„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...

Звездите плачат
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи ...

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...

Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.
Догарят най-последните ми мисли, ...

Три години там си... в Светлината,
три години, ярката звезда
дните ни безмълвно озарява.
Вяра ни изпраща във нощта.
Три години молим се и знаем ...

Дали през сенчестата Ида,
или на Изтока в предела,
где Слънцето покои вдига,
а песен древна е обзела,
дали високо в Небесата ...

Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...

Пак ще се върна, откъдето тръгват всички влакове,
за да си спомня колко дълго съм те чакала.
За да си върна пак надеждата угаснала
и да забравя как съм те изпращала...
А после ще се скрия зад кулисите ...

Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...

Днес ми е денят за мразене.
Омразнен ден.
Денят за отказване
и никой няма да бъде простен
и нищо простено ...

Принцове в бетонени обвивки,
такива сте вие сега.
Във време на тъжни усмивки,
в печали, но не от душа.
С разрошени буйни къдрици, ...

на себе си се
младост и на своите
предимства радва

Присъстваш малко във съня ми.
Не казваш нищо.
Дума не отронваш.
Присъстваш малко във съня ми,
застанала там нейде, ...

Кака Пена си е лична закускарка,
майсторка голяма - баничките ги върти
така изкусно, че - като хапнеш - топи се, сякаш сладолед ядеш.
Чак от другите села с коли, велосипеди и каруци
идват да пазаруват във дюкяна неин. ...

Попитай ме, какво във мен се случи,
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада ...

Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...

В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб ...

Помня,
бях обещана на теб.
И, противно на всяка прокоба,
те обичах!
И още те нося ...

ДОСТАТЪЧНО
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
и удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук – ...

Ако си кремък,
за мен огън пали,
ако съм вино,
на глътки отпивай ме бавно,
в скута ми кротко заспи, ...

ще изрязваш
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки ...

Не помня как живях
преди да те познавам.
Живуркал съм навярно
и съм бавно остарявал,
като ръждясващо желязо ...

Виждам, че ме гледаш,
как ме гледаш,
как те гледам аз
и това изпълва ме със щастие.
Усмихваш ме, ...

НЕДОНОСЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Самата Тъмнина ми проговори.
Гласът ù беше топъл, завладяващ.
И идваше през малкия прозорец... ...

Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, ...

Мечтая за теб,
дори те сънувам.
Притеснявам се за мен,
че не спирам да съм развълнуван,
а другата половина унил. ...

...На какво ме научи...
(на моя брат по душа)
Не се придържай към миналото
или тъжните спомени.
Не отваряй раната, ...

И ето пак е лято… И ето пак е юни…
Админът свика сайта на събор.
И куцо и сакато пое в посока Шумен
с очакване за петдесет евро.
Вместо евро обаче, раздаде детелинки ...

На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата ...

Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше ...

Редиш празни думи -
спукани гуми.
Лъжи на килò
плюеш ти.
Зад вратите на твоите лъжи ...

Училище, сърдечно се разделяме...
С усмивка ведра свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...
Без нас навярно тъжни ще са стаите... ...

Когато нощем падне мрак
Страхът затиска ни гърдите пак.
Той сякаш крие се в сенките
и чака своя час
да впие нокти безпощадно в нас. ...