Пролетни жажди
Пролет с разцъфнали кокичета
и минзухари, с аромата на люляка бяла.
Ражда многоцвета обич и ласка,
започва лудо щуруване на птици и хора. ...

28 август 1944г, Варшава...
Из дневниците на Габриеле Грийнбърг, жертва на Холокоста.
"Ден 150.
Сутринта още не бе настъпила във Варшава, ала отвън вече се чуваха женски писъци и детски плач.
Вчера отново бяха изгорени 180 жени и деца. Носеше се ужаса в гласовете им и болезнените им викове. Всички о ...

Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асе ...

Пролетта се събуди и грабна зелените четки,
нарисува зелени поляни, помилва зрънцата.
От боите в синьо взе различни разцветки
и направи прекрасно небе, да напълни сърцата.
Нареди скришно птичи ята в простора, ...

Твоята суетност!?
Не, не ме рани.
Тя премина като мълния
през душата ми
и само за миг, ...

Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,
опитват се пак да обичат.
Години без давност, значение. ...

Повеждат нестинарките хора,
дошли от времената ни прастари.
В кръга блести разпалена жарта,
но босите им стъпала не пáри.
И въглените срещат женска плът, ...

Ще ти приготвя чай, ще вложа смисъл,
червена ябълка и чашка топлота,
три капки блян и свежа мисъл,
и сладък плод, ухаещ на мечта.
Ще сложа нежност, шепот от милувка, ...

Галеници
Ти бе затъжен
за ласки.
Живота стържеше
със краски. ...

Опитах се навек да я забравя.
Сърцето си от мъка да спася.
Да я заключа. Да я изоставя
дълбоко във мазето. При страха.
Ключът захвърлих. Даже и не помня ...

Чувствам се евтина, чувствам се слаба,
но съм по-истинска от всичките други.
Сърцето докосвам, сърцето е тайна,
а цената на куклите вечно се губи.
Излизам от образ, излизам на лов за... ...

Забързани! Тоз народ къде го е подкарал?
Не харчи вече. Няма и пари.
Душа, сърце в себе си е смазал,
пожар, пожар на всякъде гори.
Забързани! Среща ме, не ме познава. ...

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

на щастието
пред ковачницата - все
тъй - блъсканица

Ти си магьосница
изкусителка
чудна
чаровна
на чувства вестителка ...

На страховете по тънките струни
мажорно самотата скрибуца.
Композира умело, не ноти,
а стихове - спънати, куци.
А душата, свита във вакуума ...

Мълчи Гладът -
решил е да не проси…
И свил се е в студът
на немите въпроси
Мълчи гладът - ...

Не е дъжд като дъжд – виждам как небесата
са решили съвсем да удавят земята
и вали, и вали от небесното езеро,
а светът е огромна, преливаща тенджера
със дървета удавници и асми водорасли; ...

Вечният пътник,
това е!
Така да живея
дано.
Да не мисля що ...

Луната осветява езерото,
звезди се къпят във водата.
Щурецът свири тъй отнесено
тъжната си песен във тревата.
В късен час измъквам се от вкъщи, ...

Ти виждаш в черни краски всичко,
имай вяра, не се отчайвай лесно!
Ти полети волно като ято птички,
животът е хубав, сърцето ми е честно!
Напълни душата си с оптимизъм, ...

"[...] Конниците се бяха строили в редици; сребърните върхове на дългите им копия блестяха под хладните утринни лъчи на току изгрялото слънце. Лагерът бе почти събран и само огньовете продължаваха да тлеят, подухвани от лекия ветрец, нижещ се откъм източната пътека. Долината приютяваше прохладни лет ...

Първото радио в село
Когато радиото в мойто село дойде,
Драгойново в почуда занемя!
То свойто място във читалището найде
и то от там за цяло село пя! ...

......по булеварда пристъпва едва
.....тихо безмълвно държи в ръка
.....сякаш без мисъл и с празни очи
.....празна кутия - по всичко личи...
.....минава този странник всеки ден ...

Виждал ли си любовта как тръгва -
ограбена, безпомощна, сама?
В такава нощ, когато и денят не съмва
два залеза рисуват самота.
И тъжно е като след листопад - ...

Черно и бяло
Черно и бяло, цветове различни,
преплитат се в човешката душа,
една борба която водят не отсега!
Черният цвят е цвета на лошото, ...

Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща ...

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...

За всички, които знаят какво е
да бъдеш в петък вечер сам.
Стоиш до прозореца, не си спокоен,
натиска те към пода белия таван.
Ще запалиш цигара, ще си пуснеш филм, ...

ДОНКА И БОЛНИЯ ЗЪБ
Брала Донка домати,
усетила че зъб ѝ се клати.
Тя на доктор отива,
но от нейната слива ...

Цървулът си е все цървул,
без цвят, без пол и без държава.
За него всичко е фасул.
Всичко е пари и слава.
По-далеч от своя нос ...

Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна.
Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се зароб ...