Спортистката Лиса
Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива! ...

Memento mori*
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...

Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява, ...

ИЗМАМНИ ФИРМИ И ТРАФИКЪТ НА ХОРА
Ние, българите, живущи в една от най-бедните страни на Европейския съюз, сме най-уязвими на измами, трафик на хора и бяло робство. Понеже много интелигентни българки и българи остават без работа, пък и някой работят за жълти стотинки при лоши условия на труд, решават ...

Любов! – до гроб ще те наричам,
че ти си дяволски красива.
В любов на друга ли се вричам –
ще виждам теб у всяка Дива.
И аз ще стана твоя спомен, ...

И падна мрак злокобно ням!
Мъгли обвиха синкавата нощ...
Гневът, безмилостно голям,
заби се в мене като нож...
В очите ми се впиваха чертите ...

Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...

Когато силата потъне зад хоризонта на духа ти и реалността те измъчва - заспиваш. Затваряш очи за миг отмора и потъваш в съня... сънят, който те отвежда далеч от същата тази тягостна реалност, от която бягаш с всяко премигване, с всяка открадната илюзия...
Когато празнотата запълва деня ти, започваш ...

Ако можех да избирам,
щях да бъда риба
и да си играя с морските вълни.
Щях да плувам кротко в язовира
и да лудувам в планинските реки. ...

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

Какво липсва на младите хора? Нищо... абсолютно нищо. Но дали това е положителна тенденция в нашето развитие или ни превръща в лежерни същества, неспособни да положат някакво усилие?
За съжаление, осъзнах, че принадлежа към едно общество, където огромна част от младежите са се превърнали в хора без ...

(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право. ...

1.
Имам нужди, нямам сили,
имам очи, а си служа с думи,
с думи, недостатъчно силни
сред силните шумове! ...

Село като село. Лехи с пипер и лук.
Баирите нагънати околовръст.
Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос. ...

На всички, които обичат изобразителното изкуство
Изкуството за теб е свято,
любов към него съхрани!
Хляб е насъщен за душата,
пред нас открива висини. ...

Все бързаш, тичаш - няма как,
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...

"Език мой,
враг мой !"
Езикът, който учехме като хлапета,
опорочен днес от "млади интелекти",
използват безогледно и не само в „нета” ...

Е, аз ще тръгвам, че ми стана тежко
и смятам някъде да си поплача,
каквото и да кажа, ще е грешка,
едва ли ще размекне в теб палача.
И няма смисъл чувствата да мерим, ...

Разговор с Детето
Кристално езеро в мъгли обвито.
Едно дете сред тях е скрито.
Поглед - бистър и дълбок
като планинския поток - ...

Две кафяви очи
ме гледат широко отворени.
Тези красиви очи
не съм ги виждал затворени.
Парфюмът нежен усещам го пак. ...

Приспивна песен
„...Афганистанка беше убита, защото родила за трети път момиченце. 30-годишната Сторай била удушена от съпруга си и от свекърва си, разгневени, че тя за трети път родила женска рожба....
В-к „Нова Дума“, Мадрид, 02.0212-08.02.12
Песничка ще ти пея
тук- далечна, но близка! ...

И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо. ...

Род от Родопа
Слиза Родопа по везана риза
към тракийската равнина...
Моето село е мънисто свещенно
в накита златен на гордата ú глава. ...

Като крехка стъкленица
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася?
От забежки и лъжи.
Не знам, това ли е любовта. ...

Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят ...

Изгорени устни...
откъснат смях, похабени мечти...
илюзии в шепа прах!...
Сънувах любов или беше измама?...
Нощта е красива, но в черна премяна... ...

Ако срещнете добър човек в България -
застреляйте го, за да не се мъчи...
Стефан Цанев
Ако срещнете свестен поет -
обявете го просто за луд!... ...

Ти беше като природно явление,
наричам те "моето спасение".
Заразна е стихията ти от любов
и някак чуваш поредния ми зов.
Като слънцето даряваш топлина, ...

Понякога кръстосват ме стрели
от бойните изкуства, просълзени!
Понякога кристално ме боли,
но кой ли не болят го думи гневни!?
Понякога в огньове се горях ...

Бог: Що повика ме бе, смотан?
Адам: Аз съм мъничко самотен!
Бог: Искаш нек`во компаньонче?
Адам: Да е сладичко миньонче.
Бог: Да е някакво сияйно? ...

Горещ и слънчев си като летен ден,
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта, ...