Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
За тридесет сребърника
добро, разменено за
сребро, е ЛЮБОВ...
Съжителство
с османците истински братя
под султанско крило-попечителство
с умиление ни нарекли "раята"
Ботев и Левски-читаци ...
Белият рицар 3
Историята диря ни оставя
Виж я. Поразгледай я добре.
Дякона ви, там ми покажи,
да зърна сам, светото му лице.
Как не знаеш кой е? Ето тук, ...
Живот
мене не плашат жлъчните закани.
Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.
Изправям се гордо и с глас най-звънък ...
Многоцветният дъжд
ти знаеш, че
вече е късно
и пак ще останеш
сама. ...
Да бъдеш нежен и груб
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
Пъкъл I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...
Здравей, любов
нощем пък не мога да заспя.
Чакам те и в буря, и в мъгла.
Дойде ли?
Здравей, любов! ...
Еднообразие
Трапчинки и трапове /покрай конкурса/
Червено като кръвта (част втора)
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...
Родна (бежанска) стряха
с бежанци отпред.
Тука Меркел с милувка
ме прецака най- напред.
Тука, под липите стари ...
Спомен за дедите
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...
Държавен цирк
че ходенето ни не е във крак.
И за пореден път показвам,
че имам във душата тежък мрак.
Че тежко още се живее ...
Да сме по-отзивчиви!
усетил на обществото тежкия шамар.
С очи, очакващи справедливост,
гледа ни той, но нямаме милост.
Защо сме такива - нека се замислим. ...
Дъждовното лято на 2005-а
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...
Моето селско училище
Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище... ...
Където всичко свършва...
започва там,
където всичко свършва,
а маркировката на мислите
е повалена и изтрита ...
Съдбата
Бях се изгубила. Вървях без посока
като тихите луди. Ненормално е, знам.
Бях гладна и жадна. А не можех да ям.
И съвсем неочаквано със съдбата се сблъсках. ...