Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...

Почиствай бързо.
Трохите бели още дишат по пода,
заедно с петното, дето яде́ от легена.
Тая метличка със скована дръжка —
я обърни наопаки, ...

Позволи ми да съм капка нежност
от извора безкраен.
Да бъда любовната ти наслада
в света огромен.
Позволи ми да съм нежно цвете ...

Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...

Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...

Виртуално целуваме,
виртуално прегръщаме,
виртуално раздаваме обич
на приятели виртуални.
Виртуално се къпем ...

ДАЛИ НЕ СЪМ
Дали пък не съм прокълната,
лишена, боже, от другар?
С какво по-лоша съм, клетата,
от всяка твоя жива твар?! ...

Прасето си е прасе
Едно прасе, от малко още,
сънуваше кошмари нощем,
които бяха (в резюмето)
едни и същи общо взето: ...

"Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (с тебе) угасва..."
Минава полунощ, а аз седя и си мисля за теб, за мен, за нас. Мисля за това какво беше и какво можеше да бъде. Чудя се дали понякога и ти си мислиш за мен така, както аз за т ...

Ти знаеш ли, че в очите на хората
се крие умората,
че тя вечер не спи,
а само тихо брои:
грешки, раздели, думи, обиди ...

О, пак заспорихме с жена ми.
Туй до кога ще е, не знам?!
Кавгата е като цунами,
не сме ний тихи, като в храм!
Тя срещу мене се бунтува... ...

"Нека ухае на рози пътят, по който вървиш,
любов да те води към човека, когото цениш. "
Чакайки на бара за две кафета в пластмаса, съзрях купичка с късмети.
Защо пък не, казах си аз и застанах пред нея като дете пред витрина с торти.
Исках най-хубавия късмет, но си помислих: Сигурно ще е нещо незнач ...

Любов
Едно влюбено момиче,
окъпано в морски цвят,
на брега с вълните си играе,
замечтано в своя свят. ...

АНАКОНДА
Мъгла – огромна анаконда – свива
гигантските си пръстени край мен
и моят ден се дави в тъмно-сиво,
и хърка хоризонтът удушен; ...

Натъжено-пусто ми е,
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е, ...

Не ни постла небето одеяло...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.
Не стигнаха до тебе всички думи, ...

Спретнах си красив купон
в моя собствен роден дом.
И в разгара на купона
бройкам... Ей оная -
същинска Мадона. ...

Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от св ...

Септември никога не ще да бъде май!
Той винаги ще е безкрайно буреносен,
щом приказките не разказват се докрай
във върлите обятия на северната песен!...
Сълзи солени изгрева обагря в жълто! ...

Беше всичко...
във времето на нищото,
мислех, че е всичко,
отминавах нищото,
бягайки от тъпото сбогуване, ...

Любовта ми понякога страда.
Когато се затлачва с чужди патоси.
Когато тъпчат в гърлото ù изгреви.
И я тапицират с плюш, за по-изискано.
Страда, проклетата. ...

Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.
Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.
Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.
В света от твойта липса зее пуста яма.
Тежка болка в душата ми стои. ...

Не тъжи за мен, любима,
аз все още съм при теб,
макар и бледен, непознат.
Не тъжи, аз вярвам, има
начин пак да съм със теб, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
14.07.2012
Амстердам

Прости ми!
Моля те...
Прости ми!
Прости за грешките,
за дните, ...

ЕДИНСТВЕНО И БЯЛО
Кажи, каква е тая, пустата,
обратната страна на палачинката?
На мене ми е страшно вкусна
усмихнатата, със трапчинките. ...

Студен есенен дъжд вали,
когато Ангели плачат за
разбито сърце от лъжи.
Боли ги!
„Земен Ангел”, тяхна сестра страда ...

Ама че горещо стана!
Пък из цялата поляна
няма нийде хладина.
Та затуй по ранина
днес пое кокона жабка, ...

Като малка много страдах.
Издигах се, но бързо падах.
Искам, но не мога
като другите и аз да се похваля,
че имала съм чудно детство, ...

Бай Тошо, спи в мир.
Гавазинът ти прави гафове безспир
и сега - кат премиер, и преди, кат кмет.
Добре, че не виждаш ровещите в кофите за смет.
Добре, че не виждаш как всичко се руши. ...

Нахално навря се в леглото ми, драга,
косата остàви отвън.
Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!
За мене си само лош сън.
Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа, ...

Мама на балкона
дрехите простира,
Мими е доволна –
шипките събира.
Щипки на ушите – ...

Драскотинки от къпинки
Детски спомен литна като бяла птица,
под стряхата на минали лета гнездила,
раздуха залежалости и кръг описа,
отчопли звънка глъч още немутирала. ...

Миналото е впило ноктите си в сърцето ми.
Изпива дъха през вените ми.
Спомен свиреп
разкъсва на парчета плътта ми.
Преследвайки теб, погрешка те мен ще убият.

Под сините клепачи на звездите
ти недей плачи, недей плачи -
аз под тихата нощна обител
ще закича две сухи очи,
ще заключа малинови устни ...

Истинска жена
Една жена поиска да ме види.
На улицата главна във града
продаваше тя пръстенчета, гривни
и лакомства за малките деца. ...

Посвещавам на един продаден, общински, зелен парцел...
Вглеждането назад във времето крие различни изненади, но в последователността има нещо интимно, мило, някаква позабравена делчничност и епичност, жизненост и застиналост, противоречивост, но и радост от повторното докосване...
Една разходка по б ...

Малко лудост
Пожелай си едно приключение,
с дъх на сол и на морска вода!
Там, където ще идем, със мене
никой друг не е бил досега! ...

ГОЛЕМИЯТ ЦИРК НА ПРАВОСЪДНАТА НИ СИСТЕМА
Само при една „измислена“ и недействаща правна система е възможен този цирк. Ние сме страната на абсурдите.
Възможно ли е първоинстанционен съд да отсъди едно, а върховният административен съд да отсъди противното. Това се случва само в безправовите държави. ...

Грешах, когато гледах заслепено
към твоите очи кристални,
когато любовта несподелена
следвах мирно, тривиално,
дарявах незаслужени мечти ...