Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 203 резултата
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
  832 
Чай на закуска. Салам на обяд. Кифла следобед. Три бирички вечер.
Среден живот. Нито Рай. Нито Ад. Време за обич. Течѐ! – и изтѐче.
Работа. Слава. Пари. И жени. Стихчета. Пиене. Дребни дечица.
Колко слънца подир колко луни гоня погачата в чужда пшеница?
Аз да не съм някой житен бегач? Вик съм надал ...
  193 
Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...
  481 
Нощта прилича на празен лист от спирална тетрадка. Откъсва се бавно, неохотно и сипе хартиен сняг. Така се отделям от устните ти, когато ме целуваш. Всяка нощ.
Стъклата на очилата ти са запрашени – не те е грижа за света отвъд. Не ме дразнят, въпреки че съм чистофайница – при всяка целувка ги сваляш ...
  264  10 
***
въображаем
е светът на любовта -
взел грях за наем
  237 
Да бъде Воден Заек много е добре,
тогава жаден няма никой да умре!
Той Заьо много бързо бяга знаем също,
дано не е след вражо нападение могъщо!
Наш дългоушко лаком е това го знаем ...
  919 
Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...
  449 
***
самота –
пътеките от стъпките ми
пусти
Залезът, ...
  498 
Отново ще си слънчево момиче,
което бе, което всъщност си.
Ще триумфираш ти като кокиче,
над зима пролет ще се извиси.
Което бе, което всъщност си ...
  837 
И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...
  359  13 
на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам. ...
  302  10 
  446 
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...
  435 
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...
  379 
  458  13 
... в меката софийска вечер, както скитах по "Леге",
сякаш с поглед ме съблече – и ме спря едно ченге,
нищичко не бях му сторил! – стихчета редих наум –
варненско дърво без корен, спряло в подлеза на ЦУМ,
пита: – Имаш ли пищови? – аз отвърнах късо: – Не! – ...
  720 
И тази нощ градът ще спи, и глух
ще е, щом тихо вятърът засвири
и нежно ангелите снежен пух
ще сипят върху старите чимшири.
Ще накривѝ коминчето калпак, ...
  658  12 
Заседна в шията ми буца страх
с болезнено преглътната обида.
Изплаках най-щастливия си смях
и вече съм готова да си ида.
Денят ми посивява. ...
  858  31 
Тя върви –
и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен Вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд. ...
  708 
НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...
  262  14 
Поздрав за всички жени
успяли да намерят
верния път към дома.
Тази нощ като стих е без думи.
Тази нощ е сиротна жена. ...
  646  16 
Наша Меца, както си вървя
срещна два щуреца в тревата.
Две чернички момчета, полски обитатели,
безгрижни и добри свирци.
Щурците потриваха крилца с наслада, ...
  1036 
... не ми остана дявол знае колко,
а – уж, момче бях адски окумуш,
ще завъртя последна обиколка
и сетне ще си взема хладен душ,
връз мене стадионът ще избухне, ...
  687 
Омаяно от ангелска красота,
сърцето ми нявга се усмихна,
възхитено от твоята чистота,
твоето сърце тогава то обикна!
Ела, искам твоето добро ...
  725 
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената от някого душа...
От съдбата си запратена към клада ...
  344 
Съвършена в ритъма на дъждовните капки
чистотата се сипе от всемирни недра.
На прозореца… пълзящи препратки
сливат пътечки с разнопосочни пера
В дъждовните звуци извира кристална, ...
  325 
Къде съм аз? Душата ми – вселена,
пътува между бъдеще и минало.
От хиляди звезди е осветена,
дори когато в ступор е застинала.
Къде съм аз сред многото въпроси ...
  669  15 
Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
  755 
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
  487  12 
  616 
  981 
  527 
Изхвърляй винаги по нещо
да олекнеш...
Огромна раница е на гърба ти.
По стълба вита
се изкачваш към небето. ...
  714  12 
В материала си, озаглавен "Светата троица", качен на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/svetata-troica-5
ви предложих да намерите три цели положителни числа, сборът на които се равнява на произведението им. krvelkov отгатна верния отговор: Числата са: 1, 2 и 3. Признателен съм му. Но в задачата и ...
  697 
Защо мълчат поетите? Защо?
Невям са си прехапали езика?
Свирукат си на крушово листо,
когато трябва яко да се вика.
Неотлетели птиченца на юг, ...
  715 
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
  485 
Когато хоризонтът е надвесен
тъй ниско, ми напомня гилотина.
От билото висят като обесени
смразяващи предвестници на зима.
Мъгла се стеле, облаци се гонят, ...
  628  10 
Подмина влакът моята гара.
На перона стоя си и чакам.
А гарата порутена, стара…
С ранени криле на птиците махам.
Пропуснах безброй влакове. ...
  1042  13 
Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...
  249 
Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремет ...
  725  11 
Предложения
: ??:??