4 222 резултата
Лия с треперещ глас приближи стаята на Мадан и трябваше няколко пъти да го повика по име, за да го събуди. Предаде му слушалката – мъжете да се разберат без тя да посредничи. Набързо се облякоха и отидоха да го приберат. Мадан любезно предложи нещо за вечеря; Цветан хапна и тогава се взря в Лия:
- К ...
- К ...
596
Ко-брандиране – свързване на два или повече бранда с цел създаване на нов, общ продукт. Заедно, отделните брандове могат по-лесно да постигнат целите си. Освен връзката между тях, синхронизация трябва да има и между всеки един и новия продукт.
Уикипедия
Цъфтежът тук продължава цялата година – на орх ...
Уикипедия
Цъфтежът тук продължава цялата година – на орх ...
1778
3
4
– Ти как мислиш дали ние човеците сме специални? – отвърна поглед към мен и ме попита все едно й хрумна нещо.
– Какво имаш предвид специални? Всеки човек е различен – отговорих аз.
– Аз мисля, че всеки човек е създаден да извърши мисия на земята. Не мислиш ли, че има нещо по- голямо и велико от това ...
– Какво имаш предвид специални? Всеки човек е различен – отговорих аз.
– Аз мисля, че всеки човек е създаден да извърши мисия на земята. Не мислиш ли, че има нещо по- голямо и велико от това ...
466
***
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой ...
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой ...
961
2
- Ако е имало друг Различен, той също трябва да е оставил следи – отговорих аз примирено. Вече дори не истерично, а именно примирено – както човек обяснява на малко дете. – А тук няма. Значи ако извършителят е бил Различен, то той трябва да е също Висш. Обаче ако самият Николай е повишил равнището с ...
893
1
Една споделена, но неизживяна любов
(част 4)
По време на обедната си почивка Лия, която по принцип рядко излизаше от офиса, защото все си носеше нещо за хапване, реши да си инсталира и тази програма. Какво беше учудването й, когато първият отворил се прозорец на екрана й показа, че има непрочетени с ...
(част 4)
По време на обедната си почивка Лия, която по принцип рядко излизаше от офиса, защото все си носеше нещо за хапване, реши да си инсталира и тази програма. Какво беше учудването й, когато първият отворил се прозорец на екрана й показа, че има непрочетени с ...
625
2
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...
Бях сам от около два часа. Напълно сам. Така трябваше. Имаше неща, които те отдалечаваха от заобикалящата те среда. Вярвах, че е за добро.
Последното, което научих за себе си, ми даде нова тема за размисъл. Непознатите емоции, като всеки неканен гост, дадоха най-доброто от себе си за да ме впечатл ...
854
13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
710
1
4
Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и пе ...
725
1
1
Нямаше време. Трябваше да диша. Оставаше ѝ само минута живот. Точно колкото ѝ бяха обещали лекарите, че ще е способна. Не можеше повече, все пак беше на години. Дано дойдеше скоро.
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
...
Вратата се отвори.
- Моля, съобщете получената информация.
- Трийсет и осем години средна продължителност на живота ...
885
2
1
Глава – 9. Сущий в Пустоте. ( Бабыли)
- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, - они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, а для государства бо ...
- Может быть, Сущий ты научился «среднеарифметическое усреднение» назначать, это просто, а как быть с бобылями, их у нас уйма числом, а женщинам нужно гнездо для выводка иметь, - они в чужие края улетают. Это маленький вопрос для нашей стаи, а для государства бо ...
1132
1
***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
978
4
10
Глава 25
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
Потъвах в усещането за Виктория, за кожата ѝ, уханието, горещото ѝ тяло, което притисках към себе си. Звук от пътя надалеч от нас, обаче, ни прекъсна и двамата стреснато се взряхме напред. Виждахме светлините на фарове на много коли. Виктория скочи от скута ми и пооправи черната си блуза, а ...
631
Глава 7
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
Седнах на стола, като преди това му подадох кърпата. Стефан я взе, с усмихнато лице, и я остави на стола до себе си.
– То аз вече изсъхнах – каза ми лъчезарно. Лекият ветрец разрошваше по-сухите кичури от гъстата му тъмна коса. Искаше ми се да седна по-близо до него, исках да съм възможно на ...
