Тото Котуньо - Една песен, която не съществува
Една песен, която не съществува
Една песен, която не съществува, се ражда тук, с теб...
Ти си моят дъжд, моят вятър...
Ти си хоризонтът близо до мен... ...
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда ...
Вечер е и пак се връщам у дома,
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си ...
Прегърбена девойка и младеж,
обгърнал раменете тънки здраво!
С глави, допрени в трепетен копнеж,
под капките дъждовни не побягват!
Под потничето тънко - мокра младост, ...
Предполагам, била е разкаяна
и до смърт по-красива от мене.
Порцеланова някак, изваяна,
неподвластна на земното време.
Предполагам, дошла е в живота ти, ...
... "Искаш ли да гледаме филм?" - ме попита той.
И легна на леглото зад мен...
А аз отговорих кротко: "Не, не ми се гледа филм... не обичам"
И той ме погледна странно... Не разбираше...
А аз си казах наум ...
Черен свят, черни улици, черни алеи,
черен блясък в горещи сълзи,
черен път, черни хора във черни тунели,
как вървят в този мрак те не знаят сами.
Черен ден, черно слънце, черен прах в дробовете. ...
Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи, ...
Не си отивай, остани още миг, само миг.
Спри, моля те, не си отивай, чуй моя тъжен вик.
Не искам пак да съм сама и да се лутам
в живота безцелно, но явно това е моята
съдба и това трябва да ми е ясно пределно. ...
Мило мое, единствено дете,
не всеки може майката да разбере,
колко тъгувам да съм от тебе далече,
от раздялата ни мина цял месец вече.
Не мога да се радвам на твоите успехи, ...
Обичам те, защото ти си радостта...
Защото ме караш да се чувствам както никога досега...
Мога да ти се доверя, без да се притеснявам...
Твоята вяра е това, което държи пламъка на любовта жив...
Обичам те, защото съм жива от момента, в който се запознахме... ...
Време е да бъда вече кучка! Искам
над мен да треперят виновно мъжки ръце!
Да болят, разранени от сляпо прегръщане,
с нежния шепот на уморени нозе.
Време е да затръшвам със злоба вратата. ...