14 420 резултата
Валери Шумков, младо студентче, с големи светлосини очи и учудваща за младите си години на места леко прошарена, но пък дълга и гъста коса, вървеше забързано, очевидно закъсняващ за някъде.
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...
Лицето му бе миловидно и на него почти непрестанно се стелеше красива усмивка. И сега бе така, някаква мъничка ...
1066
4
Звярът сериозно се дразнеше, че Човекът не е в най-добрата си физическа форма, защото... абе нека си го кажем направо - Човекът го мързеше, при това много. И така всяка сутрин Звярът поемаше общото кормило, за да упражнява общото тяло, а Човекът... той си доспиваше...
Бързо си избра маршрут, който с ...
Бързо си избра маршрут, който с ...
624
1
- Още се чувствам зле за това, което направих.
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...
- Затова, че беше с мен?
- Не - той поклати глава - затова, че те откраднах от него.
- Решението беше наше, общо. Пък и май трябваше да стане, наистина.
- Ади, трябва да ти призная нещо - Дейв се облегна назад и въздъхна. ...
1018
1
1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...
1146
1
Там някъде в тъмното, далеч от мисли и достижения. Там някъде...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...
- ... в общото безпътие...
- ... уморена...
- ... да вярвам... Не искам... да бъда...
- ... различна... ...
693
Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...
573
5
- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...
589
1
- Ако бяхме говорили още малко за това, сигурно щях да ти налетя.
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...
Смях...
- И аз нямаше да те отблъсна.
- По дяволите, Ади, защо не ми каза още тогава! Така ме измъчи! Чаках те цели...
- Цели два дни, Дейв! ...
891
2
- Хей - сръчка ме някой. - Събуди се!
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...
- Мннммн - измучах, забил лице във възглавницата си.
- Събуди се! - отново ме сръчка натрапникът. - Трябва да ти кажа нещо, при това точно сега.
- Буден съм и те слушам - обявих, след като успях да отлепя едното си око и да го фокусирам върху мъчителя си.
- Ние ...
534
2
Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценнот ...
821
1
Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.
Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведе ...
748
3
- Бях луд по теб. Още от момента, в който те видях... - Дейви се засмя, а обецата на устната му проблесна. Ейдриън беше забравила този блясък. Колко жалко...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...
- Ако знаеш колко проблеми ми донесе...
- Ами, всъщност знам!
И двамата избухнаха в смях. Ейдриън за малко не заля Дейви с капучиното, което, ...
850
3
Преди година работех в компютърна фирма. Млади хора я управляваха. Бях се запознал с тях, когато започвахме бизнеса. Бяха минали петнадесет години от първите ни стъпки в това трудно занимание. Бяха стигнали моята тогавашна възраст, когато ме приеха на работа. Фирмата ми вече не вървеше. Защото те кр ...
576
6
Е, това вече преля чашата! Ма какво си въобразява той - че е глуха ли? Ми поне звука на телефона да си беше намалил, преди да ú обяснява, че го викат от службата.
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...
Всичко чу. Условно може да се приеме, че наистина го викат от службата, но меденият глас на колежката каза: „Ще се измъкнеш ли да те заве ...
849
7
Чуваше се само дъждът. Беше тъмно, но те виждах, очите ти искряха. Усещах те... лицето, ръцете, мислите ти - в мене бяха. Вече не чувах дъжда...
Чувах учестения ти дъх, нежните слова, които шепнехме. Бяхме там, но и не съществувахме, всичко друго бе изпепелено, или ние самите бяхме вече мъртви? Мърт ...
Чувах учестения ти дъх, нежните слова, които шепнехме. Бяхме там, но и не съществувахме, всичко друго бе изпепелено, или ние самите бяхме вече мъртви? Мърт ...
693
- Ще посещаваме "какво"?! - учуди се Мър Мър.
- От утре тръгвате на училище - повтори майка му.
- Но защооо?! - възмути се Ко Те, мислейки със съжаление за времето, през което ще пропуснат да палуват на воля заради училището.
- За да станете умни и образовани котарачета - гласеше отговорът. - Също к ...
- От утре тръгвате на училище - повтори майка му.
- Но защооо?! - възмути се Ко Те, мислейки със съжаление за времето, през което ще пропуснат да палуват на воля заради училището.
- За да станете умни и образовани котарачета - гласеше отговорът. - Също к ...
522
Фен-фикшън към британския сай-фай сериал Primeval.
