По някое време все пак излязоха от банята. Елизабет се чувстваше ленива и отпусната, и то не само заради физическите упражнения в тренировъчната зала. И докато двамата със Сам се разделяха, тя не можеше да спре червенината да стопли лицето й, когато си даде сметка, че се бе къпала с мъж. И че бе пра ...

И започвам пак аз стихове да пиша
Как го мразя това …
Че пиша ли то е ясно - страдам
И няма кой да ме чуе в нощта …
Плача, ридая и стена - защо? ...

Прави нещо човек - амулети например, и на хората дава, но условие поставя.
Аамулетите тез да се носят!
Обещава, взема, и да го носи амулета този - не.
На човека му харесва глупостта.
Защо - защото в мътната тази вода се живее по-леко. ...

ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба, ...

Залези. Мои са. Само мои. И ничии…
Когато превръщам дните си в нощ…
Магия ли. О, не… Нещо различно е…
Нещо приятно… И тъжно… Разкош.
Подпирам се. Отгоре. На пианото… ...

На Осемдесет - вече си биологична смет.
Ала не ще финалът ти да чува
фалшиви монолози,
а с колко олихвил си
в теб божия депозит!

Запознай се с моя свят,
по природа е богат,
няма връщане назад,
каквото си посял ще пожънеж пак.
В моите мечти ...

СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...

Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...

Неискреност се среща толкоз често!
Защо, човече, не се държиш честно?
Защо трябва да си слагаш маска!?
Кой ще те обича, ще ти даде ласка!?
Защо хората да лъжеш ти е приятно, ...

Жена... (с мечта наивно-луда),
отричана, възвишена, живот,
за някои крах, за други чудо,
за други сбъдната... Любов...
Мечта... Жена наивно-луда, ...

А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...

Кой казва, че самотните жени са слаби
Те, пият за утеха двойното кафе
Остават в мислите си млади
И имат силно, влюбено сърце.
Отпиват бавно, като за наслада ...

Роблю твій оберіг, як ти просила.
Якою ж гарною до мене ти зійшла!
Красу твою сила Землі побила,
Та Неба сили знову поверта.
Роблю твій оберіг від зла земного, ...

Във бързея на времето
спасяваха ме много думи.
Като войници,
с уж крехката си външност
отвръщаха на всеки удар в гръб ...

Мастилен мрак се спусна над морето. Вълните се разбиваха с плисък в скалите. Луната хвърляше своите сребристи отблясъци върху водата. Морето се вълнуваше от милувката на своята любима. Светът бе притихнал, уморен от непрестанният бяг на времето. Клоните на дърветата се опитваха да докоснат светлият ...

Държавното се пак сражава
с народното и при това
държавата все побеждава,
народът го боли глава.
Цените скачат като мрени, ...

По сърцето, неговото, съм вече "другата", но...оставам първата.
Другата, заместничката - подобие, силует на единствената.
По сърце, неговото, пали и в очите й на новата,
търси моите влюбени искри.
По сърцето, неговото, боли и в нейните ръце ...

Магия истинска и бяла
във теб единствено съзрях,
и двама, в общото начало,
пътуваме без страх,
защото си държим ръцете, ...

Искаше да чуе гласа му. Той ѝ действаше като наркотик, изпълваше цялото ѝ същество с удоволствие, с безброй желания, с красота и очакване. Какво струваше животът ѝ без тази емоция, без стремежа към Александър – към светлото, към красивото в него? Но между тях имаше само приятелство, приятелство, кое ...

Спя спокойно.
Две кучета ме пазят и се спускат лудо подир всеки шум.
Спя спокойно. Доколкото мога,
Защото страхът си е страх.
Спя спокойно. ...

Ще почна от там дето всичко започва
случайно или както казват нарочно
точно, един малък миг от вечността
като изстрел от упор, идва живота
за поредния играч в смъртоносната игра ...

Думите на Лизи бяха достатъчни, за да карат Сам да се усмихва всеки път, когато си ги спомнеше през следващите няколко часа да тренировката. Проблемът беше, че споменът за тялото й го караше да се напряга – до толкова, че я издебна на излизане от часовете, за да си открадне няколко целувки, преди да ...

Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах, ...

Причината е важна,
да се хвърлиш във водата,
ако жегата изяжда
твоите сили.
Светли кръгове ...

Нямаш сърце,
нямаш душа,
няма да преча,
няма да страдам.
Нека по пътя ти греят слънца! ...

Преглътнала съм. Никакви сълзи!
Умело скрито в тропи и куплети,
от мен до теб смразяващо пълзи
безсилието светско на поета.
Сред своето си царство е велик. ...

Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам, ...

* * *
Тополите по залез
са вече уморени.
Тъмнеят черни клонии
прилеп прелетява. ...

"Пълно учудване и недоумение!
Как тъй Сарафов ние избрахме!?
Как се стигна до това решение!?
Как това падение ние проспахме!?
Този ли ще наследи падналия Каскет!? ...

В нашия неголям провинциален град живеем както в останалите все още не обезлюдени селища с проблемите на държавата ни.Нали сме част от проблемите на обществото?
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...

Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе нап ...