14 560 резултата
Дочка беше забила поглед в земята и бързаше да се прибере в бащиния дом. Пожела си да не среща никого, още щом слезе от автобуса на спирката, но няколко любопитни погледа прободоха гърба й от засада и побързаха да пуснат на воля мълвата за нейната поява в селото. Сякаш с години някой им бе държал на ...
951
1
6
Дори не знаех, че е страдала. Когато престана да отговаря на обажданията ми реших, че просто се опитва да ме забрави, да забрави миналото. Рисувах картини, в които заминава надалеч. Мислех си, че е продължила живота си; че е щастлива с някого.
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...
Но онзи августовски ден валеше. Дъждовните капки с изклю ...
1110
1
7
/ На леля ми /
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
Още в самолета, идеята да лети до България по никое време, бе започнала да ѝ се струва не само ирационална, а откровено глупава, но едва тук, в това забито странджанско селце я формулира съвсем ясно в ума си, като: най-голямата тъпотия, която бе правила за последните, поне, десетина г ...
1046
8
Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...
Вятърът разсече ко ...
Вятърът разсече ко ...
631
Велко - 1948-ма.
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - колективен с Данчо Грудев и Железан Райков…
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Питам се: ...
1221
1
Защо всичко е толкова сиво?
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...
Защо трябва да знам ,че всичко направено ,пак няма смисъл?
Защо нищо не ме интересува ,а вечерите дълги са толкова трудни за преживяване без алкохол?
В погледите на хората ,виждам само безразличие.
Вече дори страхът ме забрави ,явно и той не вижда смисъл...най-силната ,дв ...
709
Мило мое бъдещо аз,
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...
В ръцете си държиш писмото, което ти написах в един далечен за теб юнски ден на лято 2014-о. Искрено се надявам, че намирам теб и цялото ни семейство в отлично здраве. Чудесно би било, ако огледалото е все още твой добър приятел и въпреки търкулналото се десетилетие ти дава повод ...
1762
8
Стъклото на чашата се пропука от горещата вода. Виктор реши да я остави на страна и да провери боба в тенджерата под налягане, чийто зърна се разхвърчаха по целия таван. Нищо не вървеше в този ден... мислите бяха другаде, в един спомен за бягство, в който Виктор остана дълго...
Вятърът разсече ко ...
Вятърът разсече ко ...
757
1
- Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...
478
Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...
911
1
Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...
990
3
Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...
560
Беше последният петък на ноември. Рано следобед дядо Сашо и шестгодишният му внук Алекс се отправиха към близкия мол. Там по традиция ознаменуваха с подарък всяка тяхна среща.
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...
- Ще ми купиш ли таблет за Коледа? – поинтересува се момченцето. Дядо Сашо не беше наясно що е то таблет – май нещо като моб ...
897
12
Вторник вечер. Края на август.
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...
Пътувам с почти празен влак, слушалките са забити в ушите ми, а погледа ми - в прозореца, през който съзерцавам отсрещния нощен пейзаж. Тъкмо си мисля, че това ще е поредното безинтересно пътуване, когато изведнъж вляво от мен се настаняват момче и момиче. От километри ...
769
Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...
1250
10
ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...
1308
1
Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин ...
8879
1
2
Царско село
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...
1066
6
Железан - 1948-ма!
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето… ...
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето… ...
1110
Вечер. Някъде край Черноморието.
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и ...
Тази нощ Джоуел бе решил да отиде до брега и по възможност, да остане насаме с мислите си. Просто имаше нужда да види морето и изгряващото слънце, което е било виждано от толкова много хора преди него. Вървейки по пътя, той си помисли, че навярно всеки вижда морето и ...
443
- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...
540
Понеделник, на обяд. Тъкмо се бях събудил от среднощния запой с Карло, а интересното беше, че нямах махмурлук. Явно вече съм придобил някакъв имунитет към алкохола, още повече, че преди няколко дни, когато гърлото ме болеше, реших все пак да пийна малко бира и неочаквано, на другия ден се чувствах д ...
625
2
Седеше на бюрото, а погледа му блуждаеше из стаята. Надигаше за пореден път чашата с уиски, сякаш от нея би дошло вдъхновението му. Пред него стояха лист хартия и молив. Беше записал няколко думи, които бяха неколкократно задраскани.
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт з ...
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт з ...
816
2
Притча за кредита
Много отдавна, ама толкова много отдавна, че никой от съвременниците ни не може да каже кога точно е било, в древната финикийска държава имало един голям град в който живеели със семействата си двама приятели Сидон и Тират.
Те били търговци и имали еднакви по размер магазини, разпо ...
