Момичето ми грижи се добре
за мене и усмихвам се игриво -
Доволно е и моето... шкембе...
А от това мъжът, като прасе щастливо
доволен е (ама какво сравнение...) ...

СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...

любовта
и
обичта
разхлапетяват
и ...

Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...

Къде си българино ти сега,
някъде, избягал в чужбината.
Да трудно е днес в родината,
но теб те няма тук в татковината.
И все вселяваш в другите вина, ...

Не родих от теб дете,
не те изправих и на съд,
не те принудих мен да избереш
и дори не те нарекох "скъп".
Не поисках да си мой, ...

Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...

Днес сложих новият тонер
в душата си... заредих го
с цветове безброй и реших –
стих ще напиша, да стана герой.
Но принтерът нещо блокира!? ...

Все търся думите - онези, дето могат
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...

Плаче ми се!
До смърт ми се реве...
Заровила очи в случаен облак!
И като дъжд в прашното поле,
ще се изсипя цялата отгоре. ...

Кейтлин Смит беше средно на ръст момиче с кестенява , коса на 27 години. Родена е в Сиатъл , в големия щат Вашингтон, където живее и до днес.
Веднъж връщайки се от работа - местна бензиностанция , където Кейт зареждаше колонките и обслужваше клиентите в кафенето , срещна мъж на средна възраст с прош ...

дърворезбата -
неин Микела̀нджело
бил Рѝменшна̀йдер

Скулпторът-слепец
изобрази единствен
как сълзѝ сълзят
и скръбно стичат се, и
как като сърца туптят...

То топли лъчи ми даваше,
но сега в страдание живея.
Доброто побеждаваше,
но далеч съм аз от нея!
Затова боли ме силно, ...

по Реймънд Чандлър
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв. ...

ЛЮБОВНИ ЗЕМЕТРЪСИ
... когато дъжд качулката ми ръси и скитам се във София без цел,
мечтая си любовни земетръси! – със теб във някой столичен хотел,
да каже благият администратор: – Добре дошли във стая № 3! –
да ни направи бодигардът вятър с: – Обичайте се, хора, до зори! ...

В Димитровград е моят корен,
в Града, докоснал синева,
под слънчевия диск огромен
издигащ своята снага.
Легенди тук шепти Марица ...

Когато срещу мен е огледалото
И чаровна дама взира се в мен
Не мога да си спомня преживяното
И съжалявам ден по ден
А разкошните къдрици ведри ...

Мъжете сме първични същества,
достатъчна ни е добра жена,
кастронче с вкусничка храна
с необходимите ни вещества,
да ни завиват през нощта, ...

ИЗБОР
Всеки да избира претендира
В избор да попаднеш е игра,
но играчи трудно се намират -
тежка отговорност е това. ...

Мъжете на честта летят високо
и реят поглед в звездното небе.
Очите са отворени широко
за спомен от безбрежното сърце.
Летците не тъгуват по земята, ...

Осъзнаване
Къде сме ние?
Кое е мястото наше - знаем ли?
Сражават се тайно и явно уж-другарите
Тъпият-умният кой-кой е. ...

Тъй са засвирили три гайди,
та чак акъла ти да зайди.
Така напъват ручилата,
че чак простенва планината.
Саксът мощно им приглася. ...

До сами замъка беше струпано селото. Нови дървени къщурки /честите нападения на съседните феодали постоянно разчистваха територията за спешни строежи/ със сламени покриви, пътеки заместваха улиците, до сами реката – зеленчукови градини. Най-вече с ряпа…
Малко настрани, до сами кръстопътя, беше кръчм ...

Срещам бивша ученичка. С дъщеря – сегашна ученичка. Момичето е откровено: „Класът ни е от такива тъпанари… Толкова са зле, че аз съм най-умната…“
Разказва: правили контролно. Преподавателят раздал подпечатани листове, съобщил темата и обявил: „Имам малко работа, връщам се след 15 минути“.
Като изляз ...

УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? – ...

Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...