Ненаситна и щастлива,
непокорна, а и дива,
неподвластна, тя бе жива,
нереална самодива.
Дойде денят, във който осъзна, ...

Събуди я звън на телефона ù.
- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?
- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?
- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на ле ...

Какво трябва да направиш, когато си безсилен? Крещи ти се, а не можеш да крещиш. Смее ти се, а не можеш да се засмееш. Плаче ти се, а не можеш да пророниш нито една сълза. Задушаваш се в собствения ти свят, този свят, който беше единственото ти спасение. Твоята малка и прекрасна утопия вече я няма. ...

СЪРЦЕТО НА ОХЛЮВА
Пиеса в две части
Действащи лица:
Амалия - на двадесет и осем
Ричард – неин съпруг, около четиридесетте ...

Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...

Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.

Зимата отново се завърна,
готова всичко да прегърне
с необятна бяла красота,
но защо? Къде е пролетта?
Нали уж беше си отишла ...

Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...

Леко еротично
Очи не бързай да затваряш,
ти сън, умора прогони,
ухайна си и толкоз хубава...
Сега не бива да се спи. ...

Любов ли е?! – значи е над всичко!
(разказ от две части)
Част първа
Посвещавам този разказ на най-добрата си
приятелка Юлия(Джули), чието име носи героинята ...

Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло: ...

На Дениса
Когато есента си иде и навали във двора сняг,
когато мъничка обида удави ни в прозрачен мрак,
когато бавно потъмнеят усмивки, слънце и звезди
и неусетно побелеят неповторимите черти ...

От тъмното не ме страх.
В него късно себе си откривам.
Но малко ме е яд,
че сама и тази вечер ще заспивам.
Търсейки се в тъмнината, ...

"... в света на полуистини и тайни
кръвта не е способна на измама"
Валентин Чернев (severianin)
Измама са годините тревожни,
които с безнадеждност ни оплитат. ...

Стоя пред теб, тук и сега,
недоумявайки реалността.
Да те прегърна за мен бе мираж,
не знаейки, че и за теб е копнеж.
Лице в лице стоим ние с теб, ...

И въпреки всичко да те изтрия не мога
от чувствата си, от мислите, от себе си самия.
Ти в спомените ми остана непокътната, непроменена
въпреки миналото - пространство и време.
И това неминуемо някога ще се случи, ...

Живеехме спокойно, подредено
в държавата ни малка, но добра.
Е, не че всичко беше идеално!
Но не знаехме какво е липса
на работа, на бъдеще, на хляб. ...

Карнавалът в Ксанти
Макар че се е свъсил дядо божи
и студ скрипти под ниски небеса,
гърми градът разгулен и не може
веселието да изтрие ничия ръка. ...

НОСТАЛГИЧНО
Днес исках, както се полага,
облегната на рамото ти здраво,
ръката ти за прошка да погаля
с изпълнена душа от радост. ...

Нека бъда светлина в пътищата черни,
нека бъда дъжд в сухи времена,
нека очите смутни и натежали
светят по пътя на вечността.
Нека ръцете ми бъдат одеало, ...

Джени не е сама
Трудни времена, сянка на уличното осветление,
тъмни очи, краде, за да оцелее.
Един Бог знае, дали джобът й е пълен с надежда.
Млад живот, заобикаля я, ...

За нея и на барикадите ще легна
За пореден ден
по улици и площади
протестира народът сплотен.
Завардва кръстовища ...

Залъгваме всички,
себе си дори, с усмивки лъжливи по лицата ни.
Слагаме маските, когато започне деня,
а може би играем роля даже и в съня.
Един абсурден цирк е това. ...

НАШАТА КЛАСНА
Тъй добра и тъй грижовна,
мъдра, млада и гальовна.
С Ваш'та майчина закрила
Вие давате ни сила. ...

с любовта ми трудно се диша
а ти познаваш моите граници
искам много
и много давам заради една
улица с упойващи липи ...

Тайно при теб пристигам,
докосваш нежно моята ръка.
После след насладата си отивам
и дълго не мога да заспя.
През тялото ми преминават тръпки, ...

Време е да изхвърля от живота си всичко ненужно. Да се освободя от тежкия товар, който нося на плещите си - хората, които постоянно ме нараняват, и от ненужните вещи. Искам да започна живота си отначало. Без болка, без тъга, да излекувам сърцето си. Но ми трябва вълшебен лек - жива вода, която да за ...

Ела. Седни до мен. Недей да плачеш.
Сега са вече други времена.
Годините ни станаха палачи -
посякоха ни с хлад и рутина.
Да, сбърках много. Помниш. И пред тебе... ...

За две години 17 общински болници фалират.
Лекарска помощ къде хората там да намират?
А пари за бонуси в НЗОК има.
Бойко не се е погрижил за здравната система ранима.

Запъхтяна жена,
светлина уморена.
Душа, от извор извадена,
с горещ пламък изваяна.
Обогатена ...

Постла небето свойта красота,
в нощта звездите заблестяха,
името на моята душа -
звуци прелестни зовяха.
Литна тя във звездния простор, ...

Баба Марта днес решила
да почисти свойта вила.
Грабнала метлата здраво,
ха, надясно, ха, наляво,
тъй се развъртяла милата, ...

В главата нещо се размести,
получих амнезия.
И докато всичко се намести,
ще пиша и аз поезия.
Реших, с което ...

S M S до един уличен пес
Приликите с хора
и особено със събития
не са случайни.
Ти късно дойде. ...

Разпилявам се на много места
така, както окапалите наесен листа.
Мисля си, ще имам ли силите да продължа,
докога ще издържа...
Разпилявам се както капките от дъжда ...

Обичам Теменужки и вода с лимони,
вкусих всяко пръстче на краката.
Любовта ни е над всякакви закони,
нежно преминавам към бедрата...
.... ...

Понякога се чудя -
ще ми стигнат ли
онези спрели мигове,
когато тихичко се будя,
а ти стоиш на края на ръба ...