Моята любов към теб е БЕЗКРАЙНА!
Всички хубави слова няма да ми стигнат,
за да опиша любовта.
Но когато двама души се обичат,
всички думи губят своя смисъл. ...

Странно край мен някак вятърът плаче.
Стене със него поредният дъжд…
Мълнии святкат в душата по здрача…
Скри се небето така изведнъж...
Бие пирони край мен по кърмата ...

... когато нещо си отива,
когато нещо
смълчано бяга
и се отдалечава,
когато не можеш ...

Певецо, тъжна песен си запел
за поредния мутренски хотел
във Варна, във морската градина,
за похабената природа, за тъжната картина
на липсата на етика и ценности. ...

Нощем, вместо яке, той навлича уличната светлина.
Невзрян в суетата, сам в гранитната студенина
той крачи и безмълвно той проклина
продавачи, минувачи - който откъдето мине.
Нечут е неговият стон вековен ...

Недей да ме наказваш със мълчание.
Изгубвам се, когато пак мълчиш.
И всеки дъх за мене е страдание
и всеки миг във мене ти горчиш.
Гласът ти ми е нужен, за да мога ...

Дърво неподвижно
в света. от хаос
завладян.
От хилядолетия
пускам корени. ...

Една нощ в Пустинята- 2
някога в Сахара
Залязващата Светлина в Пустинята
пилее разточително лъчи,
но в тая вечер някак си подмината ...

Върви, народе възродени
Върви, народе възродени,
към светли бъднини върви!...
С години двайсет обучение
чистачка там се прероди! ...

За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб, ...

Инияна
Тази история ми я разказа по телефона Камен, съвсем сбито и сдържано, докато довършваше обяда си, затова и аз ви я препредавам такава, каквато я чух, без никакви емоции.
" – В теб има повече женско, отколкото мъжко – започна Камен – затова ти по-добре разбираш жените от мен – не знам, сигурно ...

Привикнах да съм черната овца,
да оцелявам все напук и въпреки,
да сбирам в шепи чуждите сърца,
а да се пръска моето - отхвърлено.
Привикнах да живея на инат ...

С теб се знаем от деца –
от един и същи край сме; гледали сме в Пропастта.
От тогава до сега –
с теб сме преболяли много и различни патила.
Спомняме си стари случки – ...

***
И люляците се превърнаха във птици,
когато срещнах твоята усмивка,
а беше пролет, боцкаха карфици
от минали любови, с болезнена обвивка. ...

Зная накъде
те е вятър повеял...
Та нали наскоро едва
се ти завърна от там...
Бързо забравила си ...

Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“ ...

Усмивка бе последната ù дума,
сълза - последният ù жест.
От тогава срещи имах сума,
но нея помня я до днес!
*** ...

Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и ка ...

Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Греш ...

Душите ни се срещнаха и полетяха,
с онзи полет, който не знае граници
и не търпи прегради и разстояния,
във необятието те се сляха
и затанцуваха магичния си танц. ...

Книгите са светли тайни.
Те ни мамят упорито
с тях по друмища незнайни
да достигнем до звездите.
Книгите са древни ракли ...

Аз тръгнах, тръгна си и ти,
но споменът е слънце, всяка нощ гори.
Аз тръгнах, нима тръгваш и ти?
Денят ръцете ни държи .
Слънце, нима не помниш, бяхме само аз и ти. ...

И ето те отново на седмото небе,
отново има щастие в твоето сърце.
Сладки тръпки има отново в твоята душа
и аз ще призная, че радва ме това.
Не проливай ти за мен сълзи, но ...

Инкрустирам с целувки твоето тяло.
В тъмното ти да засияеш, заблестиш.
Време е да се слеем отново изцяло.
Чувства да събудиш, а не да заспиш!
Изпадаме в такъв транс ненагледен, ...

Не искам светът да загива,
аз още имам какво да му дам.
Не искам човек да умира,
пък било то сляп или ням.
Не искам светът да загива, ...

Вълните бясно се удряха в скалната гръд. Вятърът ги гонеше и свистеше оглушително. Аз седях на брега - малка и нищожна, гледах ги унесена от магията на танца им, а сърцето ми биеше лудо във водния ритъм. Косите ми, мокри и попили неимоверната сила на водата, се развяваха, клепачите ми бяха натежали ...