Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.5K резултата

Съкровено

Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена ...
1K 2 23

Устните ù бяха нежни

Устните ù бяха нежни,
топли и добри.
Даваше
ми да ги галя,
нощем до зори! ...
1.2K 6

Плачковци

Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...
1K 6

Щрихи...

Ще се разлистят закърнелите крила,
чрез дивата сила на простора-магнит.
Ще прелетят и над най-стръмната скала.
Гнездо ще свият под тепета-сиенит.
Колкото своите малки да излюпят, ...
664 2

Съжителство

Било е "съжителство"
с османците истински братя
под султанско крило-попечителство
с умиление ни нарекли "раята"
Ботев и Левски-читаци ...
610 7

Завинаги незрими...

Когато си навириме носа,
и виждаме живота в черно,
когато няма го във нас смеха,
когато само, нашето е верно.
Когато всички дразнят ни във хор, ...
737 12

Любовната водка

След първата водка
жената е кротка.
Тя кръшно се смее
и всичко умее.
След втората водка ...
572 5

Белият рицар 3

Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...
821

По(твое)желание

Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има
Илюзия, казваш - красива мечта.
Защо оставяш ме да си отида ...
613

Монолог с луната

Къде се скри? Не светиш тази вечер!
Самотна ли си като мен?!
Ела да поговорим – като две обречени
сами превърнали животът си в плен.
Не се плаши от дремещите улици ...
602 2

Историята диря ни оставя

"Държа в ръцете снимка джингиби.
Виж я. Поразгледай я добре.
Дякона ви, там ми покажи,
да зърна сам, светото му лице.
Как не знаеш кой е? Ето тук, ...
680 1

Живот

Животе, коварен и пълен с капани,
мене не плашат жлъчните закани.
Не чупя се азе като съчки сухи,
за твоите заплахи ушите ми са глухи.
Изправям се гордо и с глас най-звънък ...
487

Моля ви

Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
501

Да бъдеш нежен и груб

Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
1.5K 2

Изстрадала душа

Винаги обречена да страда.
Почернена със злоба и предателство.
Душата и е като дълбока клада.
Сълзите и, са важно доказателство.
Добра била със всеки, ...
1.2K

Зимна светлина

Тиха беше сутринта,
докато вървях из студените преспи.
Виждах пътища познати,
но те са сякаш променени.
Къщите, пейките и улиците ...
794

Тишината на една любов

„Всички пътища
имат една посока -
започват и свършват
в Любовта...”
Sg ...
1.7K 2 1

Пъкъл I

ПЪКЪЛ I
„Там ще има плач и скърцане със зъби“
(Матей – 8,12; 13, 24, 51; 25, 30)
Втора част на поредицата „Едем“
Сърби го ужасно. Средния и безименния пръст на левия му крак почти са се слели и са придобили морав цвят от възпалението. Колко дребно насекомо е комарът, а какво поражение може да нанесе ...
718

Здравей, любов

Сутрешния сън отне ми,
нощем пък не мога да заспя.
Чакам те и в буря, и в мъгла.
Дойде ли?
Здравей, любов! ...
633

Еднообразие

Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности ...
1.2K 1 1

Трапчинки и трапове /покрай конкурса/

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
927 1 5

Червено като кръвта (част втора)

II.
Виорел
Всички ми казваха, че е вещица. Виждали я да прави неща, които не били присъщи за едно нормално и порядъчно момиче от нашето общество. Но аз не исках да повярвам в това. Мислих, че просто я клеветят, защото хората имаха навика често да правят това. Но не бях прав... Защото аз самият накра ...
1.3K

С гальовност

С гальовност
Аз слушам твоя глас и твоите думи.
Горя в ласките на нежността.
Горя от думите на твоя глас гальовен.
И вярата тъй силно завладява ...
500

Родна (бежанска) стряха

Бяла, спретната къщурка,
с бежанци отпред.
Тука Меркел с милувка
ме прецака най- напред.
Тука, под липите стари ...
1.3K 1

Спомен за дедите

Не ми трябва
безметежно битие.
Буря в живота си търся.
Силата си нека да покаже.
Тътен от Балкана, ...
491

Държавен цирк

За кой ли път се аз изказвам,
че ходенето ни не е във крак.
И за пореден път показвам,
че имам във душата тежък мрак.
Че тежко още се живее ...
433 2

Да сме по-отзивчиви!

На тротоара стои старият клошар,
усетил на обществото тежкия шамар.
С очи, очакващи справедливост,
гледа ни той, но нямаме милост.
Защо сме такива - нека се замислим. ...
562 1

Дъждовното лято на 2005-а

С предизборен глъч, с обещания щедри
в червено-син-жълтав десен –
тъй лятото почна с лъжите на едро
и Господ, от туй възмутен,
изпрати потопа на бедните хора ...
411

Сбогом

Мокри улични павета,
ярка, но някак мъртва светлина.
Скитащи бездомни псета,
топлещи се от сърцето на нощта.
Изтерзани човешки сенки, ...
397

Моето селско училище

Моето селско училище
Стоя смирено,
като ученик,
пред първото си
селско училище... ...
482

Където всичко свършва...

Понякога най-истинският път
започва там,
където всичко свършва,
а маркировката на мислите
е повалена и изтрита ...
1.3K 1 7

Съдбата

Съдбата
Бях се изгубила. Вървях без посока
като тихите луди. Ненормално е, знам.
Бях гладна и жадна. А не можех да ям.
И съвсем неочаквано със съдбата се сблъсках. ...
538 3