(Превод от босненски)
Той ми казва, че е бил във войната
и че е изгубил ръката си в битка
с врага;
че през каскета на главата му ...

Виждам те навсякъде.
По стълбички и улици,
самотни и препълнени -
все същите са, същите.
Чувам те от песните, ...

Видя ли,че може
сред цялата плява,
да тръгне случайно
и стръкче любов!
Видя ли стеблото, ...

На друга планета след Края
седи с неподострен молив
човек, развалил обичая
да гледа през стар обектив.
Пише и знае, че няма, ...

НАЧАЛЕН УРОК
Има - в дълбините на живота -
красота, любов и Бог,
но СВЕТЪТ ОСТАВА - БЕЗ ДОБРОТО -
БЕЗПОРЯДЪЧНО ЖЕСТОК!... ...

Под звездите.
В планината.
На тревата.
Четиримата.
Леко подпийнали. ...

Ще си изрежа тайно профила ти -
така огрян в следобедната жега,
като че ли посипан
с разпадналите се на златен прах
лъчи на лятото, ...

ЛЮБОВТА -
безброй
лета
за
възторг ...

Нашепваш ми за тайнствени вселени,
топят се странни слънчогледи,
препускам с изгрева на запад.
Слънцето чака да стане луна...
Минава някой да я вземе, ...

стихът отколе
се е възцарил в сърца
и обич сее

https://www.youtube.com/watch?v=CQ_Uxxogv-I&list=PLtrKF_BjiPs75XpqQzSGR58sqo3--D7GH&index=1
Защото си въздишката трептяща в тишина,
и струната ридаеща в самотната душа.
Заесенена песен в диплите на вятъра
от звънките съзвучия на любовта. ...

Живот като броеница
на святост и грешки -
ти дар си, и огърлица
на суетност човешка!
Искам те навсякъде - ...

Състоянието му, според докторите, се влошаваше все повече с всеки изминал ден. Но дори те грешаха – влошаваше се с всеки изминал час, всяка изминала минута, всяка изминала секунда. Треска го тресеше между тези оголени стени. Депресия, гроза някаква. Не бе и дума продумал седмици наред, а безсънието ...

ЕХ, ЗАЩО СИ НЯМАМ СЕГА ЕДНО КУЧЕ
Прибрах се вкъщи след работа, гладен като куче.
— Ти ли си, Слънчо? — чух жена ми от спалнята.
Надникнах — лежи по корем на леглото, размахва заголени крака, чете любовен роман, яде череши от една чиния, плюе костилките в друга.
— Гладен съм като куче! — проплаках аз. ...

Разцепвам небето на две,
разрушавам бентове.
Разтърсвам планини,
наводнявам долини.
Викът ми - излязал от кошмар, ...

Когато всички знаят
за лудостта ти,
започват да бягат
от теб.
И става така: ...

Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...

Кое ли блюдо в мен ще натежи -
разумът или сърцето?
В опора нежна животът ги държи
между земята и небето.
Смълчано нося съдбовния си кръст. ...

КУПОН В ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ
Р.Чакърова
Премина лятната тъга,
прескочи тихичко отвъд
по многоцветната дъга... ...

Откъм сгушеното между две офис сгради павилионче се носеше миризма на скара и пържени картофки. Възпълната продавачка се усмихваше с половин уста на клиентите, докато сръчно обръщаше пържолите и кюфтетата. Бялата ù престилка беше опръскана с мазнина и отчаяно се нуждаеше от пране.
Патрик Нолан бе св ...

По Евтим Евтимов
Забулена във слънчева забрадка,
със облачето бяло под ръка,
ти идваш светла със походка гладка,
за да прегазиш моята река. ...

Тя меси хляб така,
както всеки ден меси душата му.
Той го разчупва така,
както човек чупи сърцето
само на този, когото обича. ...

***
Пожар.. екстаз... страст
Няколко часа разходка
по тялото.
Буря с прекрасен край ...

НА ГРАНИЦАТА
Два бели гълъба разбиха синевата!..
Нахълтаха във родния простор...
И нарушиха границата на страната...
Без тескере, без виза и паспорт!.. ...

Зима е. Зима и мъничко есен.
Нямаш и шал, ти, клета маймунке.
Погледът - търсещ, далеко отнесен
и всеки се удря в гърдите си: "Тук е!"
Какво си, маймунке, ти всъщност намерил? ...

Събудих се трудно. Ушите ми звъняха ужасно, главоболието все още ме тормозеше. Надигнах се от стария диван и седнах подпирайки лакти на масата. Погледнах към стенния часовник, вече минаваше 14:20.Бях спал над 16 часа. Просто седях и се наслаждавах на тишината. Но за мое съжаление това не продължи дъ ...

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...

Защо няма две слънца?
Защо две луни нощем не светят?
Само обич на малки зрънца -
разпиляна, сутрин до пет-
не стига! ...

Любовта се вселява в мен
и лесно завладява ме,
въздиша ме и я вдишвам,
и отвежда ме към щастието...
Без заглавия и титли, ...

Любовта ни се преплита ще,
съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!
Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",
на себе си повтарях го безрезервно,
но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно. ...

Глава 6
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...

Моят отговор на Себична моя, на Леонид (Nepokylnal):
Л:
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени, ...

> ∞
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...

Без устните на душата ти с ягодов цвят...
Без устните на душата ти с ягодов цвят
животът ми не би имал вкус и смисъл...
листа от рози са те, пътека от цветя,
полегнали върху тъмните и студените води ...

За онези
за онази,
която открадна...
и за онзи,
който мълчи... ...

На онова чувство
в мен му е тясно,
иска да излезе навън,
а мен ме е страх
да говоря, ...

Полегнала сама във тишината,
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната
и пак наричам думи за добро.
Преглъщам си сълзите онемели ...

Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата ...