14 755 резултата
Беше се схванал – пролет, пролет, но зимата още се държеше. Мъгла, влага, сутрешен мраз. Което караше кучетата да се забиват под кожуха му. Е, условно кожух – такъв е бил преди десетина години. Но, когато го намери край контейнера – имаше вид на изглед, както казваше бате Пешо. Опърпана козина, но и ...
887
2
(в памет на Джовани Фалконе /1939-1992/ - "страхливият умира всеки ден, смелият - само веднъж")
Внесох обвинението на Круук и Доджър за престъпления против финансовата и данъчната системи и против валутния режим на нашата държава. Внесох го в Криминалния съд на Порт-о-Краймс в рамките на срока, койт ...
Внесох обвинението на Круук и Доджър за престъпления против финансовата и данъчната системи и против валутния режим на нашата държава. Внесох го в Криминалния съд на Порт-о-Краймс в рамките на срока, койт ...
984
5
10
(Приликите с истински лица и деяния са в собствените ни представи. Разликите са свободни да се разхождат насам-натам)
Щом видях тази преписка на бюрото си с придружаващия протокол за случайно разпределение на делата, подписан от Окръжния, вече знаех две неща. Едното бе, че тя не е била разпределена ...
Щом видях тази преписка на бюрото си с придружаващия протокол за случайно разпределение на делата, подписан от Окръжния, вече знаех две неща. Едното бе, че тя не е била разпределена ...
811
6
9
Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
687
2
7
- Да ти кажа за Виената - Вельо така наричал града понякога. Има хора, според които Париж е столица на света, a Вельо май е мислел, че е Виена. Никой не разбрал кой някога го е запознал с този град, може и да е прочел някъде за него, но често пращал хората да отидат там, ако искат да излязат в чужби ...
582
1
4
КНИГА
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...
661
2
Юли не спираше да се връща към болезнените спомени от предателството. Крачеше бързо по мокрите улици, а светлините на колите го заслепяваха и като на стоп-кадри извикваха в съзнанието му картини. Съобщението. Отложената среща. Ресторантът. Сплетените ръце. Чуждата прегръдка. Очите на Яна. Радостта и ...
1517
1
4
До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...
1861
10
27
Минах по канижела, промуших се между момичетата и хлътнах в общата баня, след което се заключих. Такова нещо не бях виждал.
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...
За да започнат да обработват кораба първо трябваше да се пуснат двете лодки с момичета на борда, такава е практиката в Индонезия и сега се препъвахме и прескачахме, екипаж и пр ...
674
2
5
(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...
436
Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му ...
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му ...
1093
8
8
Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, к ...
1092
2
6
Британският премиер Борис Джонсън кроеше таен, пъклен план, да узурпира британската корона. Първо щеше да предизвика хаос и криза, чрез Брекзит без сделка. А после с преврат да свали кралицата и да ѝ отнеме властта.
Още когато живееше в Ню Йорк и беше малко хлапе, Борето мечтаеше да стане някой ден ...
Още когато живееше в Ню Йорк и беше малко хлапе, Борето мечтаеше да стане някой ден ...
1725
4
12
Имам една книга – „Ранни мемоари“.
https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari
или
https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari
Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи. ...
https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari
или
https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari
Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи. ...
1199
5
9
Всеки първи опит обикновено е неуспешен. Но е опит. Просто опит. Опит за нещо хубаво.
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...
1141
2
7
Пътепис: Посетих свещените земи... Почти.
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...
1124
1
3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...
1029
1
Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...
2077
11
55
Излезе от клуба. Уличната лампа му изглеждаше двойна. Дърветата, макар и зимни, без листа, му се сториха много красиви. Май съм прекалил с пиенето! Не, не съм, било е и по-зле! Тръгна напосоки. Вятърът малко проясни мисълта му и пое към къщи. Защо ли пих толкова? О, да, заради Милена… Милена! Милена ...
364
1
4
2. С рогата напред и в дълбокото
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
1187
1
2
Трамваят предпазливо намали скоростта си, след като излезе от малката горичка, железните му колелета заскърцаха и съскащо се плъзнаха по ръждясалите релки. Вътре хората отведнъж започнаха да говорят по-силно, заоглеждаха се през прозорците, шум от полуистерични и ядосани гласове се люшкаше като вълн ...
669
2
5
66 години не е лоша възраст на която да починеш.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
1078
1
7
Кафе и шоколад
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
1085
7
Циганката беше вързала косата си, но не на кок, а с ластик бе пристегнала основата ѝ. Имаше дълга, гарваново черна, гъста и тежка коса – много циганки имат такава. Тази притежаваше нещо повече.
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
785
1
13
Това е може би първата приказка за племенницата ми. Малко е наивна, но ще ти я разкажа...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
527
1.Семейна идилия
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
983
6
- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...
1507
5
12
Вселенският разум съвество вършеше делата си. Например, на Синята планета, избрана за основа на Бъдещето, изпращаше малки богове. Чисти, непорочни, с интелектуална основа девет Божествени етажа над неговия.
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
374
4
5
Любовта ѝ бе ирационална, силна и опустошителна. Струваше ѝ се, че се разболява, че изгаря в огъня на това чувство. Винаги, когато се влюбваше, изпитваше някаква безтегловност, едно желание да преосмисли целия си живот. Струваше ѝ се, че в света няма нищо по-важно от нейното чувство, от усещането ѝ ...
793
2
И последният изпит остана в книжката. Така че – време е да се поприбере за седмица в родния град, да хапне свинско, да пробва винцето на дядо си, да се види с приятелите от училище, да разменят някоя история от следването.
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
345
8
12
Макар и прехвърлила осемдесетте, баба Хафизе все още беше държелива и се справяше сама с къщната работа. Сама си пазаруваше в селския магазин, сама си готвеше, чистеше, переше с автоматичната пералня Gorenje WE 723, която синът ѝ Йонуз беше купил преди години. То сега е лесно, не е като едно време д ...
1389
6
19
Дрогиран до козирката дебел младеж крещеше на съседната маса. Говореше съвършени неща:
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
1136
1
8
Ден първи-хронология
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
750
1
1
ЕЛАТА
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...
.
Елата се събуди в полунощ. Огледа се насам - натам. Нещо не беше наред. Стори ѝ се прекалено топло. Погледна надолу, към корените си и видя, че е в саксия. Нещо увито около нея я гъделичкаше. Навсякъде от клоните ѝ висяха топки, а на върхът ѝ имаше нещо.
Елата го опипа с бодличките си и разб ...
576
Част 3. Апелация
В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия ...
В четвъртък сутрин започна вторият процес. Беше апелация и ставаше дума за престъпление, извършено в съседен град. При апелация делото обезателно се разглежда от друг съд и редовните заседатели cа не шест, а девет. Когато се теглеха имената на заседателите, първата изтеглена фамилия ...
987
– Днеска не дава – съобщи печално моят познат и слезе от лодката. – Нищо не хванах. Гледай.
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
Погледнах. Наистина нищо. На дъното на малкия пластмасов съд имаше морски такъми, нещо като въже или по-скоро ласо и разни макари.
– Защо ти е това ласо? – попитах. – Да не си си наумил да ловиш риба като мус ...
529
1
4
Люляк и лавандула
На другия ден отидоха до замъка - музей да го разгледат. Жената, естествено, беше ходила вече, но нямаше против да се разходят заедно в околностите. Усещаха и двамата, че имат още много неща, за които да си говорят. Оригиналното чувство за хумор и остроумието също им бяха много отл ...
На другия ден отидоха до замъка - музей да го разгледат. Жената, естествено, беше ходила вече, но нямаше против да се разходят заедно в околностите. Усещаха и двамата, че имат още много неща, за които да си говорят. Оригиналното чувство за хумор и остроумието също им бяха много отл ...
410
3
Част 2. Процес за убийство
Понеделник е. М. излезе от къщи рано, за да не закъснее за първия си заседателен ден. Пред зала номер три на Двореца на правосъдието вече чакаха двама-трима от повиканите за заседатели и той се заприказва с един от тях – пенсионер, принуден в името на дълга си към общество ...
Понеделник е. М. излезе от къщи рано, за да не закъснее за първия си заседателен ден. Пред зала номер три на Двореца на правосъдието вече чакаха двама-трима от повиканите за заседатели и той се заприказва с един от тях – пенсионер, принуден в името на дълга си към общество ...
1176
Нейната история...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, нео ...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, нео ...
1404
2
16
Срещата
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши худ ...
"Слънцето понякога изгрява на залез..."
Ева Бахран, из "Момичето с цигулката"
Художникът се стягаше за път. Децата му го бяха поканили да празнува Великденските празници с тях и с внуците. Наскоро се беше пенсионирал от учителската професия. Не подготвяше вече и ученици за средни и висши худ ...
430
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
