Покоши ме егото, и попаднах в дълбините,
всякaш нищо не бе останало от мен, покори ме дълбоко мълчание. Сърцето се разтуптя и изведнъж почувствах огорчение. Попаднах в бездната, която никога не съм искал да усетя. Но ето я, и онова чувство ми каза, че винаги съм прикривал тази си моя интуиция, казва ...

Черният ангел….
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто, ...

Наздраве + 18
( акростих )
Щастие събирано в шепи...
Една истинска, тъжна сълза.
Пътища... Избродени пътеки, ...

В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви, ...

Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...

Не гледам друго. Само нея. Самотна светлина в нощта. Провесена ръка през балкона държи я, всякаш от нея зависи света. Весело трепти малкото пламъче далечно, загатва то за толкова много неща. Кой ли държи я? Не зная. Някой самотен вечерта.
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката све ...

Аз преди теб
бях тъжна, сама
необичана никак.
Сълза.
Аз се молех ...

Понякога се губим в Пътя Прав,
а във изгубени Пътеки се намираме,
настъпили случайно цъфнал Грях
до Корена на Себе си се спираме...
И чуваме се в тишината на Страха, ...

Твоя, твоя завинаги
Бъди с мен там, където
всичко е в тъмнина
и никой не смее да стъпи
и аз ще бъда твоя, твоя завинаги. ...

Отмъщаваш ли-
оплиташ се в кълчища.
Не си отмъстен.
*********
Лети духът ми. ...

Хей, ти - досаднице такава,
днес отново неканена си дошла.
Кажи ми как умора нямаш?
Или харесва ти това -
да късаш моите нерви, ...

Душата ми,
захвърлена е като вещ
и скрита някъде била е в шкафа,
но откривам я, когато с теб,
говоря, смея се и плача! ...

Върни се, ма, ела във пещерата
какво скиториш само в Мола,
обичам те със сажди по косата,
не ща парцали, искам си те гола.
Не се надай, че някой ще те вземе ...

ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...

Спомен от времето, прекарано с теб,
ранява душата, обсебва и мислите…
Не мисля за друго, за спомена само...
Във мисълта ми твоят образ изгрява.
Лъчите на изгрева проникват през тялото, ...

Под огнен ореол от изток ден
глава издига. Всяко същество
приветства с трепет изгрева свещен
на вечното небесно божество.
В разцвета на живота му, когато ...

Настъпи нощ, сянка се появява
и тя напразно се надява
слънцето пак да изгрее
и, уви, през сълзи пее.
И слънчогледът натъжен ...

Пътувам с теб. От тук до там
и на обратно. Животът ни-волан,
извърта пътищата многократно.
Посрещат ни. Изпращат ни. Очакват.
Вали. Препича. Пак вали, и все е някак ...

Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата. ...

Молба
(провокирано)
Аз имам своя съдба.
Тя има свое момиче.
Искаш да я предам. ...

Искаш ли да се разходим по дъгата?
Да се превърнем в ярки, топли цветове.
После да се потопим в росата
и да нарисуваме прекрасни, нови светове.
Небето да направим жълто. ...

ЗАРЯЗВАНЕ НА ИЗГРЕВ
Лозница в манастирски двор
свенлива и със поглед плах
прикри край гнилия стобор
причината да бъдем в грях. ...

Омайното вино горчиво
отдавна го вече привърших.
В живота ми беше стипчиво-
гръбнака му вече прекърших.
Омайваше моите страсти ...

Тъмна нощ. Тежат клепачи.
Шепне вятър в храсталака.
В стаята прозорец плаче,
а леглото ме очаква.
Паяче плете завивка, ...

Да те опозная беше всичко,
което исках
в началото.
Известно време мина(...)
а ти едва ми сподели ...

Полагам и поредното парченце
от пъзела на личната съдба.
Нареждам ги едно до друго всички,
така че да покажат същността.
Частици те са коренно различни, ...

Вярвам в себе си...(вече)
Вече са ми казвали, че не ставам за нищо
и че въздухът, който дишам ми идва в повече,
приковавали са ме между стената и меча-
бях загубила дори, желанието си да плача... ...

Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък ...

За да е ЛЮБОВ,
незапокѝтени да
са мечтите ни!...

Под дънер кух, изяден от отлитащото време
Студеят трупове бездушни в заранта.
Свободни от живота, със усмивки, без едничко бреме
Но олекнали, без дъх и без душа.
Пръсти вплетени, превърнали се в сухи клонки ...

ЗДРАВЕЙ!
На Деница /отново/*
“Aimer, c’est savoir dire je t’aime sans parler.”
Victor Hugo
„Да обичаш, това е да знаеш да кажеш ...

Река. Светът ти се руши.
И падат само камъни в сърцето.
Летят. Спомен те души.
Ах, този спомен толкова ти пречи.
Тъга. Болката в очи. ...

Опитваш се вече да прохождаш
без мен
- правиш няколко крачки и падаш.
Порасна голяма, но си все още
дете, ...