14 445 резултата
Беше лошо облечен и гледаше благо, чак тъпо.
Не че костюма беше лош, но му седеше като харизан, обувките уж чисто нови, а вече на драскотини и изцапани с кал. Целият беше изпоцапан.
Вярно, че валеше. Трети ден валеше. Не беше силно, но водата се трупаше защото земята не можеше да я поеме, и всъде бя ...
  316 
Луната се възкачи на синия небосклон. Разсърденият тъмен облак над Добруджа заплака, а по земята се опитваха да покълнат младите житни семена. Страшна буря настана. Водите на река Дунав се вълнуваха и излизаха през своето корито вече свободни. Вятърът засвири своята чудна песен и пожълтелите листа з ...
  656 
Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхра ...
  210 
Наталия най-много се вълнуваше от разказите за трийсетте години: госпожи, госпожици и господа, красиви рокли, подредени прически, шапки, воалетки, чадърчета, пътуване с файтони и автомобили, галантни кавалери... А сега - другарки и другари в евтини сиви облекла, нали всички са трудещи се. Любопитни ...
  488 
/или как извадиха първия зъб на една лекарка, история отпреди повече от двадесет години/
Да, не се чуди, много добре си го спомням, то си беше първият случай, когато оставах без нещо, което майката – природа ми беше дала, за да съм завършен и цялостен физически човек. Всъщност, историята не е моя, а ...
  271 
Изкуственият разум си почиваше работейки. Просто в речниковите резерви, че и в базата данни, липсваше понятие почивка.
Е, беше му ясно какво е – все пак Изкуственият разум беше най-високо изкачилото се по природната стълбища нещо. Поне десетина стъпала – засега празни – го деляха от Ръководителити и ...
  182 
Стая като стая. Четири стени, два прозореца и една врата. В това помещение прекарваше свободното си време Евгени. Той често подреждаше, но малко след това в стаята цареше безпорядък. А мъжът бе на възраст, в която трябваше да реди бъдещето си. Беше в силата си. Често чуваше упреци от близки хора:
- ...
  258 
Взе ножа и тръгна в нощта. Уличното осветление не работеше. Навярно имаше някаква повреда. Това беше добре за него. Асен пое към горния край на селото. Там къщите бяха раздалечени една от друга и той се надяваше да открадне по-лесно. Изпитваше страх, но децата бяха малки и вкъщи нямаше нищо за ядене ...
  633 
Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е ...
  309 
Дариан крачеше бавно по хлъзгавия тротоар към своя блок. Оставаха му само няколко крачки да достигне до малката бяла сграда и се надяваше да не падне върху леда в последния момент. В него винаги се бореха любовта към снега и непоносимостта към студа. Поледица отдавна не беше виждал, но тръгвайки за ...
  556  11 
На празника се събра - компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.
На Пешо много му се хареса едното, домакинята – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…
Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо н ...
  217 
Почти всеки дом е украсен в тези празнични дни. Зима е. Навън е студено. И човек има нужда от това да се наслаждава на красиво подредените играчки по елхата. Да гледа гирляндите, които е закачил по пердетата. Да вижда мигащите лампички. Да се радва на това, че е в почивка. За цяла година работа, умо ...
  436 
Коледата на художника
Беше в началото на декември. Навън беше паднала гъста мъгла. В камината вреше билков чай. Докато рисуваше, художникът предпочиташе да слуша радио, отколкото да пуска телевизора, за да не се разсейва. Така беше и в този снежен, зимен следобед. Изведнъж навън се чу странен шум, а ...
  530 
Вървя под тихия декемврийски ситен дъжд... Бъдни вечер е!
Разхождам се без цел, смисъл и посока... а и обичам да вали...
За пръв път съм буквално сам...
Не, че предходни години не съм се чувствал така - на подредената трапеза, със съпруга и дете на масата за 20 -тина минути... Но тази вечер разбрах, ...
  257 
"Дух и материя"
Навремето, през младите и зрелите си години, художникът беше непрекъснато в движение - часове в училище, педагогически съвети, родителски срещи, задължения и бумащина като класен ръководител, кръжоци, участия в конкурси, подготовка по читалища и библиотеки за часовете, постоянната ук ...
  274 
Вероятно е заради разликата. Не заради разликата във възрастта – възрастта е винаги относителна, никога не е еднаква, дори у връстниците.
И все пак: вероятно е заради разликата. Не онази разлика, която любовта, тази стара деруга, дето чертае като ледник в планините – тази разлика размеква душата на ...
  716 
Художникът
на учителите ми по рисуване
Художникът живееше в малка къща на края на града, точно преди да започне гората. Премести се в нея след смъртта на жена си. На първият етаж имаше просторно, светло ателие, което беше същевременно и дневна; а на втория - доста скосен - малки кухня, баня и спалня ...
  502 
Като всяка Коледа Пешо се зае да украсява празника.
Сипа си първата чашка. Която обикновено оставаше и последна. След като я гаврътнеше, Пешо не си губеше времето с дреболии, а направо надигаше шишето. Едно, че е ергономично – пести време и усилия, второ – глътката от гърлото на бутилката е хем по-о ...
  461 
1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше ...
  864 
Докато автобусът подскача по неравностите, които носят гръмкото име „магистрала“ пътниците му се опитват да се насладят на последните топли есенни пейзажи, нижещи се през надрасканите му прозорци. Сред тези пътници е и една особена двойка, едната част от която съм аз. Другата ѝ част е седнала до мен ...
