищата в самота,
пак искам да съм буден, с тебе да запея
и двама влюбени да тръгнем по брега.
Пътя си ще търся в тази тъмнина, ...

"Който убива Вярата - се наказва"
из Библията
Не те ли заболя, че тъй жестоко ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата птица?
Победила, като гладиатор отдръпващ се встрани ...

Едно признание отсреща
се усмихва на небето.
Сигурно е лудо, казват вещо
ценителите на сърцето.
И никой не разбра, че то се моли. ...

Какво насилие
/мутренските времена/
Какво насилие над тези бедни хора,
какъв нечуван, в двайсти век, терор?!
Тук бандите са плъзнали по двора. ...

Бисерно чувство
Светъл ден в живота ми.
Ти жената събуди в мен.
Затрептяха заспалите чувства,
изгряха хиляди слънца. ...

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
и става купчинка до вечерта.
Купчинките се събират бавно, ...

... И седиш си сам в нощта,
гледаш през прозореца луната и звездите...
Мислиш си, защо ли заваля,
ронейки сълза, подир сълза!
Чудиш се какво се случва с тебе, ...

Думите бягат, разбягват се подобно на звезди в друга вселена, какво се върти около тях Бог знае, но планети се въртят тук и сега, а там и кога, кога, но въпросът избяга във вчерашният ден, а днес е друго, друг въпрос – може би какво или как, другата вселена напомня сама за себе си / това хилозоизъм ...

Счупи се сиромашкото лято
и посипа в очите ми парченца тъга.
Окъсняло щурче се надява на чудо
и свири безкраен реквием.
За едно лято и обич, по-дълги от смърт, ...

Изгубил съм горчивината,
когато очите ти блестят за друг.
Сърцето ти – камбанка в злато,
издава светъл звук.
Макар неискана – тъгата ...

Вечер страхотна.
Съботна.
Среща с осъществената мечта,
след толкова време.
Обичана и щастлива, ...

Всичко тука ми говори
===================
Всичко тука ми говори – буболечки и треви.
Облаче да се отвори и сълза ще прокърви.
Вълците са ми другари, а звездите са очи. ...

Лятото отмина, а с него си отиде и тя. Както винаги останаха само спомените, някъде там на каменните стълби в парка, на хладния пясък рано сутрин, на счупената пейка под дървото и в песните, които слушахме. Времето остана топло и някак задушно. Потиснатото съзнание в хармония със сезона потъва между ...

Нямам време да водя войни.
Секундарникът на сърцето
много бързо взе да брои –
носи сметка преди питието...
Този, който омраза таи – ...

Ти изтри цялото ми минало и ето,
вземи палитрата на есента
и с топлите нюанси на сърцето
сътвори най-истинската си мечта
за теб и мен, за нашата Вселена, ...

Коварен е светът и лицемери много,
навъдиха се сякаш изведнъж.
Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,
кални, кални като след пороен дъжд.
Коварен е светът и сякаш няма управия, ...

Президентски дебати `2016. Антон Хекимян е в приповдигнато настроение, пие чай от старозагорска липа.
- Добро утро, драги зрители! Днес, в битка за президентския пост, шпаги ще кръстосат Митьо Пищова и Жорж Ганчев. Господин Ганчев, каква е вашата платформа?
- Платформата ми е ей това момченце, дето ...

– Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...

Животът й бе сълза,
от която само гълъбите пиеха
сред коларатурата на замислени щурци.
После го откри
сред несравнимия елексир ...

Има ли какво да научим от японците?
Вижте на това видео как неуспелият да премине изпита, бива окуражен от своите съученици до пълен успех: https://www.youtube.com/watch?v=gwZU5cP4GQE
Защото успехът ни като хора се залага там, в първите 7 години от живота ни на тази земя. ЕДНА НАЦИЯ СЕ ИЗГРАЖДА В ПЪ ...

В живота има толкова малко съкровени неща, че когато изгубиш едно от тях сякаш оставаш половин човек… Станали сме цинични прасета, които мислят само и единствено за глупавите пари и за авантата. Вече е по-нормално да сключиш брак по интереси и да си намериш любовник, отколкото да се омъжиш за човека ...

И тази сутрин 2
И тази сутрин слушам новините...
А там се стреля… И глави хвърчат…
С насилие и страх си пълним дните.
За хубавото хората мълчат… ...

Лутах се из нищета, празни улици и суета.
Дори сивите панели от мен по-щастливи бяха.
Тях поне изпълваше ги някой, там не всичко бе тъга.
Но в нощ пуста, даже зла, в тъмна стая,
пълна с изкуствени лица ...

Антония
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...

На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.
И колко бързо времето минава, ...