И времето ни е такова – тъжно,
мизерия, пандемии, войни,
небето се е свило, до окръжност,
усмивката съвсем ни изменѝ,
прихвана с пръсти рокля пъстроцветна ...

Извинете за извънредното повикване, господа директори, но се наложи спешно да се съберем. Просто… Как да ви кажа… Фирмата ни е пред фалит!... Да, да – зная, доскоро бяхме водещи в бранша, печалбите растяха главоломно – и с тях нашите заплати и бонуси, обаче… Ревизията, проведена по искане на собстве ...

След киевската контранастъпация
”специалната военна операция”
достигна своя връх и кулминация
с невиждана на фронта - излагация
от пълна безхаберна абдикация. ...

Поколението на осемдесетте години в България, чиято „рожба“ съм и аз, живя в много бурни и повратни времена, страшни в духовен план. Много добре знаем какво се случи след атеистичния период – цъфнаха много секти и всякакви религиозни течения, от индуистките философии, през различните култове, мистич ...

Кой ме научи да си крия сълзите?
Кой чувствата отне и защо?
Кой нарисува толкова черно в дните?
Кой в центрофуга завъртя ме на сто?
Искам отново в сълзи да се давя! ...

Примолих се за няколко лета,
изпуснати от зоната на здрача,
помолих се за здрави колена,
поемайки последната задача,
записана в тефтера на скръбта. ...

Залезът обагря в пурпурно червено безучастната стая.
С долитащия си аромат босилека ни напомня че не сме само кожа и кости и мръсотия.
Има и красота в света и в нас.
В цветята обаче няма нищо некрасиво.
Освен когато вехнат и се подготвят за следващия си живот. ...

Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте. ...

Добър вечер, Създателю, идвам при Теб да поседна.
Натежа ми небето от горест, напира да рукне.
Предусещам студения полъх на дните последни.
Как издържа Земята на толкова смърт и разруха?!...
Как побират сърцата ни толкова злоба човешка?! ...

Първото нещо, което трябваше да науча като новоселец в крайдунавски град, за да ме приемат местните бяха седемте условия, които трябва бъдат изпълнени за да е вкусна рибената чорба. А те са:
1. Да е от най - малко три вида риба!
2. Да се приготвя на бавен огън със сухи дърва!
3. Да е гореща!
4. Да е ...

Бродирана шевица е душата ми,
преплетени във нея са цветя
от цветните лехички на градините
и билките от горските поля
И хлябът от житата на България, ...

Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи, ...

Седем, осем и; вън се спуска студ и мрак.
Девет, десет и; теб те няма вкъщи пак!
Единайсет и; аз стоя у нас на крак!
Щом дванайсет е; А бе, ти не си за брак!!!
Късно се прибираш носиш ми цветята ...

Във себе си крия безброй цветове
рисувам с палитра от чувства
картини прехвърлям, изхвърлям, пречупвам на две
сърцето не спира да буйства
Реката, морето - безгрижно поле ...

Понякога се будя нощем
и дълго мисля си за края.
„Млад човек“ си казват,
но и младите умират, зная.
Но не за тялото говоря, ...

По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...

Не знам дали комета съм била,
из космоса размахала опашка
или жужаща мъничка пчела,
събираща нектар от плод разкашкан.
Във всеки случай нещо съм била, ...

Що значи независимост, човече?!
Съдбовен акт, заветен манифест.
Бял гълъб пътя на "великите" пресече.
Поклон дълбок с достойнство, с чест!
Ден славен, дата величава ...

Не се шегува и дълбае времето коварно.
Навсякъде по мен оставя автограф.
Нали жена съм, вътрешно крещя му,
но всъщност, благодаря му с искрен смях!
Две бръчици е очертал около устните ми. ...

Живея живота по моя си начин -
хубава мисъл, приятел, усмивка
и всякакви малки от радост значимости
в тази епоха, мил жест ме прави щастливка!
Все още вярвам, че Коледа съществува, ...

Наказа ме достатъчно,
повече отколкото заслужавах!
Аз пък ти прощавах достатъчно,
повече отколкото заслужаваше!
Примами ме с измамна нежност ...

На излет с теб! Такава красота –
с цветя покрито е нашир и длъж,
дърво, полянка, даже виж - сърна,
селца в далечината ... изведнъж ...
прашинка май че влезе ми в окото – ...

Аз нямам много... шепите са празни.
Полека времето в пролуките се стича.
Забързано изплъзва се лудешки,
през дните ни все тъй неспирно тича.
На себе си все още се усмихвам ...

Честит рожден ден, господин директор! Желая Ви щастие, дълъг мандат, хубава секретарка, свой човек в правителството!
хххх
За кмет намерили професионален просяк…
хххх
Министър на остатъчните финанси… ...

Не пиша, за да се издържам.
Правилата ги попържам.
Все си лашкам ред по ред
аз по моят табиет.
Праскам що ми дой на ум ...

Лозарите в стари механи
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле ...

От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...

Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...

Необичайно запознанство
Тя сви по тиха и тъмна улица, която беше прекият път към дома ѝ. Тогава не мислеше, че е доста късно и може да е опасно. Искаше колкото може по-бързо да се прибере. Връщаше се от едно тържество с колеги в ресторант.
Много късно усети леките му почти котешки стъпки. Той сграбч ...

Фантазиите нямат час и дата.
Те влизат бурно в нечия глава
и много често, яростно се мятат
да окоупират всичките места.
Те, често като пламък са горещи. ...

Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...