14 624 резултата
Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...
446
4
10
Усмивката от Амстердам.
Туристическите пристрастия ни доведоха в най голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесет век Амстердам,или речено още град на бента на реката Амстел.
В ранното утро автобуса се беше забързал към речната гара. В просън ...
Туристическите пристрастия ни доведоха в най голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесет век Амстердам,или речено още град на бента на реката Амстел.
В ранното утро автобуса се беше забързал към речната гара. В просън ...
487
@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...
356
12
Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...
309
2
5
ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...
471
2
4
Спечели от лотарията Пешо малко пари. И пита Ванката:
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...
- За какво мечтаеш?
- За ново яке - вика му оня – Зима иде…
- На ти пари за якето – казва Пешо и му подава едри банкноти…
Взе ги Ванката, постоя, погледа, пък му ги пъха обратно. ...
419
5
16
Измина доста време от раздялата ѝ с Ивайло, вече не изпитваше оная пареща болка, само от време на време се сещаше за него. Е, ставаше ѝ тежко, но успяваше бързо да го преодолее. Спомняше си и за непознатия от магазина – Емил, така се беше представил. Винаги, когато излизаше с чантата, си мислеше за ...
768
2
5
На 16 април 2039г. ме извикаха в главното управление на полицията. Било възобновено разследването на един случай от 16 март 1971г. добил голяма известност като „Панамското клане“. В една просторна къща в центъра на града били открити седем трупа.Трима млади мъже в работни дрехи висе- ли обесени на е ...
510
1
17
Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазет ...
868
1
Стефан и Георги работеха в строителството. От няколко години се бяха отделили от голяма фирма и си наемаха обекти, които са по силите им. Всеки от тях познаваше характера на другия. Разбираха закачките си. Шегуваха се без дебелашки шеги. Започваха работния ден в осем сутринта и когато това, което е ...
534
1
3
С всяка изминала крачка и вик на Катя, майка ѝ се убеждаваше колко е права когато мъмри баща ѝ, че много угажда на дъщеря си. Всеки ден, прибирайки се от офиса, той носеше подарък на своята принцеса. Все по-голям и по-скъп подарък. Майката се страхуваше, че Катя ще се превърне в разглезена и егоисти ...
469
3
9
Телевизия. Седем сутринта. Трябва да ставам, жена ми – също. Хубав е денят: така изглеждаше и нощта. Има нещо хубаво в семейния бит – денят и нощта са едно и също, ако не трябва да плащаме... Налага се да плащаме сметки и за през деня, и за през нощта: стига да си нарисуваме живота. Няма значение да ...
344
2
6
Тъгата имаше неговите очи, неговото лице, неговото сърце. За сърцето не беше съвсем сигурна, той едва ли притежаваше такова. След бурната връзка, която имаха, след многото обещания, след многото общи желания и мечти за съвместно бъдеще, той ѝ изневери и всичко рухна, ей така, отведнъж. В началото то ...
890
1
3
Стамен Георгиев живееше близо до центъра на малкия град. Къщата му имаше малък двор. Пенсионираният отдавна учител прекарваше голяма част от времето си там. Садеше дръвчета. Радваше се на лозите. Махаше сухи клонки. Почистваше пътеките. Намираше си работа и се чувстваше полезен. Ако не за другите, т ...
504
Броня!
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природа свои предпочтения имеет, указывать не надо, сама знает, что ей нужно. Красивые женщины – слабые мужчины, нация сглаживает недостатки, небо исстари осведомлено, куда должна идти большая нация.
Китай, ...
791
/Светът на бъдещето/
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
Тери Пратчет казваше, че идеите пърхат из Космоса и изведнъж удрят по главата някой невинен човек…
Те така ми хрумват разни щуротии – незнайно отде бухнали ме по кънтящата кратуна…
хххх
Земетресението започна в 4 заранта. Отначало глухо бучене – като пристигащ международен влак, ...
517
4
12
Биеше слънцето с лъчите си полето.
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
Удряше с невиждана ярост, бликнала като отколешна омраза на кръвна вражда.
И стенеше земята от болка, с молба за пощада. Нечути бяха молитвите, нечути останаха и стоновете от изпращащо ята след ята от лъчи слънце. Стърнищата и треви съхнеха, клюмваха полските расте ...
501
1
2
Едър и солиден човек беше господин Анатоли Панов, той пълнееше наистина, но не беше въздебел. Намираше се в най-мъжка възраст, с размах и увереност, които позволяваха да му се довериш. Той носеше костюми, направени специално за него. На шивача си бе заръчал да шие дреха малко над калъпа му.
Навремет ...
Навремет ...
755
6
11
Денят се прибираше. Сноп слънчеви лъчи се отразяваше в падналите по земята листа и чакаше залезът да го прибере. Звездите срамежливо се показваха, сякаш да огледат преди да се стане тъмно. Това бе времето, в което есента рисуваше. Оцветяваше листата в различни цветове. И след това ги пускаше да радв ...
346
1
1
Славчо съобщава бавно, дрезгаво, но убедително на опашката:
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
– Има нещо, което ме тревожи.
