Раждат се песни чудесни,
птици политат в простора
към слънцето в порив избликва
душата...
Всичко се буди,расте,живее! ...

(на езика на Валери Станков - ако позволи)
вям ли съм
за какво са притрябвали
мойте мътни пороища
след които упорстваш ...

На полянката, хей там,
скрит под белия юрган,
нос засрамено подава,
Слънчо щом с лъчи го сгрява.
Блесва дрешка в огнен цвят, ...

Неизчерпваща хармония е любовта,
всевиждащи очи във здрача,
достатъчност в безкрая на мига,
лице, което никога не плаче.
Любовта е съвършен фрагмент ...

...Моят подарък за мама...
Всеки ден ще подарявам на мама
милиони скъпоценни усмивки
за всички пъти, когато ме осветява
и през нощта ме завива с топли прегръдки! ...

Реквизитор във шоу на мъртви поети –
сух занаят, монотонен.
Сутрин подготвя печални сонети,
вечер превръща се в спомен.
Само дългът е останал тъдява, ...

Аз ще внимавам с думата "обичам".
Ужасно надълбоко ще я скрия,
защото точно толкова боли и
ще се науча да не я изричам.
И ще я пазя, сякаш е сърцето ми. ...

Не, нямаш празник! Слушай мен!
Днес празникът е на жената.
Стоиш във рокля ти смутен
и със червило по устата.
Жена, това е Божи дар. ...

стоиш
и гледаш
как смъртта идва
лесно
хората са забравили ...

Като слънце след студена нощ
усмивката ти бляскаво изгрява
и грейва в цялата си мощ
и всичко тука озарява.
Като звездичка засияваш, ...

Тишина и музика –
сама съм.
Спокойна, примирена
сякаш победена.
Затворена в себе си ...

... и твоите очи
Едно море и бяла чайка.
Един живот, една любов.
Едни ръце, едни очи любящи.
Последен стон... последен зов. ...

Отпусни се, виж света,
усети огнената му ръка.
Погледни го - право във очите,
и хвани го - здраво за юздите.
Недей мъчи се, времето лети, ...

НЕБЕСНО ПОСЛАНИЕ
Стоиш в тъмнината и плачеш сама,
мракът с воал те обгръща.
Не усещаш сякаш радостта на деня,
тъгата майчински те прегръща. ...

"...щом от мене си тръгнеш в дванайсет без пет."
"След полунощ" Димитър Никифоров
Тя ще тръгне отново в дванайсет без пет,
от онази уютна и малка квартира,
във която един много влюбен поет ...

Аз искам да си ида – извади ме от този пашкул
Пеперуда бях (в какавида) Сега – обесникът с чул
Спаси ме! Не искам да съм чужда!
Доубий ме! От забрава имам нужда….
Вино! вино ми налей! И трубадури да запеят ...

О, жени красиви!
Да сте здрави, да сте живи,
да запейте дивна песен
за този празник чудесен,
за празника на нежната половина ...

Понякога съм стъклено чуплива,
понякога съм от гранит скала,
понякога съм огнена и дива,
понякога съм звук на тишина.
Понякога съм цвете в пущинака, ...

Във битката за пролетта
воюва зимата със Март.
Събира Марта челядта
и го обръща на хазарт.
Преди обяд е буря, сняг... ...

В реала ме питат нещо...
Не си спомням.
След няколко дни сънувам нещо...
Не си спомням.
Отивам в интернет... ...

Бленуван роман(с)
По "Сбъдната приказка"
на Любов Алипиева - ЛЮБoff
Какво като си нямам Росинант?
Нали си имам свойта Дулцинея! ...

Потърси ме в онзи дъжд
в навечерието на лятото
и пожелай ме не веднъж
сред мечтите в блатото.
Потърси ме през есента ...

За тебе, мамо
Тъй малко ми разказа
за изминалото време в теб
и само с поглед ми показа
живота сложен като степ. ...

ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на ...

Слънцето яростно прежуряше и жените, които се щураха из селското гробище търсеха прохлада под побелелите от прах дървета. Беше Задушница и малкото останали в селото хора почитаха своите покойници. Повечето гробове бяха с изгнили и почернели от дъждовете, и слънцето кръстове, и в морето от стари гроб ...

Обичам те,
Повече отколкото трябва, отколкото искам да си призная, повече отколкото предполагаш. Обичам те и не мога да спра. Всъщност, аз и не искам да спирам. Харесва ми да те обичам, харесва ми как се чувствам, когато те погледна, харесва ми как всичко сякаш се преобръща, когато те видя, обожавам ...

Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на О ...

Студен и мрачен е светът,
в сравнение с него топъл е дори ледът.
И надеждата за спасение не е голяма,
над нея омразата все надделява.
Но вярата във мен не стихва, ...

Трансплантация
От толкова много зор, да се моли
за нищо да не скърбя,
душата ми, гОрката, хвана мазоли
и съвсем загрубя. ...

Порастнахме и мислиме си вече,
че този свят не ще ни се опре.
Че в детството, забравено далече,
оставили сме плахото дете.
Порастнахме и мислим, че сме важни, ...

И на днешния ден е светът разделен:
заслужава ли почит жената?
Да посреща ли тя всеки изгрев с цветя
или само на днешната дата?
Всеки истински мъж е съгласен веднъж ...

Жената трябва да е
Точна като часовника на градската кула,
но да не вдига като него аларма.
Да "носи" къщата като костенурка, своята коруба.
Но да не е като нея, толкова бавна.