За влаковете да напиша много мога зная,
но най-обичам нашето родно БДЖ.
За тях и цял роман е малко,
но в тях се чувствам най-добре.
Да бе веднъж, да го разкажа с думи прости, ...

Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...

Не съм богиня, аз съм земна,
не си мисли, че мога да простя!
Тя само любовта неземна
живее в моята душа.
Тя скрита е в сърцето, ...

Рекичка палава, игрива,
там нейде в нищото отива.
Аз пък, следвам я, глупака!
Какво ли още мен ме чака...
Тя си върви, където иска. ...

Пристигна баба у дома
и дрешник да реди захвана.
Погали рошавата ми глава
и с пръст сърдито се закани.
Искам днес да си послушен, ...

Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има, ...

Дайте да се разберем
Продължение 2 – Хайде на море
Утре заминаваме за морето. Винаги съм мечтал да почивам на Созопол. Преди да заминем за Щатите ходехме обикновено на Китен. Не че не беше готино, но накрая стана голям врангалък. Презастрои се, на плажа няма място да легнеш, вечер – манифестация по ...

По-велики битки
За дребни неща се безспокой човек.
Има неща важни.
Слънцето ни дава на земята увереност.
Че нашите неща дребни са важни. ...

През други... Очи...
Откакто се срещнах... С Душата...
На всички злодеи... Простих...
Изкупих им, даже вината...
И после зачеркнах... Изтрих..! ...

Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...

В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ, ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...

Всичко утихна и Уай се насочи към дупката с мустаците
- Здравейте, аз съм Y и се радвам да се запозная – подаде ръка, а в отговор две очи го фиксираха и се чу само едно изненадващо
- Гррр
Леко обезкуражен Уай потърси в базата си данни преводача и последва следния диалог:
- Мяу мяу Уай ...

Страхувам се
Страхувам се да те погледна,
от погледа ми ще личи
любов красива и неземна,
любов от дълги летни дни! ...

След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичк ...

Камило Сбарбаро - Винаги вглъбен
Sempre assorto in me stesso e nel mio mondo
come in sonno tra gli uomini mi muovo.
Di chi m'urta col braccio non m'accorgo,
e se ogni cosa guardo acutamente ...

Не ще се унижавам аз пред тебе
Не ще се унижавам аз пред тебе;
Приветстваш ли ме ти, ил укоряваш,
Няма власт това над моята душа.
Знай: чужди сме с тебе ние от тогава. ...

Една секунда в мен въз-
върна спомен за писмо.
Сред лехи захвърлено
свито на едно.
Поднесено с честност и силно минало ...

ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...

Погалва Слънцето снагата
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа.
И корабът се носи леко, ...

Баира пред къщата на баба Донка
Баба Донка седна пред къщата си и се загледа в баира. Една незабравима красота, част от вековна Стара планина. Тя е приютявала мъдри траки, после славянски богове и митични същества. Докато не дошли българите, които обединили три народа в една силна държава. Пред коят ...

На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...

Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...