След симпозиума- 2
(виц)
Отново на симпозиум събрани
били французин, българин и англичанин,
а после в кръчмата „направили” главите ...

ДАНО ПОНЕ...
Погребан под взривени небеса,
удавен в кръв,
разстрелян на площада,
векът на атомните чудеса ...

Аз не съм най-красива,
аз не съм най-прекрасна,
аз не съм те ранила,
но не ще да угасна...
Не защото съм болката - ...

Обичам навън да се разхождам,
обичам да тичам под дъжда,
обичам изгрева да гледам
и залезът да стопля моята душа!
Обичам песнички да пея, ...

обещания,
които се стопяват като снега
и после идват пак,
страдания,
които се натрупват, ...

Whatever you believe
Nobody cares
Whatever it is you think you know
Don't give a goddamn
Reality is bullshit ...

КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...

Те някъде потънаха,
добрите намерения,
изгубиха се в купчини писма,
а после през прозореца
отнесе ги течение ...

Непотърсени думи, увиснали в мрака,
тихо сричат в осъмнали нощи…
А навярно и днес някой още ги чака
и сънува звезди… И е сложно
да доказваш света в наранено отричане ...

Азс
Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро. ...

Има много звезди на небето,
всяка има си своя съдба,
да се слее в едно със морето,
а пък то да ú пее в нощта.
Слънчо също приятел си има, ...

С лъчите на бялата пълна луна,
страстта ми изплита воали,
треперещи, парещи - чиста река
развяват се, препращат сигнали.
Невидимо Слънце в тъмната нощ ...

Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
Раздвоена съм... Боли!
Любов? -дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
-Кое ще надделее? -питам аз душата своя, ...

Пътят на Българите
Пътят на Българите трябва да бъде наше Духовна учение.
Път на Самопознанието, на Самоусъвършенстването,
познаване на природата и човека.
Път на Единението и Съединението. ...

Българин ли ?
Започвам да се чудя дали още да се гордея, че съм българин. Още на Нова година господин Президента от Аспен ни обясни много поучително, че делото за спасяването на давещите се е дело на самите давещи се (наше дело).
Задава се Референдум. Изключително важно е да отида да гласувам, защот ...

Не зная как се случи,
нито защо, кога -
едно домашно куче
се влюби във коза.
То бяха серенади, ...

Към седмото небе ми се прииска
да тръгна, ако може и сега,
ала земята здраво ме е стиснала
и гравитира моята мечта.
Щастието казват, че е пълно ...

Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...

Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...

Щом Слънцето залезе,
усмивката ми скри.
Тъга при мене влезе
и мъка ме покри.
Пак празно е сърцето – ...

Народ с история вековна,
с търпение, с устойчив ген,
безропотен и интелигентен,
ти винаги си бил разединен.
Ти винаги си вярвал на лъжците, ...

На времето във мъничка пролука
усмихна се отново Любовта.
Внезапно долетя и кацна тука.
По-радостен и цветен е света.
Едно сме - най-голямата награда ...

Нужна си ми повече отвсякога
в прегръдките ми, сгушена и нежна.
Понякога да чуя само гласа ти...
Нужно ми е да си ми така потребна.
Навярно си ми повече от въздуха, ...

Животът ни разпръсна сред безброя...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен ...

Гатанка
На моя приятел от "Откровения" hcs
Змиичка малка в своята зора,
кралска кобра е той сега.
Съска, хапе и нарича, ...

За да съм тук, на този стол,
все някога си ме повикал...
С неизразимото незримо,
повика ме и аз дойдох!
Сега съм тук и не признавам ...

Всеки ден във залез се стопява.
Всяка нощ със слънцето си ляга.
Звезден хор отгоре ги възпява.
Месеца за кръщене се стяга.
Сутрин тихо в розови дантели ...

Равновесия
днес си подхвърлям минутите
от дясната тишина в лявата
и се радвам на светлия миг
чийто дъх след тях ми остава ...

The time has come again
Throw a kiss and lose a friend
Some things are just better left in the past
Tomorrow never knows
Passes by, it comes and goes ...

П о е т и т ъ л п а
Поет на лира вдъхновена
разсеяно разнася звън.
Той пей – а хладно и надменно
народ край него непрогледнал, ...

Моята специалност е да бягам
от тестостеронни вероятности.
Фантазирам си с кого си лягам,
безконтрацептивно - безопасно е.
Моята специалност е да крия ...

Предсказанието на маите не ни настигна
и ето - дядо Коледа пристигна,
подаръци раздаде ни добрият старец,
на някои тефтерче, а на друг - баварец.
Не беше лесна таз година ...

Пиша живот, дълго го пиша.
Във неведоми дири се взирам
и навързвам нишка след нишка.
А той извисява скеле на вишка
надолу към дълбините, ...