14 409 резултата
Безсъниците на една надежда 2
Рамона тръпнеше в очакване. Наближаваше уикендът - двата дни, в които тя се виждаше с него. Трескаво мислеше какво поведение да демонстрира, така че да се държи на положение и да не показва и ни най-малка следа от несигурност. Опитваше се да изгради стратегия, която да ...
  580 
ИЗКУШЕНИЕ
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солни ...
  657  17 
Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обич ...
  539 
- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...
  700 
Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. There were people of course that slipped carelessly forward taking advantage from the absentmindedness of those before them. The queue often shook with arguments but sometimes everybody just bowed their h ...
  1986 
Безсъниците на една надежда
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последн ...
  598 
Лили е на рецепцията днес и добре че е тя, та да има нещо хубаво, по което мога да се зазяпвам. Красотата ù ярко контрастира с интериорната грозота на фоайето, плод на парвенющината на някоя добруджанска селянка, явно сериозно изживяваща се като дизайнер. Всеки в тази странна страна прави това, от к ...
  764 
Жигулата се носеше по мокрия асфалт възможно най-бързо. Капките тракаха по тавана, а уморените фарове осветяваха дърветата по стария път. На завоя гумите се занесоха.
- Намали малко, искаш да ни утрепеш ли - каза Жана с нервен тон.
- Стига си викала, ще събудиш детето, няма страшно, ей сега стигаме. ...
  835 
-Гушни ме!
Прегърнах малкото телце , силно и нежно го притиснах към себе си.
-Така ли гушкат майките?
Страшен въпрос. Удар през лицето с юмрук. Не бях готова да отговоря. Притиснах я още по-силно и започнах да я галя.
-Кажи де, така ли гушкат майките. ...
  973  24 
В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изр ...
  573 
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на сел ...
  1094  14 
КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и на ...
  1528  12 
"Птиченцето на късмета бе кацнало на рамото им. Но те с просташки селяндурски жест го пропъдиха."
Проклетите стрелки на циферблата са замръзнали на шест и двадесет и пет. Все едно някаква невидима ръка ги е слепила там и не помръдват, изчадията. Цялото фоайе е заспало досущ като безвкусния кръгъл ча ...
  913 
В думи сладки и целувки страстни губя се, любов!
Будна съм! Щастлива съм! Луда съм... 3 сутринта е. Опитвам се да спра да се усмихвам и да не шавам, защото ще го събудя. Моето красиво спящо момче. Умът ми е решил да ме тероризира и да не се спира... нашепва ми сладко „Събуди го, събуди го!“. Сърцето ...
  2690 
Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...
  428 
Асфалтът едвам дишаше и пъшкаше още повече от размекнатите гуми на колите и камионите, които допълнително го задушаваха, колкото и на рядко да минаваха.
Маранята наоколо размазваше образите в далечината и ги правеше сюрреалистични.
Момичетата се бяха скрили на сянка под няколко крайпътни дървета и с ...
  542 
Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи ...
  450 
„Отново закъснявам!” Тя прекоси мократа улица и усети вибрацията на телефона си в джоба на дългото си жълто есенно яке. „И сега най-вероятно ще бъда смъмрена” усмихна се тя.
Извади телефона си и погледна кой е. Беше този, когото очакваше – Кристиан.
- Добро утро! Знам, че закъснявам и много, много с ...
  554 
Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.
Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.
Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по ...
  702 
Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...
  536 
Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...
  943 
Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...
  923 
Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...
  755 
Поредната нощ, в която имаше протест. Настъпи кулминационният момент. Гражданите, след като разбиха плътния полицейски кордон, нахлуха в сградата на Народното събрание. Като гледах кадрите по телевизията така бурно се зарадвах, сякаш бях спечелил голямата награда от международния конкурс за проект з ...
  605 
ФЕЯТА ОТ ПРИЗРАЧНАТА ЯХТА
Само на няколко километра от града, в подножието на неголеми хълмове се намира един от най-красивите и екзотични плажове в района. Това е наистина природен феномен в които има на едно място гора, широка плажна ивица и море.
Тук се намираха няколко къмпинга, които туристите ...
  629 
Повтарят ни постоянно, че никой не е по-велик от хляба. Глупости! Никой не е по-велик от бомбата. На кой ли му пука, стига да не е в моето положение. Сам съм в априлската утрин, стиснал пушката с две ръце и примрял от страх и ужас. Патрулирам по улиците на Белфаст под непрестанния дъжд, който бие ка ...
  808 
Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоро ...
  556 
СТРАСТ
Последният разказ трябваше да е последен, но като ти се навират разни сюжети, иди че не пиши!
*
Облачно беше и имаше вълнение, та затова реших че ще мога да се усамотя на Стария плаж, зад някоя дюна с книжка в ръка, но не би...
Тъкмо съм се захлупил по корем и зачел, и шум от издънено гърне м ...
  788 
- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...
  1974  67 
ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...
  488 
- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...
  1503 
Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...
  563 
- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...
  737 
Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...
  1446  13 
Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...
  1034  11 
Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...
  590 
А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...
  556 
Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това ...
  1097 
Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...
  1933 
Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...
  577 
Предложения
: ??:??