Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Граничната зона
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...
Реализъм!
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
Разминаване
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...
Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха? ...
кажи ми
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...
Детство...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...
Неочакван раздвой на съдбата...
Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала. ...
Празна
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата! ...
Неделя вечер
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...
Някой ден
22 януари 2003 година
И аз, като една звезда, се нося
по таз земя
и тук, във мен, живее ...
Истинска... и невъзможна
На доживотен. И недостъпен за амнистия!
Разбрал... че в битието липсват - Розите,
в Сърцето - интубирам... Четиристишия...
Обичах тебе... Да - преди да те познавам! ...
Изкушение
пораждат се съмнения
и очи за трепет жадни
съзират изкушение.
Всичко в мен копнее ...
Няма да е честно
В съда се гледа дело за побой.
Един бандит се вмъкнал в чужда къща
да граби посред нощ. Във хола той
се сблъскал със Ивановата тъща ...
Смокинята сланата ослани
и голи клони щръкнаха сред двора.
От къщата лъч слънчев й прати
прозорецът - дано я заговори.
Притихна дворът - старият чудак, ...
Хора...
Сълзите болка издаваха.
Нощта и мъглата я скриха,
а хората все си минаваха...
Тя каза нещичко плахо. ...
Една красива усмивка
Писмата ти...
Аз бях едва ли не вина,
тежаща върху твоите плещи, греховна.
Ти просто мислеше, че ще ме спреш...
И казваше във тях, че ме обичаш. ...