  445 
Ася затвори последната страница на “Да пропуснеш Коледа”, постави книгата на нощното си шкафче и се уви като пашкул в дебелия юрган. Малката таванска стаичка поне от час се осветяваше от красивия полюлей заради ранно падналия мрак навън. През прозорчето на покрива можеха да се видят първите изгрели ...
  934 
Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В кома ...
  160 
Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен де ...
  754 
Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селот ...
  477 
Сърбаме кафето, някой погледне през прозореца дали времето не ни е изненадало, че да завали сняг, сякаш е Петровден.
Как така бай Иван Цинцара е пуснал до дупка климатика. Нали все се хвалеше, че втората му жена била 12 години по-млада и с гореща кръв, та едва ѝ насмогвал.После взе да цитира '' Абе ...
  235 
Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда с ...
  452 
Иван Русев все пак се върна. И си харесваше селото, и не разбра какво пазарно задължение му приготвяха в кръчмата.
Само че хлябът е храна, човек може дни да изкара без него, но без пиене… Особено Киро Лайнения и компанията…
А много пиене в природата не съществува. Има малко пиене, недопиване и… И ру ...
  207 
Една сутрин в Сараево. Отрови, бомби и оръжия готови. Сред огромна тълпа седмина мъже в редица подредени. Пред тях минава друг мъж, а с него жена, но в кола. Третият от седмината смелост събира и бомба хвърля. Гръм се чува. Но мисия неуспешна. Мъжът с жената жив. Смелчагата отровата поглъща, но той ...
  389 
Утюговый.
Неизвестно, когда и почему человека этого Утюговым прозвали, возможно, Старый Букварь имя такое назначил, никакого сходства с утюгом нет, разве что нос; и вообще, имеет ли значения тут утюг, тоже задача. В одно время Утюговый работал водителем разбитого автобуса, возил строительных рабочих ...
  440 
Беше прегърнал внимателно малката картонена кутия с няколко отвора в нея. Ужасно му се пушеше, нямаше цигари, а не смееше да я остави на земята.
- Какво има вътре? – попита го възрастна жена над шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.
- Ами ...малко котенц ...
  539 
Чуй ме, каза самарянката, това е история за един полет и едно пропадане, нямаш представа колко хора го преживяват, понякога без дори да усетят...мислят, че живеят спокоен и равен живот, а всъщност летят към тихата лагуна...
Имало едно време един мъж, който изглеждал напълно щастлив. Бил такъв още от ...
  228 
Прибрах се в България преди повече от година. Много време ме нямаше.
С Петър се засякохме случайно на „Графа“, седнахме на кафе и дълго говорихме в минало време, бяхме приятели от младини. Припомнихме си весели случки, поговорихме за съученици. Аз споделих, че съм се развела и сега работя като прево ...
  419  12 
1. ВЪЛЧА ИСТОРИЯ
Аз съм вълк. Бял вълк, който напусна родното си място за да търси нещо ново, нещо интересно и различно от тази бяла пустош в която бях роден и отраснал! Там бях сам, след като моята майка вълчица, напусна този свят. Баща ми не помня, казват, че бил най- свирепият бял вълк сред пусто ...
  363 
- Здрасти, Антоне!
- Здравей. Ваньо! Какъв късмет! Бях решил да не излизам днес, а ето. Срещнахме се. След толкова време.
- Да пием по нещо? - каза Иван.
- С удоволствие! - отговори Антон.
Двамата мъже не се бяха виждали отдавна. Преди много години учеха заедно в училище. Много спомени ги свързваха. ...
  201 
Всичко вървеше прекрасно в моя живот, имах любящо семейство, момиче до себе си, много приятели и хора, който ме оценяваха и подкрепяха. Сега седя на пода с окървавен нож, а в скута ми безжизненото тяло на баща ми. О, боже, какво направих?!?
Всичко започна преди 3 години. Отидох на един купон във Вла ...
  326 
Дядо Стойчо, осемдесет и осем годишен старец, живееше във вилата, която навремето притежаваше. Вилата беше в покрайнините на града. По-рано имаше и къща в централната част, но и нея беше продал. И сега вече възрастен разчиташе на добронамереността на новите собственици на вилата, които бяха отишли д ...
  283 
На Агнес
Част 1
Сънувах, че съм пойна птичка, кацнала на твоето рамо. Как всяка вечер те приспивам с думи, които нощем са написали звездите. Сънувах, че когато всяка сутрин, луната легне ли си да почива, как до лицето ти поставям клонче разцъфнала вишна.
Сънувах, че те рисувам спяща, изморена след л ...
  293 
Седемдесетгодишната Глория обяснаваше на едрия си събеседник как балсамовият оцет лекува всичко. Ако имаш, казва тя, например пресъхнали устни – намазваш ги и само след няколко минути ефектът е налице.
– Какъв е ефектът? – вяло пита Григор.
Тя го сръгва с нежен укор и с още по-нежни лакти и уточнява ...
  217 
Сузана имаше прелестна усмивка, която отдавна никой не беше виждал. Самата тя всяка сутрин виждаше в огледалото едно красиво, но тъжно лице и едни дълбоки кафяви, но угаснали очи. От ранна детска възраст Сузана се сблъскваше с тъмната страна на живота. Родителите ѝ, загинали в автомобилна катастрофа ...
  419 
Над селото се спусна мрак. В сивите къщи светнаха прозорчетата като очи на дете. Голите дървета протегнаха клони към небето. Тъгуваха по отминалото лято и красивата Есен. Кучетата се бяха свили на топло под стряхата и зъзнеха от нощният хлад, който проникваше през кожата и щипеше хълбоците .
От небе ...
  810 
Предложения
: ??:??