Никой не му отговаря. Побутнах го леко:
– Не си сам.
– Сам съм – отговаря вяло. – В това е проблема. ...
921
2
7
В погледа му имаше нещо дружелюбно. Очите му – влажни и меки. Походката – пъргава, дори прекалено като за мъж. Имаше усет към красотата, навсякъде в офиса му стърчаха сухи цветя, а според мен едно от тях не беше съвсем сухо. Но аз не разбирам от цветя. Просто онова, дето не беше сухо, го бяха постав ...
317
1
3
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа... ...
868
Моля те Стояне, налей ми една чаша вода. Нещо ожаднях. – изпъшка жена му. Беше легнала и се бе увила като коледен подарък с няколко одеяла.
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...
- Ами стани си налей. Не си малка. – измърмори нервно той. Беше се загледал в поредната турска сапунка, а и главната героиня беше хубавица.
- Знаеш, че ме боли ...
1162
6
30
Евгени гледаше филм. Както всяка вечер. Следеше сериал, в който главнният герй бе негов тип. Мъжествен. Енергичен. Справящ се с всяка една ситуация. Младият мъж се прибираше от работа. Имаше време да си приготви вечеря. Бързаше. Така, както и през деня. Действаше припряно. Захване едно. Сети за за н ...
300
2
Малката лятна кухня беше любимо място за семейните вечери през горещите месеци. Три поколения вечеряха заедно понякога отвън под астмата, понякога в стаичката, ако валеше дъжд, сред смях и интересни разговори. Сити и доволни, накрая обичаха да пеят песни и да играят настолни игри.
Мая обичаше много ...
Мая обичаше много ...
571
4
11
Срещата приключи. Хората щяха да станат, да се затътрят към изхода на залата и входът да бъде блокиран за известно време.
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...
Валери Игнатов, мъж на средна възраст, предвидил всичко, не губеше нито миг, следвайки плана за изтегляне. Беше дошъл от другия край на България да слуша и участва на живо в лекц ...
521
Във вторник Александър ме изненада с празнична трапеза. Освен приборите за основните ястия имаше каничка с вино, а на помощната масичка две чинии с някакъв сладкиш. Подадох му и печените ябълки, които бях донесла, почти последните от миналогодишните.
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...
- Откога не сме се глезили така! - възкликнах, ко ...
868
1
2
Момчетата са своенравни. Първо трябва да изпитат нещо, да го преживеят и чак тогава се убеждават, че то е истина. Валери бе над четиредесетте. Все още не беше женен. Той често ходеше в бащиния си дом. Там го чакаше само баща му. Години бяха минали, откакто Валери се бе преместил да живее в града. Та ...
546
Над красивата Долина на Виното се спускаше белият шифон на горещия летен ден. Кехлибарените зърна на гроздето се наливаха с райска сладост, която би изкушила дори боговете с неповторимия си вкус на вечност. Беше тихо все още, но дори спокойно, утрото вече предвещаваше буря.
Само че тази буря щеше да ...
Само че тази буря щеше да ...
350
1
1
/Светът на бъдещето/
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
Бунтът срещу извънземните започна една съботна нощ. Вярно, хората отдавна скърцаха със зъби и стискаха юмруци, но пустата толерантност и най-вече страхът от армадата кораби, заели уж случайно стратегически позиции около планетата, караха търпението да потиска гнева като капак на ...
257
4
6
Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...
742
1
Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...
736
1
5
Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...
1118
2
13
Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
609
1
4
То стои далеч от другите. На пръв поглед е неугледно. Клоните му растат на всички страни. Не са докосвани от човешка ръка. Не е имало кой да ги подреже, докато са били млади. Плодовете му са опадали на земята. Листата също. То е самотното дърво. Не разчита на никого. Няма на кого да опре клоните си ...
279
1
5
/Светът на бъдещето/
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
И така, драги ученици, поздравявам ви с вземането на първия изпит по оцеляване. Вие сте тази половина от изпитваните, която вдъхва надежди на племето за бъдещо закрепване в красивия ни нов свят. Вие сте издържалите пробните тестове - преплувахте под водата необходимото разстояни ...
297
3
10
- Вчера ходих За риба – каза Митьо Джибрата и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...
Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и ...
309
6
11
Хладничко, гледам нахлупили шапки, някои с вдигнати яки на якетата, да бе все едно са в Оймякон.
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма н ...
Загледах се, усмихната жена, развяла пешовете на палтото си, червен дълъг шал, усмихната.
Каралайн, тя е тук, дошла е да ми каже, че лъжата й е лъжа, че е богата наследница, че наблюдава гръцката фирма н ...
429
4
...Навярно си спомняш за Мия, каза Самарянката, любопитното младо момиче от офиса на господин Павлов, дъщерята на Нора...Тя много обича да скита из пустошта с фотоапарат и да прави разни интересни снимки. Пуска ги във Фейсбук, дори много хора гласуват за тях. Веднъж, съвсем случайно, на един отдалеч ...
372
Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяв ...
746
4
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
