ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...

Когато казвам, любовта ни,
аз нямам предвид "любовта"...
А чувство гдето ще обхване,
и други чувства към света.
С туй чувство често ни поднасят, ...

По устните ми жар неугасима,
следи от твойте пръстчета.
Звезди където трябваше да има,
сега блещукат кръстчета.
Душата вече трудно се побира ...

Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси
две подкови от пясък за символи.
И наднича главата през Рамото ...

Дойдох, видях и... си отивам.
С това се свършва божият ми вот.
Живях, горях, сега изтивам
и искам нещо, за да бъда гот.
Последно слънце да ме сгрее. ...

Благодарен
Сетил милувката на вятъра,
сетил слънчеви лъчи..
вдъхнал аромата на цветята..
поглеждам към вас, ...

Останах очакваща като присъда,
тръпнеща да се изрече на глас.
Останах забравена, като разлъка,
тихичко кървяща в нечия душа.
Останах черна, като мъка, ...

Силните се мислят за големи,
а слабите се чувстват малки.
Все гледаме чуждите проблеми,
а не виждаме колко сме жалки.
С главите си кухи, но здрави ...

Тази нощ е тъжна луната.
Тази нощ около нея няма звезди.
Тази нощ ù остана само Земята.
Две самотни, осиротели звезди.
Закачливо премигна отгоре луната. ...

Прояснени небосклони
Пърхат пъстроцветни пеперуди
през симфонии на птици и жита.
Замечтан безкраят се пробуди
из пределите на сънните недра. ...

Обърната надолу скоба
в жарава хребета ми пална
и слънцето от тъмна доба
като кокос на южна палма,
възлиза, сънено и бледо, ...

КНИГА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
/Превод от македонски/
Шега е животът,
ако и да изглежда сега сериозен.
Шега е болката, ...

Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.
В единствен миг-разнопосочен трепет.
Тоя контраст е нетърпим,но важен,
звукът ечащ в житейския тромпет.
Той е причината родила всяко следствие ...

с лятото дойдоха
джапанките,
чието джвакане
ми напомня
на усилен звук ...

Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.
Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от ...

диханието на вятъра по петолинието на жиците:
партитура атонална музика
за пан-флейтата на комина

Вървя през зелена дъбрава,
но няма да се изгубя.
Птиците си ме предават –
от една песен на друга.
Истината коя е, ...

Една земя е, а побира всички,
добри и лоши, старци и деца,
животни, птици, риби и пчелички,
цветята, спомените, песента.
Една усмивка може да изкупи ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Ти вече си голямото момче,
на семейството ни гордостта,
радост си за моето сърце
и връщаш ме във младостта. ...

Филтърът на цигарата бавно омекваше между пръстите, оставил натрапчив сладникав вкус по побелелите ѝ устни. Димът нежно я обгръщаше като пелерина, галеше дробовете ѝ и изпълваше всяка жива клетка с щастие. Аромат се впиваше в кожата ѝ, навлизаше във вените и неусетно достигаше до бавно туптящото ѝ с ...

Аз отдавна на две съм разделена!
А тя прегръща ме внезапно, но само уморена!
И двете половинки се поклащат!
Нали съм грешница, сълзите ме изпращат!
Затова - без сърце небрежно криволича, ...

Божественият тон на любовта,
със който ти в душата ми отекваш
по пътя ми чертае светлина
и сипе мрак по грешните пътеки.
Усещането ти - на струна, ...

МОРЕ
Ширнало се морето
В безпаметна песен -
бледосиня постеля
в тъмносин тюркоаз. ...

Тъжно е когато вече в очите няма плам
и нещата стигат до там,
че вече дори милата не прегръщаш,
а само здрасти на здравей отвръщаш.
Тъжно е когато вече си привикнал ...

Не, че не харесвам Куийн и не ги уважавам...
Напротив ;) Дойде и техният ред :) Надявам се да ви допадне по-симфоничният ми аранжимент, но това е начина по който усещам тази песен ;)
Любов на моят живот
Любов на животът ми, ти ме нарани!
Разби сърцето ми и сега ме изоставяш! ...

Късно ми кацаш, светулко, на рамото.
Здрачът ми вече е с цвят на къпина.
Вече ноември е - леден и мраморен
и с аромат на канела и вино.
Дърпат му погледа, вперен в камината, ...

Ех, какви времена бяха! Нямаше алкохол-менте, нямаше толкова полицаи по пътищата. И коли нямаше… Предприятието ни имаше служебен автобус. С него ходехме на работа и на банкети. Коледа не беше кой знае какъв празник тогава. Бях млад и натоварен с тежката задача да отговарям за шофьорите. Всеизвестно ...

Компютърът даде указания Миана да бъде поставена в резервоар със защитена среда. Хъдсън не знаеше какво е това нещо, но го намери в инвентарния файл. Оказа се, че въпросният резервоар се намира в един кашон на два метра от него.
Хъдсън сглоби резервоара и го монтира под напътствията на приложената к ...

Толкова много обичам, а не искам. Ходя, мисля и мечтая а може би сънувам. И копнея, плача да усетя щипещите снежинки, да попия цветовете, да усетя лъчите, да вдишам от дъха на вятъра, да докосвам чувам, помирисвам, вкусвам всичко което си ти. Но вместо това просто псувам, блъскам, пия и понякога сън ...

Нощта отново идва да ме вземе,
спокойствието литва, като дим
и пак треперя, като пред летене.
Добре дошла, седни да помълчим.
Нощта отново с пръстите си черни, ...

ЗА ДРАКОНА...
Дразни те, намразваш я, решаваш и избухваш.
Рачешките пипала те карат да се сдухваш
Акцент по подразбиране, постига само със усмивка
Кога ли ще застине, кога, щом тя не е преструвка ...

Аз съм винаги в съня ти
и със спомени живея.
Грешка съм на младостта ти.
Безнаказано се рея
в нощните ти небосклони. ...

Доброто ли? Видях го днес отблизо,
докоснах го почти, в очите му се взрях.
Такова истинско – в душите дето влиза,
и дето често се явява подир грях!
Не е учудващо, че идва малко късно, ...