Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...

Книгите
Книгата е филм, тя е разходка,
Многообразие, на мисълта - надежда.
Трип - пътуване е тя.
Книгата храна е за душата. ...

Бонбонче си ми сладко, сладко,
което за вкуса ми е наслада.
И стихове редя по кожата ти гладка,
в живота си ми моята награда!
И аз Обичам да се наслаждавам ...

Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд, ...

Искам те
Искам те сега
Дъха ти
Парфюма ти
Ръцете ти ...

Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в периферията. Точно като сън.
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...

Обичам дъждовното време
Обичам дъждовното време,
обичам, когато вали,
сълзите ми искам да вземе
и нежно на теб да дари. ...

На мястото на унищожавания /надали има балами, вярващи на лъжата за преместването/ паметник на съветската армия ще се вдигне друг.
На любовта и парите, на съвременната демокрация…
Паметник с Лена, Киро и парапета…
хххх
Друг вариант. Борисов и Пеевски в позата на работника и колхозничката. В краката ...

Живееш в собствен свят
а твоят не е моят
а боли ме, защото позволих да вляза в твоя
за малко поживях неземно там
адаптацията не е просто моя... ...

Глава двадесет и осма – за нашето евроатлантическо цивилизоване
Ама пак не тръгнахме веднага, защото на Митето му дойде музата. И взе да прави коктейл от политика, евроатлантизъм и народопсихология, добавяйки малко политиканстваща политпсихиатрия. Ама цяла реч му дръпна. И ние бая време го слушахме ...

Кажеш ли "а", трябва да кажеш и "б". "Братската могила" - този върло комунистически паметник, няма място в Борисовата градина. Мястото му е на връх Бузлуджа. На какво ли не се нагледа Борисовата градина. На паметниците на Ленин и Сталин, на уродливи паметници на партизанки и тем подобни. А това си е ...

За последно променям нещата.
После пак ще се върнат.
Ще впиша в сърцето за кратко
чувство – и после ще тръгна.
Люлеят сърцето окови ...

ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...

След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...

Дали защото сме родени
от сливане на две тела
сме тъй богато надарени
с частица божия душа?!
Или от любовта неземна ...

Грабнаха реката
от нейното корито
и я вкараха, горката,
в тунел, на закрито!
Камъните бели ...

Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...

Пиша ви това писмо, за да ви благодаря за това което направихте за мен. Всеки път, когато сме заедно, много се радвам, че съм до вас. Винаги след всяка наша среща очаквам следващата. Всеки път когато съм със вас много съм щастлива, радвам се, че съм част от вас. Никога няма да забравя всеки един мом ...

Какво спечелих от живота ли?
Везните мерят само тленното.
Получих плюсове и минуси,
а думата ще има утре времето.
От нощите, пропити с недоспиване ...

Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...

Коледни целувки – 14 -Нежна Коледа
Сатенена вечер разплита коси изумруди.
Нежна Коледа милва съня с пеперуди.
Вятър свири навън и се чуди -
защо снежинките танцуват като луди? ...

Разположение
Мястото на нещата в пространството
е тяхното разположение.
Разположението различно на нещата - изток, запад, север, юг.
Стая, местност, дърво, домове, постройки. ...

Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...

Сънувам, странен сън, че летя. Под мен е мрачната есенно-зимна картина на селце с няколко къщи. Както си кръжа, кацам на един стар орех, защото чувам страшна врява в кокошарника. До него двама мъже са наклали огън и дими казан с вряла вода.
Заслушвам се, за да разбера, защо е данданията сред птиците ...

КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...

Времето ми без теб е сякаш загубено!
Липсва ми настроението щастливо и хубаво!
Твоята нежна усмивка, ръката,
която сякаш ми гали душата!...
Търся те, когато очите отворя... ...

Грен видя как помощникът му предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха ...

Глава двадесет и седма – за тежкия път към дома
Та взехме ние парата и отидохме да ливнем по едно малко при Ванката. Там, разбира се, си е полупразно. Обаче, беше дошъл комшията Сашко. Артистчето, бе! Дето предната седмица го гледахме в „Отело”. Ама слаб артист! Толкова се мъчи да удуши тая Дездемон ...