Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...

Тази уличка гърбава,
моята, моята...
Със разплакани стъклени
погледи. Спомени...
Като чужди нозете ми бродят ...

Ти помниш ли Вапцаровите стихове
и неговия светъл идеал,
и Вярата му, че ще дойдат мигове,
когато – като първа пролет бял –
ще грейне след терора и погромите ...

Ах, няма толкова галантно острие,
наточено до ширина на конски косъм,
каквото би било едно сърце,
което любовта не е докоснала.
Ах, няма по-безизразни слова, ...

Тази нощ съвсем не бе спокойна,
вятърът надуваше кавал,
а дъждът, пробил небесна стомна
пълнеше свещения граал
на земята. Зимата се смръщи, ...

Всички спят, но някой вдига врява вънка.
Бърди се протяга и с прозявка звънка
скача да отвори портата безшумно.
Тръгва сам към двора, но дали е умно?
Сврака заядлива с малък кърт се бори. ...

Нагон за власт не се спира лесно,
той често доброто в нас унищожава!
Лидере, управлявай по-съвестно,
хората искат нормална държава!
Политиката често е неморална, ...

Когато пак отново се родя
искам да съм по слънчева пътека,
където пиша радостни слова
и ми се случва всичко леко!
Да вървя по земна красота ...

Високосна любов е замряла в Всемирните шепи,
ще се случи след четири сушави болки веднъж,
после дълги години ще лутаме – тъжни и слепи,
ще съм ничия аз, ти – на всяка и никоя мъж.
Ще пресявам през девет сита и ще нося в десето, ...

Докосване до пламък. Тиха жар
в недрата на сърцето ми изтлява,
а после в буен ангелски пожар
гласът ти топъл пак я претворява.
Не знам дали от огъня боли, ...

На А.Л.
Аз вярвам в невъзможната любов,
Тя границите не признава
на възраст, страни и континети.
и нищо никому не обещава. ...

Дангалашките права са над учителските.
Не се пише отсъствие на имал еротичен ангаджимент.
Или му се извинява с диагноза пуберкулоза.

С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!
Градът лениво дреме, дума няма, ...

Оставих незаключена вратата
в най - божествената нощ.
Във вяра облякох душата си
и смирено се превърнах в любов!
И сърцето си тихо отключих ...

Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже, ...

Какво от туй, че днес принадлежиш на друг?
Какво от туй, че тук съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам, че друг сега до тебе е щастлив. ...

И пъплят, пъплят в мравчена колона,
полека по стъклата капки дъжд.
Листа ръждиви вятъра не гонят,
а той не ги погали ни веднъж.
Защото севернякът е себичен ...

🎧 Седем минути Медитация в 428Hz
Dm, Bb, Dm, C, Dm, Bb, F, C,
Dm, Bb, F, Eb, Cm, F4-F, Gm, Gm
Gm, Eb, Bb, F, Gm, Eb, Bb, Dm,
Eb, Cm, F4, F, Gm, Eb, Bb, F, ...

Една детска песничка за детски фестивал , по текст и музика на една детска педагожка , която за съжаление вече не е между нас. За мен беше чест да работя по нейния проект. А за заглавие така и не остана време.

Иван усети, че нещо го беше възседнало. Беше космато, противно, миришещо на леш, беше невъобразимо. Беше караконджула, това същество, за което говореха бабите в приказките, с което плашеха децата. Предупреждаваха ги да не закъсняват, да не се прибират по тъмно, да не играят около изоставени сгради, ...

При залез погледна полето.
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони. ...

Светът ми някак си е троен,
във триизмерен е формат
и динамичен уж, и строен,
май многоцветен е ахат.
В реала с тениска се движа, ...

https://www.youtube.com/watch?v=RaEg4KVz2sE
Elena Hasna interpretează senzațional "Je suis malade" (Lara Fabian)
Неделя. Пия си сутрешното кафе. Прозорецът ми гледа към Витоша. И аз се опитвам по навик да я видя, но ниските облаци са превзели пространството и сякаш се опитват да превземат и мен, но ...

…
Вече съм вкъщи, а все още си представям Лео. Ако не беше Марин, може би разговорът би тръгнал в друга посока… Но да си призная шефът е много забавен и вечерята си я биваше. Дълго време не можах да заспя и най-накрая, унасяйки се, си припомних думите на Марин, че не е необходимо да ходим на работа ...

- Няколко дни минаха от началото на декември, а хората вече украсяват домовете си - каза си Павлин, докато се разхождаше.
Лампички украсяваха терасите по жилищните блокове. Заведенията бяха пълни. Весели жени, мъже, а и деца влизаха в магазините. Някои от тях излизаха с пълни с продукти чанти. Други ...

„Тате,
защо
ѝ е стих
на жената,
когато ...

ДАРБАТА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари –
........................
че дарбата ти се наричаше любов ...