14 737 резултата
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
  419 
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
  1566  28 
Тази история е редно да започне от края. От вечерта в която пишех дипломната си работа, заключена в библиотеката си и нежелаеща нищо и никой да ме прекъсва. Само на мама беше разрешено да ме безпокои чат-пат, за да ми донесе кока-кола или някой сандвич за хапване. Като не можех да спя трябваше поне ...
  1583  28 
Минавам по навик покрай кварталния супер, може да се пуснали нещо промоционално.
Нежна гърдеста госпожа срещу ми с мартенички в ръка
- Господине, честита баба Марта - изрече тя с усмивка - Чакайте да ви закача мартеница за здраве, успехи и любов. Да сте чист по душа като белия цвят, и здрав и жизнен ...
  596 
Понеделник 23.05.22г. е, часът е малко след 22:00. По стара (планинарска) традиция в последния момент бива решено къде в Балкана ще бродим в утрешния ден. Костадин Палийски ме извести, че дестинацията ще бъде хижа Ехо и върхът над хижата – вр. Юмрука (1826 м) Приемам радушно и нямам търпение да се с ...
  1072 
В ранни зори, на портата на малка стара къща, затропа възрастна жена и се развика:
- Русано, тъдява ли си? Яла да си похортуваме! Хабер ти нося! - закикоти се тихо стрината и продължи да удря с юмрук по портата.
- Кое време е, стрино Доне? Първи петли не са пропели, а ти цялата махала разбуни! - вик ...
  1040 
Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...
  955  15 
Щурецът изсвири последните акорди на прекрасната си песен, бръсна една сълза от окото и свали цигулката. Сега можеше да потърси нещо за ядене, а после да си почине… Освен, ако задаващата се прекрасна вечер не го накараше да съчини нова мелодия…
Паячката внимателно метна на пътеката примамливата нишк ...
  397 
- Започнахме често да си мълчим! - каза тя.
- Не ми се говори, знаеш - отговори той.
Всеки от нас има какво да каже и на кого. По всяко време на денонощието. Думи, които някой иска да чуе. Ей така, за самочувствие. За по цветно настроение през деня. Думите извират от сърцето. Иначе няма как да бъдат ...
  508 
Нонито – иначе Антония, се разболя. Тате и мама решиха да я изолират. На детската градина пратиха само братчето й Мики – иначе Михаил, а Нонито откараха при баба и дядо.
Нони много се зарадва. Обичаше да гостува там – място за игра достатъчно, кучето Кори симпатично, а без надзора на родителите… Уха ...
  444 
В кафенето на Мола беше шумно и потискащо. Гласове на майки и деца порязваха с ехо стъклените магазинчета, наредени около пластмасовите скали, по които се катереха деца. Колкото до възраста на госпожата, седнала там с детето си, макар да е в противовес на всякаква културна етика, нека деликатно вмет ...
  932  12 
Полунощ. Тишина. Той седеше замислен на терасата взирайки своя замислен поглед в мрака, в забързаните коли, чиито шум бумтеше в ушите му всяка нощ.
Всяка нощ. Той виждаше един силует, закръглен и все така приканващ за прегръдка. Но, приближеше ли се към него ставаше все по далечен и далечен някъде в ...
  501 
Топъл зимен ден. Слънцето грееше. Лек ветрец накланяше клонките да се прегърнат. На пейката пред старата къща седеше Генчо. Отдавна пенсионер, той излизаше при хубаво време пред своя дом. Бе се замислил за някои неща оот миналото, когато чу глас:
- Добър ден, Гена! Да седна до теб за малко.
Приятеля ...
  1145 
- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...
  1868  17  32 
... По вефа събщиха, че на някакъв ноемврийски пленум на някаква партия някой си тодор живков бил паднал от своята власт.
Смени канала и пусна музика... Весело му стана от това: случва се и в мрежите да говорят глупости. А пък и вефът даваше възможности. Радиоприемник е. Той има и друга честота.
А д ...
  465 
Този разказ е по действителен случай.
Надявам се да ви докосне и наведе на размисъл.
Променено е само името на човека.
Джони съществува, жив и здрав е, но в момента още спи.
ДЖОНИ ...
  1090 
Джак и Джулия, като едни типични близнаци, бяха неразделни, самодостатъчни и най-добри приятели. Нямаше край скитосването им по улиците на малкото градче, въртейки педалите на модерните си велосипеди. Не ги интересуваше дали майка им ще се тревожи щом закъснеят вечер. Най-важно бе да извършат възмож ...
  535 
Истината не е в това да се прибереш в луксозния си апартамент, истината кой ще те чака вътре. И не, не говоря за човекът, който ще дойде и ще си тръгне за определен период от време, говоря за този, който ще те чака в апартамента, ей там, завинаги. За какво си ми ти, ако няма да ме посрещаш вечно, за ...
  722 
1.
Животът на скитника е труден...
