СВАТБА
Хайде, запей, душо!
Както едно време над Янтра,
че и славеите да послушат
и да се зарадват. ...

HOMO FUTURUS
Сънувах сън: на гости бях.
На утрето.
На пра-пра-пра-внуците на моите още неродени внуци.
Те бяха безполови, красиви със своите силиконови импланти под кожата, с изкуствени органи и имунна система. ...

В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се ...

Понякога си мисля, че в този свят да си щастлив е грешно, същински порок, каращ хората и съвестта ти да те мразят.
Доскоро факта, че имам добър живот, което включва добри родители, финансова обезпеченост, добри качества и чудесно гадже, ме караше самата аз понякога да се чувствам неудобно и едва ли ...

До теб да съм и да те притежавам
аз диря неуморно брод и път.
И страстите - негаснеща жарава,
крилете ми до край ще пепелят.
Със биле ли ти моя свят омая? ...

Охлювът...
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е, когато се възправя.” – Н. Райнов
Почиваше си тази вечер… ...

КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...

Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...

Две малки свещи
и отблясъците на Луната
достатъчни за ролята
на светлината
на ложето обгърнато ...

Понеже днес по телевизията казаха
че е денят на благотворителността,
реших да публикувам есе на тази тема
МИЛОСТ ОТ СЪРЦЕ
В една от многобройните си беседи Учителят Петър Дънов пояснява, че не е милост да подариш на брата си палто, ако той има нужда от хляб. ...

Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоля ...

Ти имаш себе си за тъй загадъчна!
Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!
Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна
и пренебрегваш ме тогаз...
За мене вече ти не ще изгрееш! ...

Мъничко момиче на ливадата стоеше,
мечтаеше и наблюдаваше
образите на щастливите деца,
имащи семейства и „лица”.
„Лицата” са усмихнати, красиви, ...

Нищо, че със друго име си дарен,
Свети Никола нека да те пази,
на неговия ден си ти роден,
със пламъка си факли за да палиш.
Светецът, покровител на водите - ...

Зима -
разтопено сребро,
покрило земята.
Звезда -
обещание за чудо, ...

Тишина. Нима ти е привична?
Нима намерил си ме там,
където глухо, безразлично,
за всекиго, всичко се знае?
Светлина. Нима ти е нужна? ...

Татко, чуваш ли...
как се къса душата ми,
татко, чуваш ли...
сълзи – порой текат,
мъка, мъка, мъка ...

Приятелко моя, аз искам
тез думи на теб да даря.
В ръката си цвете аз стискам
за прошка. И аз ще простя.
Животът ни, пълна измама, ...

Ще те целувам тихо и пронизващо,
дорде не се превърнеш в наранен войник,
ще те желая смело и нестихващо,
прострелвайки те с мълчаливия си вик!
Ще ме прегърнеш близо... до сърцето си, ...

До мен си ти и жадно вдишвам
влудяващото ти ухание,
нощта се храни със любов,
а мракът лепне от желание.
До мен си ти и пак те искам, ...

Колко жалко 2
„Колко жалко” възклицава
сърцето ми за втори път.
Колко рядко съм засмяна
тук, на този кръстопът… ...

Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.
Прегръщаха ме спомени от август. ...

Денят умря, отсечен с остра брадва,
по устните и пода плисна кръв,
останал в стаята като единствен зрител,
разхождаше се ужасът - пристигнал за свидетел пръв.
Нескопосано светът по стълбите се прекатури. ...

Нежно докосвай,
неудобните места.
Страстно целувай,
извади на показ страстта.
Докосни с пръсти ...

(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча, ...

Гошко ще е полицай,
Тошко щял да кара влак,
а пък Петърчо – трамвай.
Никито ще е моряк –
капитан на параход. ...

Не мога да ти кажа колко много
събирани мечти съм пропиляла.
Горяха във камината без огън
и взираха се в снимка остаряла...
Не мога да ти кажа колко пъти ...

Намусено, времето в синьо тече,
на капки мигът ми се смее.
Напук и обратно във мене е, че
безгрижна душата ми пее.
Учуден, дъждът напористо вали, ...

Чудноватата от Кит
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...

Неоценимо златна
Нашепва музата припряно,
дълбоко в моята глава,
че трябвало да стана рано
да ходя рими да ловя. ...

Как ти се радвам, Красавице студена,
в червената рокля като рубин си ти,
а черните очи къде ли гледат
и на кого сърцето пак разби?
Светлината на утрото докато пада ...

Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш, ...

Ще тръгваш ли, Любов?
Нима е вече време?!
Седни преди това за по кафе!
И баница направих.
Ще закусим. ...

Любов
Две сърца, две души,
слети във една…
Вятърът роши моята коса...
Във въздуха се реят мечти. ...

Пазя те,
каквато те познавах –
най-смелата,
най-силната дори…
Единственото, ...