835
1
Една споделена, но неизживяна любов
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
(част 2)
Дойде време да отидат на летището. Една от лимузините ги закара. По пътя почти не си говореха – Мадан уреждаше по телефона последните приготовления. Когато влязоха във ВИП терминала на летището, Мадан се стъписа: знамената, окачени из цялата сграда, вкл. ...
605
В предишния епизод: Лили и Стефан малко се скараха заради нападение над годеницата на брат ѝ. Въпреки това, Стефан ѝ прости и двамата пяха заедно в подлеза на метрото, където той обикновено свири.
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...
Глава 6
Взирах се в земята пред краката си, когато пред очите ми се появи шише минерална вода. Вдигнах ...
810
1
2
Една споделена, но неизживяна любов
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...
(част 1)
Трябваше да бъде обикновен ден, тягостен заради напрегнатата атмосфера у дома… Но не – днес ще е един от малкото й дни [напоследък] с широка усмивка на лице, защото снощи го сънува. Цял нощ – в съня й – те бяха заедно: срещнаха се на някаква огромна ж. п. ...
758
Кръчмата на Рал беше в по-бедняшки квартал и се посещаваше от друг тип клиентела. Макар, че бе обяд, почти нямаше свободни места, всички пиеха здраво.
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
- Ще те оставям - каза придружителят му и си тръгна.
Сакрил седна на една празна маса и се огледа. Явно не се вписваше в обстановката - мнозина го зя ...
991
1
2
В предишният епизод: Теодор, Виктория, Станимир и Георги тръгнаха да спасяват лелята на Станимир, която се очакваше да бъде отвлечена от хората на Лидера.
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
Само че Станимир попадна в клопка и той, заедно с леля му, бяха пленени. Лидерът искаше ключа и Станимир се съгласи да му каже къде е, за да не н ...
658
Глава 37
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над гла ...
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над гла ...
652
2
8
Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...
987
1
2
Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...
992
5
11
Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...
791
2
3
,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...
668
1
Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...
1009
1
6
Passano gli anni e con i sentimenti di un’adulta ripercorro la
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...
mia fanciullezza e in ogni angolo ritrovo il passato che mi
appare come un flash di ricordi, momenti intensi e divertenti, e
provando a riprendere mentalmente la strada che conduce fin
lassù mi ritrovo a saltellare sui prati in discesa o ...
537
Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инва ...
758
1
2
Глава 8 Сущий в Пустоте. ( языки и суды.)
Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, тут всё пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому люди были слабы собранностью, состоян ...
Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, тут всё пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому люди были слабы собранностью, состоян ...
1193
Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...
660
2
3
" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...
761
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
Лицето му стана по-сурово и с ...
990
1
4
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
771
Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с к ...
872
1
2.
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
886
1
1
Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана ...
683
Глава 33
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...
Изминаха цели две седмици, в които Димитър не се събуди от комата. Всички бавно започваха да губят надежда, че той ще се възстанови. Аз всяка нощ се борех с притесненията си, спах в болницата, а през деня се мотаех с Диана из града. Разхождахме се, говорихме си, и тя усърдно се опитваше да ...
709
2
2
Глава 32
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...
След известно време доктор Иванов дойде при мен – Милена бе останала при мен, но слава Богу не се беше опитвала да ме кара да си говорим, а само кротко ме подкрепяше – и аз се изправих от мястото, на което седях от незнайно колко време. Изражението на доктора обаче ме сряза през сърцето.
– ...
728
2
3
Понякога да направиш една крачка е много трудно. Дори да си се подготвял с месеци, дойде ли моментът, паниката те грабва с лепкави пръсти, стисва те за гърлото и се кикоти ехидно, докато ти се потиш и трепериш. Изглежда лесно да се откажеш и да се върнеш назад. Но къде ще отидеш? Няма как да започне ...
1248
2
1
Глава 1
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
Отново ми се случваше кошмарът. Често, когато исках да заспя, цялото ми тяло се вцепеняваше и изпадах в клопка. Чувах ужасяващи трясъци в ушите си, които се усилваха от мисълта, че трябва да помръдна, и аз се плашех до смърт от това, което ми предстоеше. Получавах такива кошмари още от малка ...
697
2
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044 ...
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044 ...
915
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