Пътят му е опасен и стръмен, песъчлив, понякога хлъзгав или блатисто измамен с капаните си насред нищото. Той често се спъва в коварен земен корен, удря се в останал скрит между шумата сърдит, ръбест камък. Скитника не брои пътите, когато нагазва в запълнена от дъж ...
  999 
Денят беше облачен, ръмеше. Време, обичайно за на есента, но за нея не беше така. Тя завинаги щеше да запомни този ден, тази дата – денят на най-големия й грях.
Крис излезе от клиниката на омекнали крака, едва сдържайки сълзите. Болката в корема беше песъчинка в сравнение с болката в гърдите. Как мо ...
  814 
В късния неделен следобед доцент Никола Узунов гледаше телевизия в хола когато на входната врата на апартамента се позвъня. Той отвори вратата и с изненада видя пред себе си Станчо Тодоров, който беше главен асистент в Медицинския факултет. Узунов беше наскоро избран доцент в Биологичния факултет на ...
  1174 
Човекът се нуждае от храна, вода, ток. От много неща. За да си ги набави, той трябва да работи. Една трета от времето му минава в работа. Да изкарва своята прехрана. На работното място е длъжен да бъде способен. Да използва опита си и своите умения. Почти навсякъде хората работят под ръководството н ...
  1019 
Добри приплъзна дървената порта на старата ракиджийница и със силен удар ѝ
помогна да се отвори. Такова усилие костваше това на слабото му и превито на две тяло,
че се задъха. И портата бе на години също като него.
Всяка Божа сутрин, откак се помнеше, той посрещаше зората си тука.
Още по първи петли ...
  525  15 
- Ало Гинче, какво правиш?
- О… здравей, пиша си справката за цитатите. Намерих си още два цитата. Искат да съм си формулирала научните приноси…
- Имам новина за теб. Можеш ли да слезеш в барчето да пием по едно кафе?
- Ама разбира се, слизам веднага…
След десет минути двете приятелки седяха, навели ...
  675 
Всеки човек копнее да му се казва, че е обичан. Да се почувства нужен. Да има нужда от някого. Мечтае го. Желае го. И всичко това до тогава, когато някой започне да му го казва по няколко пъти на ден. И човекът спира за миг. Замисля се. Има ли смисъл от тези две думи, ако са само изричани? Да му бъд ...
  440 
Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично ...
  429 
Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...
  1516 
- А нещо за варварите? – императорът погледна двамата консули, удобно разположили се в креслата насреща му. Беше им разрешил да седнат, защото ежедневният доклад му хареса. Пък и бяха негови стари приятели – ако императорът може да си позволи подобни плебейщини…
- Да, ваше имперско величество, има п ...
  341 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ: В СЯНКАТА НА КАМЪКА
Но аз май не ти разказах как се срещнаха Елемар и Фрайя? Все пак, тяхната история започна не съвсем обикновено. Ако не бяха двамата, някой можеше и да загине. Така или иначе, разказът ни започва край морето,
...Мислеше, че е скрита в сянката на ...
  531 
Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са ...
  931  24 
Беше следобед. Наближаваше 15 часа. В малката психиатрична болница, която може би неслучайно беше построена до гробницата, се събираха още веднъж поетите наркозависими. Причината срещата да в бъде точно в болницата за луди не бе поради това, че поетите бяха не добре ментално, просто в малкото градче ...
  630 
… Хоризонтът отдавна беше изчезнал сред черен дим и мрачна мъгла. Само тук-там се мяркаха зловещите огнени езици на пожарите, отбелязващи догарящите селища. Земята тъмнееше сред руини и страховито стърчащи скелети на мъртвите гори, зееха разкъсващите плътта на почвата корита на пресъхналите от жегат ...
  302 
Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...
  1078 
Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се ...
  494 
Хубаво е от време на време да чувстваш летливостта, неопределеността на Вселената. Получава се, особено като удариш няколко питиета.
Мислите му бяха хаотични, малко тъжни, може би от времето, но той не беше тъжен защото мислите на един човек са едно, а настройката му е нещо съвсем различно.
Посегна ...
  573 
Мариела беше на три години когато майка ѝ се разведе, баща ѝ се премести да живее при родителите си, които имаха къща в околностите на София, а те останаха с майка си в двустайния апартамент в един от елитните столични квартали. Баща й беше добре поставен експерт (икономист) в едно министерство, той ...
  928 
Тя включи и последния перфузор и излизайки от болничната стая потърка изморените си очи .Венета беше на 78 години и все още не беше се отказала от златната си ангелска професия - да лекува болните !
Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - ...
  854 
След известно време му казал какво е решил: София не е Виена. Хотелът трябва да бъде представителен, но не много голям. Мястото е добро, даже много добро, но не ни е нужно цялото. Две трети от него ще продадем, но ще преценим кога. Тук може да израсне една хубава градска махала. Сигурно ще започнем ...
  584 
Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се трев ...
  476 
Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
  473 
Предложения
: ??:??