Много отдавна, ама толкова много отдавна, че никой от съвременниците ни не може да каже кога точно е било, в древната финикийска държава имало един голям град в който живеели със семействата си двама приятели Сидон и Тират.
Те били търговци и имали еднакви по размер магазини, разпо ...
1071
4
- Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за това, ами ще му се извините за опита да го дискриминирате!
- Госпожо Сеизова…
- Госпожица!
- Госпожице Сеизова, това не е дискриминация, не ...
- Госпожо Сеизова…
- Госпожица!
- Госпожице Сеизова, това не е дискриминация, не ...
705
5
- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно с ...
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно с ...
758
Късно вечерта, нека кажем сутринта, едно такси дремеше кротко чакайки някой да се качи и да го заведе по-близо до към вкъщи. Вратата се отвори и някакъв веселяк с гаджето си много интелигентно зададе въпрос на шофьора:
- Извинете, колко ще струва от тук до Надежда?
- Около 8 лева.
- Ами, ако и прият ...
- Извинете, колко ще струва от тук до Надежда?
- Около 8 лева.
- Ами, ако и прият ...
841
Нещо на полицата издрънча. Ася остави чинията, която подсушаваше и сбърчи учудено чело. Вдигна глава и се вторачи в източника на звука. Чашите трепереха като уплашени зайчета. Долната й челюст бавно увисна, а в очите й се изписа объркване. После чу далечния грохот и усети как подът се разтриса под к ...
1639
Между потока и алеята с диви сливи в горещия летен следобед спеше къщата с петуниите. Или може би само припичаше старите спомени в прегръдката на лятното слънце. Сънят бягаше от уморените мисли на старицата и се протягаше като дворна котка в аромата на диви петунии. Колкото красиво бе морето от бели ...
1435
12
ПО-ГОЛЯМОТО ИМАНЕ
- E-хе-й-й-й братчед, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата към влязлото през вратата момче, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!
Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се поред с всички, приседна ...
- E-хе-й-й-й братчед, три години има-нема не си се вясвал – провикна се Ичо Пендарата към влязлото през вратата момче, обърна се към кръчмарина, щракна с пръсти и повиши глас: - Хайде за всички по едно, той черпи!
Момчето влезе напето, засмяно, здрависа се поред с всички, приседна ...
753
5
- Романтично звучи да се разхождаш с любимия човек, когато навън е вечер и единствената светлина е тази, която нощното небе и звездите отразяват.
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна.
- Нямам намерение да ти разказвам ...
- Ти какво? Любовен разказ ли започваш да ми разказваш? Защото ако е така, съм готова още сега да стана и да си тръгна.
- Нямам намерение да ти разказвам ...
564
1
Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвич ...
1265
Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Таки ...
801
1
разказ на ужасите
***
Често се питам, какво кара човек да се впуска към опасностите, за да разгадае някои тайни на живота или на заобикалящата го околност, които не биха му донесли кой знае каква перспектива, освен може би вид душевно удовлетворение. Защо любопитството е залегнало в съзнанията ни ощ ...
***
Често се питам, какво кара човек да се впуска към опасностите, за да разгадае някои тайни на живота или на заобикалящата го околност, които не биха му донесли кой знае каква перспектива, освен може би вид душевно удовлетворение. Защо любопитството е залегнало в съзнанията ни ощ ...
699
6
Надя извади мусаката от фурната и въздъхна – незнайно кой поред опит и все още нямаше вид на тази, която майка им приготвяше, когато бяха деца, въпреки че беше по нейната рецепта. Преди две години, когато работеше и живееше в Лондон, за секунда не си бе и помисляла, че вида на някаква си мусака може ...
477
Студената декемврийска нощ бавно задушаваше в обятията си безлюдните улици на града. Тези улици, по които денем забързани към изграждането на зрелия социализъм се щураха безброй сиви и скучни хора,живеещи с усещането, че са щастливи. Те имаха всичко и същевременно нямаха нищо, нямаха онази свобода,к ...
867
Помниш ли онази вечер, когато...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запеч ...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запеч ...
475
Колумбия, Южна Каролина, малко след полунощ. Вечерта все още бе в началото си, а както знаем, в тези среднощни часове по принцип се случват най-красивите и интересни неща. Тази мисъл крепеше съзнанието на Холдън, който вече бе решил окончателно какво ще прави от тук нататък. Щеше да го направи сам, ...
620
2
Събуди се с притеснителната мисъл "дано е събота", понеже инстинктивно усещаше, че закъснява за някъде, въпреки че беше толкова сънен, че не беше сигурен кой е и на кой свят е. Беше сигурен обаче, че закъснява, понеже имаше смътен спомен, че многократно беше натискал Снууз насън. Погледна телефона с ...
867
1
Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...
1774
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
