Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.8K резултата
Лилави сенки от люляци
Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници. ...
Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...
Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...
Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...
Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...
Гроздобер
Аз бях лято, което - не помня - било ли е някога,
тръгнал цигански табор - разпасан и луднал от глад -
все те чаках да дойдеш - денят и нощта се засякоха
там, под ореха, дето нощува вековният хлад. ...
Събуждам се до теб. Не пиша. И то отдавна.
Тичам, тичам и те търся. Губя те и те откривам.
Вървя след теб. По риза, с ръце в джобовете на панталона.
Приличам все повече на едрите ти, здрави крачки.
Тропот на коне. ...
Обикнах с него малките неща,
забравих с него болката от злото,
че само той сърцето ми разбра
и върна ми пак вярата в доброто.
И пътят, днес по който аз вървя, ...
Свобода - в тази дума човъркам,
влизам в себе си, нищя се в страх.
Страх дали няма пак да изтъркам
в слепотата си нужния прах.
Слепота, но с лице меко злато, ...
Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...
Един момент на истината вечна,
един момент на гордост и умора -
на зло и радост точката пресечна.
Да го опиша някак си не мога.
Какво почувствах точно в този миг? ...
Не си подхожда черно-бяло копче
със рокля в цветовете на дъгата.
Дори човек без вкус ще те посочи!
Незрящ ще те съзира във тълпата.
Не си подхожда шапка на райета ...
Навън вали като из ведро, а в душата ми е приятно слънчево. Представи си зелена гора с усмихнати дървета и чуруликащи славейчета. Това е моята душа. Там има цветчета, които ухаят на радост. Пеперуди, които носят със себе си неизпитвани отдавна чувства. Бели пухкави облачета, които ме взимат в прегръ ...
Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...
Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...