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...
***********
1. Сънища
- Стивън!
- Съжалявам, приятелю... трябва да направя това. ...
866
Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...
777
2
Див повик! Крясък от страх! Вяра и Надежда за Обич!
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...
Почти мъртва жена и звяр, впил зъби в бледата шия...
Черна коса- разпиляна по раменете и поглед невиждащ нищо- отмалял...
Луната тихо плува над замъка странен... Кулите му напомнят на самотен мъж, изправил гръд срещу много копия - смел и безумен... ...
1272
Краят дойде тихо, потайно - без ангелски хорове и облечени в черно конници. Беше съвсем обикновен, прозаичен дори, дошъл без предупреждение - не може да бъде спрян, не може да бъде овладян. Нямаше име. Беше просто краят.
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...
Пожарът се надигаше и небето изгаряше, миризмата на препечена плът висеше тежко ...
1076
5
На празнотите в живота ми...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...
- Стой, почакай ме! Краката ми са изранени от тръните на твоите рози! Моля те, изчакай ме! Не искам да вървя сама...
- Времето не чака... Бързай...
- Страх ме е...
- Аз съм тук... Не се страхувай... ...
799
Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане рабо ...
732
2
- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...
498
- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...
656
2
Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...
834
2
С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият. От него ли е тръгнало това скитане по планината, не знам. Това тяхното не беше самоцелно скитане. Ходенето по ...
2106
11
Присъда
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...
(Старо)
Беше напълно импотентен. Знаеше това, но имаше нужда от жена. Харесваше, даже обичаше жените и много му се искаше да се люби с нежна, може и не толкова хубава жена. Искаше да дава и да получава нежност. Не знаеше как ще стане с неговия проблем, а ужасно много би желал. Сега, когато б ...
1263
2
14
Малки убийства
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...
Беше тъп ден. Убийствен в своето еднообразие и безметежност на чувствата.
Нямах какво да правя. За пръв път от доста време насам. Чувствах се като войник през първия ден на уволнението. Объркан и дезориентиран. Гледащ с почуда забързания свят около него. Взех дистанционното на телевиз ...
2082
14
Бях в леглото си на място, което не беше. Таванът – едновременно виждах и него, и небето; прегъщах затопления чаршаф, а всъщност прегръщах приятеля си, а той ми беше изневерил вчера, вчера ли беше. Не, аз знаех, че ми е изневерил, но то все още не се беше случило – не и при него. Значи само аз знаех ...
940
10
Тъмна нощ. Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла, покрила града. Нито звук. От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел. Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори гроз ...
831
Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...
3473
13
Димитър Димитров
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...
Изповед
Казвам се Иван Григоров и съм на 74 години. Роден съм и съм изкарал целия си живот в едно малко селце на име Емен. Вече повече от 50 години съм женен за любовта на живота си, Мария. Животът ми беше абсолютно обикновен с едно малко изключение... Преди 41 години застрелях съсе ...
8702
1
5
Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...
1878
10
- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...
502
1
Древна китайска мъдрост гласи, че който по-малко говори, по-лесно се поправя. Според една телевизионна реклама, това го е казал Конфуций, но преводът звучи така: “Който много говори, все някога ще каже някаква глупост”. Може да се допълни, че който работи много, все някога ще бъде наказан, защото ня ...
2392
4
Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем бли ...
1094
2
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е път ...
Черганово, това за нас е път ...
1166
11
Беше типичен дъждовен Лондонски ден. Той вървеше по оживената улица, с наведена глава и гледаше как дъждът оставя мокри следи по сивия паваж. Хaресваше му. Харесваше му да върви, слушайки дъжда и всички тези хора, които бързаха за някъде, забравили себе си и истинските ценности в живота. За него тов ...
774
3
Тази история е много стара, лична, но времето, което е изминало оттогава ме кара да ви я разкажа.
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...
Преди няколко години случайно прочетох това стихотворение от Андрей Германов.
Писмата ти със пликовете сини
под свойта синя лампа във нощта
след толкова отминали години ...
869
7
Бе една тиха априлска нощ, точно преди луната да се напълни - време на затишие и изчакване.
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...
Ръмжачът се разхождаше из гората, наслаждавайки се на ароматите от цъфтящите дървета. Вълкът ходеше бавно с видимо удоволствие и често се спираше, за да поеме с пълни гърди уханния въздух. На една такава спир ...
622
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
