АЗ СЪМ НЕЖНА ДУША
Аз съм нежна душа.
Нежните души не нараняват.
Аз съм меко сърце.
Не мога да ругая. ...

Банално:
Стискам очи и се чудя
искам ли да се пробудя?
Дали да допусна до мен
нежно промъкващият се ден. ...

- Мила мамо, я кажи ми, - Азбуката наша свята
кой ли буквите дари ни? сътворили двама братя!
Приказчици да четем, Светлина и ум дарили
умнички да порастем? и народа ни спасили!
И във този слънчев ден ...

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

На NELKK - криптолог и приятел!
За зло или добро - орисани
или проклети - както щеш,
нито аз знам какво съм писал,
нито пък ти - какво четеш. ...

КРАДЦИ
По фланелата потта оставя отпечатък.
Уморена любов в ласки заспива...
Душите ни очакват недели кратки.
Ставам принц, ти си самодива. ...

Всичко за тебе
ще дам, любими,
няма да те забравя никога!
Ти замина,
но аз ще те чакам в самота! ...

Познавам те... И толкова добре...
Познавала съм те сякаш винаги.
И затова не знам как се случи... Между мен и теб...
Не знам... Винаги ли така не сме се имали?
И нямаме ли се? Защо? ...

Във таз земя
са корените мои -
сноп здрави жилки
ме крепят.
Тракийска и славянска ...

Студен е брегът ти безлюден,
студен, ала някак красив!
Жесток или тих и безмълвен,
и някак си истински жив!
Студен е дъхът ти безсмъртен, ...

На вас, приятели!
Сърцето вече да обича не желае,
душата тъне отдавна в тъмнина.
Всичко в мен угасна, вече не мечтае,
всичко в мен забрави що е любовта. ...

Новото начало
Когато преградите на съдбата се сгромолясат и всичко се срине до основи в живота ни, това е знак, че някъде сме сбъркали в миналото и трябва да открием новото начало, по което да започнем да градим отново света около нас. Понякога се случва така, че някои хора или неща просто не искат ...

Искаш ли да бъда твоя?
Когато съм тъжна и унила;
Когато не виждам смисъл в нещата, които правя;
Когато търся покой, а намирам повече тревоги;
Когато се усмихвам фалшиво, а душата ми плаче; ...

Дали с пари си,
или… с власт,
все някога ще си отидеш.
За друго мисля в този час.
Какво си искал и дали ...

Сърцето ми Ридае...
Стаени клони...
Падаща звезда...
Обримчен в мъка поглед - бягаща сълза...
Изгубено лице... ...

Оглеждам се преди да вляза.
И сянка няма на присъствие.
Във огледалото дори се мразя.
Oт себе си аз искам да отсъствам.
Запалената лампа с радост ...

Голяма суматоха стана
там, на горската поляна.
Цирк пристигна отдалече
с акробати пет мечета.
Със Зайко, ходещ по въже, ...

Ръждивото пространство тихо стърже
в душите ни, преситени и слепи,
успява с обещания да върже
мечтите. И болки да прилепи
отляво, там, където в спазми глухи ...

Очите му с гласа ти ще прелея
и с неговия тен ще те облея,
ще сложа точно твоите ръце
и във гърдите бие другото сърце.
И неговите устни ще ме галят, ...

Ако не си ме търсил в многостишия,
ако не си сънувал топлината ми,
ако без моето обичане
осъмвал си и не си плакал...
Ако не си проклинал утрото, ...

Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете, ...

Пътища пребродени
и преброждани ще бъдат.
Птицата води ни -
насочва я кралицата Съдба.
И в пустинята на пясъка ще стъпим, ...

От кратко уж се знаят, ала - изненада -
май сякаш се познават цял живот.
И най-естественото нещо става -
в сърцата им заражда се... любов?
Да, той обича я, да спорим няма място. ...

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

1861 година. България продължава да стене, смазана от почти петвековното робство. Губи земите си. Губи децата си. Но българският език продължава да живее. Поредното доказателство за това е: „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. В ...

По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.
Галеше ме с повей лек нощта, ...

… Ако можеше с няколко изречения да се опише какво е да обичаш, какво е да вярваш, какво е да се съпротивляваш със себе си и да не можеш да намериш покой, би било простичко да се живее. Истината е ясна – обичаш да, но как да повярваш? И можеш ли да обичаш без вяра? Отговорът е ясен. Риторичен въпрос ...