Взе ме преди толкова зими.
Колко пъти прецъфтяваше крушата?
Приюти ме като голо птиче, измръзнало.
И... се сляхме до... цяло.
От любов онемявахме. ...

Аз искам да те помня все така щастлив,
като в нощта, когато бяхме заедно,
когато бяхме сляти във едно,
очите ти изпиваха ме жадно.
Очите ти на мен се спряха, ...

Нима умира любовта
Сърцето ми в камък се превръща
от разочарования безброй.
Срещнах го и бях страничен наблюдател,
а все пак пред мен стоеше той. ...

Като слънцето
От мене много си далече,
хиляди километри ни делят,
но това не може да попречи
на сърцата да не се делят. ...

Как искам теб да нарисувам.
С очи, изгарящи страстта.
Да те целувам и да зная,
че си единствен на света.
Дъхът ти с моя да се слива. ...

ПИТАНКИ - ИТАНКИ
ЗАГАДКИ - ОТГАТКИ
Щом снежец вали,
тя сладко, сладко спи.
Пролет ли пристигне, ...

СЪДИЯ
Искам мандат да бъда съдия.
Искам мандат за минута поне.
В тази минута аз ще реша
всичко, което народа гризе. ...

Гепи ламята
(как не трябва да се лови ламя)
Ламята Спаска няма да ме спре,
на поход тръгнал съм с едно муле.
Бохчата пълна е с хляб, ...

Кучето е с четири крака,
аз си имам само два,
щъркелът със клюна трака,
зяпам аз - едва, едва.
Гълъбът лети в небето, ...

Днес потъпках всички пътеки,
дори и в сърцето, навях сирота,
усмивки, дали ще ги има за всеки,
който в участ познал е света.
Желаеше сълзите ми... ...

Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна, ...

Нарекоха ме нощна вещица...
ранявала съм казват само...
Нарекоха ме още грешница...
Обичала съм нагло, прямо...
Изпиват ме със погледи зловещи. ...

Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...
Като месии всяка вечер в хор ...

Разпилейте се, демони слепи,
от мен си идете сами,
че трудно със вас се живее,
без мир, светлина, бъднини.
Със вас душата ми простенва, ...

В отверстието на душата ми,
с остатък от спомен - докосвам те с мисли!
През разстояния
на мастилено, тъжно небе
и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен, ...

Безпризорни чуства... чужда усмивка,
непозната сълза,
мисълта се блъска, като дъжд в земя,
утехата мълчи, радостта спи,
стремежът се топи като висулка в топли дни, ...

Живота си държа в ръце
и смело продължавам все напред.
Срещу несгодите се боря с голи ръце,
а срещу чувствата - със малкото си сърце!
Научих се да бъда мила, ...

Сачми прехвърчат през бодлите. Боде и жалкото, и жаркото. Не обичам тензухени завивки... Памукът е блажен и сладко се разлива, покрива разбримчени пътеки.
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...

Бъди щастлив! И аз ще бъда!
Ще се храня с чуждите мечти
и ще ставам все и все по-хубава,
защото болката красива е, нали?
И ще търся себе си в природата, ...

Сърдя и се!
И няма да и проговоря повече аз!
На любовта!
Няма да чуеш никога вече моя глас!
Не се съмнявам, че я има! ...

Капят и листата в чашата с отрова,
искам да съм кал, за да расте във мен.
Градушката да брули само острите бодили,
късай ме сега на воля,
кръвта ти ще залее само жалките мечти от кал. ...

Душа...
С очи втренчени, всевиждащи,
в пробит отвор присвива се,
сънуваща душа от нечий кошмар,
пълзяща бавно към своя олтар, ...

Очите ми улавят твоя поглед.
В миг иска ми се да съм сляпа,
да не виждам пламъка, горящ в тях,
да не виждам неугасналата страст.
И в следващ миг извръщам аз глава, ...

* * *
Като прозорец пред света,
отворен съм, така прозрачен,
невинен с чистите стъкла,
а погледът - смутен и мрачен. ...

Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла, ...

Предавам себе си с всяка стъпка,
потъпквам без милост своите мечти...
Предателството, отрова в душата ми пълзи
и умира безутешна всяка малка надежда...
Сама предадох себе си, приятелю, ...

Чувайте, комшии и комшийки мили,
извиквам ви всички на изпроводяк,
вие, дето у дома по-често сте били
и вие, дето не сте ми идвали на крак.
Ще заминавам утре вечер за града, ...

Копнеж
Копнея за птичата песен,
за синьото и чисто небе...
На небето очите пак взирам -
дъга вълшебна, ех, намирам. ...

Нямам време за ново начало,
нито сили, ни думи спестени.
Вън навява. И в сребърно бяло
той проправя пътека към мене.
Да изляза ли да го посрещна, ...

Кой казва, че след кратка среща не боли.
Не са години заедно, но в очите й вали.
Дере се, сама отвътре стене, крещи нямо.
Сама остана в тоя ден, търсейки си рамо.
Момиче и "влюбено" момче, история позната. ...

Въпросът за всемира, човека и неговия живот идват още в детството ни. Детето пита: Какво е това? Или онова? Защо това е така? И това защо няма край? Родителите отговарят по начини, достъпни до детското мислене. По-късно тези въпроси идват в годините на младостта и младите вече сами търсят отговорите ...

Твърде добър за ада.
Твърде лош за рая.
Демон без рога.
Ангел без крила.
Отхвърлен, скитам се сега, ...

Липсва ми всяка секунда с теб,
липсва ми всеки наш миг отнет,
липсва ми и този твой поглед обвзет,
обвзет от нашата любов и моя силует.
Виждаш ме навсякъде, питаш се: "Къде ли е там някъде?" ...

Вървим през гората, говорим си, смеем се, аз бутам едно дърво върху него, той умира, има погребение, на което аз не отивам... Добро утро! "Какви деца растат в днешно време!"
Осем часа. Ще поспя още малко. Да, бе!
- Ало?... Ами... да. Не, няма нищо!... Става. Кога?... Добре, в 12 у вас. Чао.
Часовете ...

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
И пътувам сред полето, ...

Край едно дете на улицата седнах...
Край едно дете на улицата седнах...
Просеше за хляб от седем часа сутринта.
Към протегнатата му ръка посегнах,
дадох му от джоба си последната останала пара. ...