Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...

върви пътят на
прошката през битка в теб
дали да простиш

Добрите феи спят дълбоко
във омагьосана гора.
Път има, но коя посока
е истина? Коя лъжа?
Защо очакваната Радост ...

Никога нищо не е било за мен,
нищо няма да остане за теб.
Живота изчезва в слънчевия ден,
любовта умира във лед...
Това, което някога огън било е, ...

Искам още да живея,
да се смея, да копнея,
но след тази наша свада,
всичко бавно се разпада!
Искам още да усещам ...

Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...

Жената от класа!
тя мъничко горчи...
като кафе подправено
единствено с канела...
и чашата е тъмно огледало ...

Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта от мъките обзета. ...

Удавникът те учи как да плуваш,
а куцият- как може да летиш,
от глухия разбираш, че не чуваш,
слепецът пък те сочи: - Я се виж!
Да, всичко днес е толкова нормално- ...

Изгрява нов ден
=============
На простора изгрява нов ден,
с бледо слънце и сънени улици.
А дърветата крачат край мен, ...

Ти щракна с пръсти - падна огледало,
на хиляди парченца ситни се разби.
Потърсих образа си, в миг изгубил цялост,
разпръснал се по хиляди посоки настрани.
Предчувствах, няма никога да събера обратно ...

Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...

Не, няма грешки! Има само опит.
Душата знае - тя е с път избран.
Понякога е птица... и полита,
а друг път камък - сив и побелял.
Облича роли - истински и чужди. ...

Той е груб и недодялан,
пише, да се забавлява.
Уж във сайта най е гален,
а потъва във забрава!
Иска, да го забележат ...

Една история ще разкажа,
с викове, геройски вопли,
картина на смелост ще покажа,
душата българска да стопли.
Някога войници, честни, смели, ...

От клетвата ви дума не остана,
която да не омерзихте.
Идва ми Калашников да хвана
и да ви кресна : "Подреди се!"
Но жал ми е за вашите роднини, ...

Липсата на чувства умъртвява
сетивата на съзнанието,
притъпява всички взривове,
драска по вратите на мълчанието,
мотивира да посегнеш на мечтите си, ...

В сърцето на Европа драма!
Терор в Париж! Там моят брат
убит бе в ресторант! Сестра ми
бе на концерт... Настъпи ад
от изстрели. И тя загина! ...

Зимата на 1943 година....
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...

Театър
Театърът е велико изкуство,
игра с любов, игра с чувство.
Различни истории се разиграват,
с актьори мъже, жени и деца, ...

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...

Не търся ред в разбъркания свят,
но искам да напипам тази жилка,
която безпогрешно води там,
към чувството, че още има смисъл.
Тогава ще успея да съзра ...

Когато народът във мизерия живее,
управници дерат неговата кожа.
И когато дори лунна светлина не грее
заради тези в горната ложа
на театъра на абсурда, ...

Отново някой може да ми каже,
че пиша стиховете само за любов.
То всичко знам в нас ще се размаже,
ако нямаме любов в тоз живот суров.
Потърпете! Нещо може и да ви остане, ...

Аз съм жива
Времето се връща!
Букет от рози свива.
Съдбата дива!
Радостта разкрива. ...

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

Някой знае ли как се убива любов?
До последната клетка, до последния дъх...
Как гради се живот, безболезнен и нов?
Как зарастват душевните рани без кръв?
Някой знае ли как се забравят очи, ...

Ще избягам – от всички, завинаги…
Къс природа, цвете, слънчева пчела –
това е скромната ми, бяла мечта.
Не ме търсете в алчния си делник,
ни в пастта му, зейнала като ламя! ...

СВАТБА
Пилея чувства и надежди,
а сам си паля светлината в къщи,
живота в спомени подреждам
и само самотата ме прегръща. ...

Открих се пред теб.
Гола, неподправена, със сърце от лед.
Че твоето е по-студено убедих се
и да търся любов в теб уморих се.
И двамата сме безсърдечни, ...

За да е жива България
Дарил ни е Господ с прекрасна земя,
дарил ни е с кътче от Рая-
с море, с планини, с плодородни поля.
Друга такава земя аз не зная. ...

Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...

Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...

Блян за Козирожка
Очи затварям - виждам те на живо -
със устни тънки, рязко очертани,
със темперамент, но ненатрапчива -
любов и строгост във едно събрани. ...

ОБИЧ
Трима мъже я обичат –
тогава тя е щастлива.
Когато беше момиче:
намери цвете в коприва. ...

Намерих те в един дъждовен ден.
В гората до едно дърво – самотен.
Изви глава и впери поглед в мен.
Угаснал поглед, в сълзи потопен.
Поспрях за малко…миг от вечността. ...

Пред трудности не се огъвам.
По пътя не подгъвам крак.
Във калищата не потъвам.
Не се страхувам и от мрак.
Държа на думата до края. ...