ОТРИЦАТЕЛЕН БАЛАНС
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза. ...

СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...

Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...

Отидете сред нищото в село Векилски.
Само срутени къщи с разбити стъкла
и оазис в средата, ама не е камилски.
Оазис за хора с романтични сърца.
Трийсет жители има, ала кой го е еня? ...

Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...

Имаме си клуб културен –
частен, непретенциозен.
Скромен клуб литературен,
не за бизнес сериозен.
Сбираме се всеки месец. ...

Споделяш ли с някого своите мечти?
Или моралът те притиска, казват ти, че е нередно?
Намираш ли спокойствието у човека, който е до теб, какви са неговите положителни черти?
И хапва ли ти се вечер сладолед, нищо, че е вредно?
За после? Лед? След? Заедно? Едно? ...

Нека гладните наситят сиромасите -
това е техен дълг и отговорност.
Знае гладен свирнята на стомасите -
с реверберация и повече дисторжън.
Да ги напоят с чаша солени сълзи - ...

Излезе от печат дългоочакваната книга „Моториализъм и вампириокритицизъм“ (учебник по ПТП).

Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...

Факла си, но аз не се боя
да изгоря във твоите пожари.
Ако това е моята съдба,
ще я приема без да ме товари!
Не ме плашѝ със огъня си ти. ...

Загадъчна нощта чертае сенки –
отблясъци във моята душа.
Потъвам в цветни сънища красиви,
реалността се губи във съня.
Вървя край езера кристално сини, ...

И Соцът и Капиталът
двете страни единосъщи са
на медала.
За всяка хвърлихме чоп:
първо „яза“-то на Соца изтропа. ...

Пенчо погледна гълъбарника. Подът бял, та чак сивеещ се.
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...

Ама на – пускаме го…
И почва да се лее мръсната тиня на времето и властта…
Напоследък се замислям над имената на хората. Как от Мисирков не може да очакваш орел, от Овчаров вълкодав…
И ето ти – съдийката, дето обявила нарязаното момиче за почти здраво – казва се Гьонова. Предполагам – по мъж. Точно ...

Пълно е с капани и изкушения,
през целия живот зло ви дебне.
Затуй мислете, имайте съмнения,
с разум душата ви ще прогледне!
Само доброто е истински красиво, ...

Сънят-реалност мой ще стане
най-сетне щом се предадеш
Вълна-звезда и вятър пламнал,
съм аз- твой порив най-горещ.
В морето плава златен заник ...

в
страната на
писмеността възобновиха неграмотността

Духът ти влиза в стаята,
часовникът безмилостно тиктака,
лежиш до мен,
а тялото ти значи,
че любовта ...

Канеше се да вечеря, когато на вратата настоятелно се почука. Отвори. Въоръжени мъже мълчаливо стояха около къщата. На прага приятелката му говореше през сълзи, но той не разбираше и дума. Просто долови мисълта. Искрено съжаление, липса на избор. Семейството й, в смъртна опасност. Всички сме разкрит ...

Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...

Къдър
Кедърът атласки в науката Cedrus atlantica зове се.
И подобни на него са Ливански, Хималайски, Турски, Кипърски - кедри.
На боровете "братовчеди" те са.
Има още кедър Сибирски - от род борове - Pinus subirica. ...

"Parallel balance" е демо музика ,която правя за един мой филм.
Цялата версия ще излезе във филма естествено...
Надявам се да ви хареса!
29/07/2023г.
гр.Бургас / България

Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...

ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...

Очите мои те с цвета са на череши,
от куртоазия не слагам очила,
и не, че съм каквато нявга съм била,
онази рошла дето вятърът я рѐши,
Ресниците ми крият и до днес дъгите, ...

МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...

“Щастливо е вашето внуче
при баба и дядо…и куче.”
Спомням си златното време
о, детство останало в мене.
Спомням си тези години, ...

колчем
месец
закъснява
на
наследство ...

Сутрин. Слънцето огрява
в двора цветната леха.
А край нея си играят
-кученце и две деца.
Смеят, гонят се, мечтаят ...

Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...

1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...

На раздяла
На раздяла небето е в синьо,
на раздяла в душата е сиво,
на раздяла е болна нощта,
на раздяла е всяка сълза. ...

Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно ...