14 425 резултата
Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
841
1
Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
864
2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
688
3
Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...
2232
24
Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...
1273
5
Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
660
4
Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
474
Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
1008
Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...
1238
1
30
Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...
825
1
Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...
Секретарката с вид на манекенка и о ...
769
1
Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
1263
6
да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...
959
5
ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...
704
2
Намерих кога да умирам! Точно когато Смъртта си беше взела годишния отпуск. И така - тръгнах да умирам, но не умирах. Стигнах до Смъртта, а тя оставила бележка на вратата на кабинета си "В ГОДИШЕН ОТПУСК СЪМ! АКО НЯМА КОЙ ДА ВИ ДОВЪРШИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВОТА В СЪСЕДНИЯ КАБИНЕТ". И аз, какво да прав ...
623
1
О Т Р О Н Е Н Л И С Т
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...
1270
Жената се ослуша тревожно и погледна към планината. Навсякъде вреше и кипеше от месец и тя преглътна мъчително. Мъжът ú беше на фронта, а тя сама с децата и стария свекър едва смогваха с полската работа. Слуховете, донасяни от преминаващи, караха сърцето ú да замръзва. В устата на всички бяха издева ...
1354
23
Вероятно трябва да пийна нещо. В главата ми се е загнездил един пасаж от „Малка нощна музика” и упорито подрънква в унисон с капчука, а паузите стават все по-продължителни, докато се слеят в едно безкрайно тире, уведомяващо за настъпването на самата безкрайност. Разбира се, има и мъгла. Не би било р ...
1469
21
Той се роди така, както светът се ражда за нов ден, когато слънцето се изкачва със своята каляска на небесния свод. Той се роди така, както се раждат растенията след продължителна суша, когато пада блаженият дъжд. Той се роди, за да научи света да гледа със сърцето си. Защото той беше добротата, люб ...
1499
3
Времето преминаваше през безкрайните орбити на вселената и се настаняваше дълбоко нейде в ежедневните тишини. Нерешително и бавно течеше и влачеше всичките изсъхнали болки, проблеми и ненужни напластявания, останали от горещите изпарения на пустините, събрали всички земни послания, очаквайки решаващ ...
825
3
За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...
880
1
Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
1051
7
- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
475
2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
786
Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
Искаше ми се да е декември, някол ...
690
4
СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
2380
3
- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
697
6
6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
866
4
Тази вечер Но Щен Вълк бе дежурният лагерен ефрейтор и сега тамън извършваше поредната си обиколка, за да провери дали новобранците спазват лагерния ред. Всичко беше спокойно, докато не стигна до едно от крайните спални, където явно се вихреше забава...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
496
ПОМЕН
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
995
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
634
1
5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
808
3
В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
805
7
ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
597
2
- Да направим какво?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
551
1
Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...
833
6
КЪМ ВАСИЛЬОВ
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
554
3
Ще ви разкажа една история за любовта. За тази любов, която остава неразбрана от другите хора. За любовта между две влюбени души, която променя техния живот. История за истинската любов.
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
951
1
Стоях пред двуетажната, тясна като комин къща. Първият етаж е построен от дялани камъни. Върху него строителят е издигнал по-високия втори етаж от измазан кирпич и дървени греди.
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
1065
1
Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...
1088
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
