14 410 резултата
ужаси, мистерия
Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види една много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потроше ...
  2807  17 
Беше време, когато директори на театрални трупи се „биеха” за млади актьори!
В държавата имаше близо 50 драматични и музикални театри.
От тях трийсетина бяха провинциални – всеки с над трийсет щатни бройки.
Столичните актьорските щатове бяха раздути от 60-70 до 100 и повече.
Съставите бяха застарели ...
  797 
Защо съм благодарен на Джеймс Бонд
Беше края на годината. Главният счетоводител на СО МАТ, Томчо Томов ми се обади от София и ме попита какви пари можем да съберем и спешно да изпратим. Попитах го колко му трябват. Отговори, че най-малко 500000 $. Казах , че мога да събера към 2000000$, но трябва да ...
  1772 
Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...
  1080  26 
Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...
  1182 
ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...
  1843  15 
Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...
  1420 
-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...
  1350  19 
Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...
  1132 
- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...
  646 
Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...
  1378 
Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...
  737 
Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...
  2536  37 
Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...
  713 
Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...
  630 
Димо бе от мъжете, които се опитваха да стоят изправени, но все по-трудно запазваха равновесие. Животът някак на шега го пързулна и докато да се усети вече бе разведен, с детенце, което живееше при бившата му съпруга. Самотата го притискаше, но поне в работата намираше някакво разнообразие. Озовеше ...
  1013  14 
Н Е Ч О В Е Ш К О У Н И Ж Е Н И Е
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...
  1129 
ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...
  758 
Вторник вечер не е най-подходящата вечер за излизане. Или поне така си мислят повечето хора. Вторник изостава в сравнение с четвъртък и петък, отреден е на едно питие и по-ранно прибиране, евентуално с компания. Да, ако целта на излизането е да не се прибереш сам, няма особено значение кога излизаш. ...
  943 
"It's time to wake up. The time is: 07:15."
Първата реплика, която чух за този ден, но за разлика от вчера, вместо да се подчиня на гласовия си часовник (да, понеже това е най-шумната аларма на телефона ми, тази използвам), просто изключих алармата.
До края на деня не спрях да проклинам това си дей ...
  600 
And now we're driving dazed and drunk
been down the road to Damascus,
the road to Mandalay,
met the ghost of Ceaser on the Appian way, he said
"It's hard to stop this bingeing, once you get the taste." ...
  1562 
***
... че всяка болка си има наименование, всяка любов име притежава, може ли да е
толкова красива, измамна и лъжлива...
Отново двама край реката, седнали на тревата, а слънцето ни топли със своите лъчи,
луната нощем тъй хубаво ни огрява, ние двама седим, на залеза ний се любим, с думи да го опиша, аз ...
  502 
  1399  11 
мистерия
Свръхестествените явления навярно са навсякъде около нас. Няма човек, който да не се е сблъскал с нещо необяснимо, нещо, което го е накарало да се замисли сериозно върху истинността на всеобщите природни закони. Но човешката природа е такава, че винаги търси разумно обяснение и дори и да не ...
  1919  10 
Сняг навсякъде. Студени вълни те обливат, но ти не спираш, вървиш и гледаш безкрайното млечно море. Ботушите се хлъзгат – всичко е изтръпнало.
Знаете ли? От дете не съм опитвал ледената прегръдка на снега, та сега реших да тръгна по стръмния склон и после като обезумял да се спусна надолу, забравил ...
  878 
„Питам се: всъщност, какво правя тук!
Значи може „успешно” да се завърши учебна година, без да се учи!
Така ли ще изглежда нашето „обучение” и следващите две години!
„Пребиваваш” няколко години и получаваш диплома!”
* ...
  721 
Прочети преди употреба
Дядо Стоян беше нарекъл едно агне за здраве на своя внук. Искаше да го дари на манастира и да прочетат молитва за здраве за малкия Стоян. ,,Малкият,, беше на двадесет и две години и живееше в Германия от две години. Там учеше. Сега беше във ваканция и беше дошъл на гости на дя ...
  1061  12 
Оскар беше евреинът, който живееше на долния етаж на гостоприемницата "Женет". След три години на изучаване на занаята по правенето на бижута, неговият майстор бе счел, че той е вече готов за търговец и бижутер и го отпрати със студенината, с която го беше посрещнал. Оскар прие това с радост и тъга, ...
  515 
Беше един от онези дни, в които убивах времето, чакайки детето да свърши училище и естествено чакайки телефонът да звънне с някое... хм... предложение за работа или одобрение, или каквото и да е. Реших да мина да видя Бари (моят единствен фен), когото вече добре познаваш. Не бях минавала два дни.
До ...
  1429 
Пролетта е много подходящ сезон за разчистване на ненужните вехтории. След като си се забутал за няколко часа в прашното и полутъмно мазе, после всичко ти изглежда някак си пречистено. Сякаш бреме ти е паднало от плещите. И си готов отново да трупаш, да трупаш…
Преди два месеца натоварих в колата тр ...
  580 
Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...
  1023 
БЛАГОСЛОВИЯ
Времето беше хубаво, но постоянните посетители на детския кът, пак се събраха в сладкарницата.
- Вики, слънчице, липсваше ми! – Милена, аниматорката, протегна ръце и
мъничето се сгуши в прегръдката ù - Хубаво ли е в яслата, миличка?
- Да. Вики не плаче. Вики е голяма. ...
  1738  22 
Околните вили са на големци - триетажни, разчупени, с красиви дворове и едри кучета, които скачат на всяка кола, минаваща по пътя нагоре. Само тази вила и още една изглеждат запуснати. Ръждивият катинар, завит с жълт найлонов плик, дълго не пуска ключа.
- Металът се е свил от студа - казва Ники. (То ...
  654 
Доброто момче
Очакващата майка търси с хлипащи ридания момичето си. Тя толкова се бои да не се е случило нещо лошо с нея, че уплахата ù е по-силна от земетресението в Япония. Търсенето продължава и напрежението се увеличава... Всяко изгубено дете е беззащитно като малко оставено коте. Децата ни подт ...
  706 
Една доста забавена част от поредицата разкази... Тази история става все по-заплетена и трудно управляема! Надявам се, помните нещо от предишните части...
Картината е на художничката Зинаида Серебрякова -"Балерина в червено"
Б.
Разказ на Демиен.
Ах, тази Мария! Шета навсякъде и го върши едни… Присти ...
  734 
Дори не усетих кога се стъмни. Чуваха се само вълните, но знаех, че скоро щурците ще започнат някоя песен - някоя стара легенда или забравена тайна. Това приказно място имаше странна притегателна сила. Сякаш за да се уверя, че е реалност, свалих обувките и стъпих в студения пясък. Усещането бе очакв ...
  673 
Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съ ...
  962 
Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...
  1930  23 
Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...
  730 
да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика!
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...
  1069 
Предложения
: ??:??