14 755 резултата
Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...
550
3
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...
1597
1
4
Двамата аратлици Доню и Тоню, бяха седнали на обичайното си място в центъра на Долно Милево и тъкмо обсъждаха новите новини, когато край тях притичаха хора.
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
- Доньо, тия хора какво правят в тоя пек? Луди ли са ли що? - сбута аратлика си Тоню.
- Па отде да знам. - прозина се той и викна към бягащите ...
1054
Дългата и коса беше разпиляна на вълни по раменете ѝ. Лекия гланц на устните го предизвикваше да я целуне. Срещаше я на спирката всеки ден като отиваше на работа.
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
Като го видеше, тя срамежливо обръщаше гръб, а той зяпаше дупето и краката ѝ добре очертани под стегнатите дънки. Никога не погледна гърд ...
900
1
Това е история за един хотел. Това е история за един куфар. За чифт черни токчета. За една униформа. За едно червено червило. За един кок. За една усмивка, зад която се крие много болка.
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
Позиционирана съм в Индия. Едва дишам. Потя се, обезводнена съм и съм със стомашни спазми. За втори месец се връщ ...
1048
2
5
Вперила незрящ поглед през замъгленото от собствения ѝ дъх стъкло, Кейси Доусън притискаше горещата чаша в дланите си и се опитваше да се постопли от парата, която вдигаше ароматният чай от горски билки. Нещо не ѝ даваше мира и тя продължи трескаво да се оглежда в лицето на всеки един посетител. Гра ...
1331
3
5
Полъхът на вятъра се носи из празните улици, посърнали в невзрачната нощ. Цветовете са избледнели, къщите посивели, останал е единствено сковаващият студ на самотата, обрекла ни на безкрайно лутане по кътчетата на душите ни.
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
Вдигам печално поглед към небето и пред очите ми заблестяват изстиналите сп ...
1290
1
1
- Хубав сън, но сън! Всичко се случва тук и сега, а действуващите лица сме ние, а и ти знаеш ли, продължи да говори Миролюб, като внимаваше да не разлее кафето и чинийката със сандвич за Радослав. Наскоро бях в града, в най-големия студ и на ъгъла на улицата, там където ветровете са си обявили среща ...
696
4
11
3:46 а.m.
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
Исках да се махна от задуха. Нямаше и капка кислород. Въздухът беше отрова. И не, не от цигарения дим, който се беше пропил отдавна в кожата ми… И не, не от ферментиралите изпарения, идващи от устите на алкохолизираните гости. Не можех да дишам, защото нямаше откъде. Нямах нос, нямах дробо ...
1344
3
4
***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...
785
1
Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...
1046
2
Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...
659
1
Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...
969
3
2
Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...
662
1
6
Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...
1218
3
2
Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...
690
4
5
Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...
Един ден Кристина ...
2592
6
11
В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...
1763
2
Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...
1336
2
4
С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...
821
1
Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...
2387
3
2
Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...
2025
6
6
Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...
2045
5
4
Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...
1388
1
3
- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...
1111
3
6
Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...
1381
2
6
За славата на Долно Милево
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...
- Ей, комщийке, ще си развалим дослука с тебе да знаеш!
- Що бе комшо? Какво толкова съм направила?
- Абе ти нищо не си ми направила, ама твоя петел не ми дава да се взема дрямката.
- Их, пък и ти бре, комщо. Петел като петел, какво толкова? ...
1296
Чувах гласът ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
Попита ме: „Поничке, как се живее с това?“. Знаех отговора. Просто нямах сили, да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се ...
1018
2
Той пъхна пъхна ключа във ключалката, щракна два пъти, изчака няколко секунди. Допря ухото си до вратата. Сякаш искаше да чуе нетърпеливите, бързи стъпки на любовта, която го чакаше у дома. Отвори вратата и влезе в апартамента. Бавно съблече якето си и го сложи на закачалката при другите дрехи, събр ...
611
1
1
Черната лястовица
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...
Живееше между сън и реалност и нито беше жив, нито умрял. Спеше между празната бутилка и пълния пепелник. Някъде на върха на селото, някъде в столицата, или в няколко пъти запалвания 34-ти апартамент. Люлееше го треска, миришеше на алкохол и халюцинираше. Лицето му, заприличало на ...
954
11
13
Слънцето безмилостно хвърляше своите палещи августовски лъчи върху достатъчно напеканата земя. В този летен ден двамата аратлици Тоню и Доню седяха на пейката в центъра на безлюдното Долно Милево, като пребърсваха от време на време потните си чела.
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...
- Аратлик, ти помниш ли като малки как ни викаха да ...
1293
Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...
468
2
2
В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...
662
2
1
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...
1220
5
4
М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...
870
ПОРТРЕТ КАБАКА.
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...
Инженер Димош Тулуп, со своим товарищем адвокатом Ляшенко, первыми зашли в пустую квартиру на первом этаже старого дома недалеко от Пересыпского моста. Бывший следователь Анзор Ляшенко планировал открыть адвокатскую контору на Пересыпи, имел сомнения, глядя на давние ракушечные стены ...
1183
Ще разбутам кокалите на покойният ми дядо и ще посветя тези редове на него. Той беше едър човек, обичаше да си хапва и уважаваше алкохолните питиета, което си личеше от корема, който се позиционираше метър пред него. Като характер беше чепат, но е оставил ясен спомен за себе си по този критерий в ли ...
1251
2
2
774
5
14
Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...
2494
1
2
Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...
1537
4
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
