14 620 резултата
Камен затвори внимателно вратата на детската стая, където остави нощната лампа да отразява звездички по тавана. Росита не обичаше да спи на тъмно, а и често се случваше през нощта да се озове с викове в стаята на баща си и да се шмугне при него под завивките. Той я гушваше, разказваше отново и отнов ...
  534 
Изоставаме и икономически и еволюционно сме доста по-назад. Заради правителството което ни спъва напред и бута назад. Да си заробен означава да си на политическите организации враг. Как кукловодите ни закарват към крах. Докато ние сме станали ментални инвалиди и гниди с мозъците ни промити и сме от ...
  379 
Лицето ѝ бе поруменяло.
- Добре ли си - усмихнах се широко - Хайде отиваме у нас, тъкмо ще си починеш, ще хапнем нещо и утре сме на работа
В метрото стояхме прави и прегърнати, мълчаливи и вглъбени в себе си, а багажните ни ранички висяха на рамото ми.
- Пристигнахме, ето тук живея. Заповядай, има т ...
  994  13 
Започвайки като малко яйце, скоро се превръща в пеперуда.
Ние търсим пътя на пеперудата, започвайки от най-ниската фаза,
бавно стигайки до небесата.
Пеперудите са като нас, те не могат да видят
елегантността на крилете си, но всички останали гледат тяхното славно издигане от пепелта до върха ...
  493 
/Светът на бъдещето/
Двете луни осветяваха пясъчната пустош надалеч, така че Мммм видя идващият рано и се приготви за срещата. Копието в едната ръка, щита в другата, а третата е свободна и може да бъде използвана за коварни удари по евентуалния враг. Двете глави – в бойна формация. Едната следи напр ...
  682 
Никога не съм си и представяла, че ще пиша вдъхновяващи речи. Като тази тук. Банални са и сълзливи. И не помагат много. Виж, опитът е друго нещо. Ако го преживееш, нещото остава в паметта ти завинаги. Ако търсиш достатъчно търпеливо и настойчиво, винаги можеш да намериш отговорите. Понякога изисква ...
  418 
На другия ден бяхме в Райсъвета. Обясниха ни какви документи трябва да представим както и да доведем двама свидетели и ни насрочиха дата и час след пет дни. Вписвахме се във времето, което ни беше отпуснато. Александър каза, че ще доведе свидетелите. Разделихме се и аз побързах за вкъщи да приготвя ...
  1067 
/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за мо ...
  915 
Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, о ...
  474 
Пристигнах с колата си в съботния следобед на любимият ми плаж Луца, в малко градче на около 30-35 километра от Атина. Имах тук позната ли, бивша приятелка ли, работеше в една таверна, ще й се обадя, че колата ще е на паркинга им.
Мария, дребничко момиче, лъчезарно, усмихнато. Какво не хареса в мен ...
  575 
Край камината сме. Двама.
Тя не гори: направена е от камъни, създаващи усещане за топлота. Как изобщо камъкът може да е топъл? Идеята беше на жена ми. В огнището има три шишарки, подпалвачка и кухи, сухи корени. Камината е готова. Сама по себе си.
Топло е.
– Това отдавна не се е случвало.
Това го ка ...
  831 
Родих се в самотния сън на звездите на малка планета в покрайнините на Вселената. Пръстен от гъсти мъгли я закриваше и на практика беше невидима. Живеехме щастливо. Сутрин се къпехме в роса, тичахме из изумрудената трева, пускахме хвърчила и гледахме как се закачат по буклите на розовите облаци. И в ...
  491  11 
След Олимпийските игри в Атина, така и така не пушех и не пиех, имах физиката и любителски започнах да тренирам усилено. Нали древните спартанци имали девиз '' Здрав дух в здраво тяло ''.
И всяка година участвах в масовият старт на есенния Атински маратон за любители, е вярно професионалните маратон ...
  485 
От уредбата вкъщи се носеха песните на Куин и Фреди Меркюри, талант отишъл си рано, както казват от коварна болест.
Зазвуча песента '' Барселона '' ,.. дует Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе, един вид химн на 25-ите
Олимпийски игри в Барселона през 1992 година.
Лежах заслушан в мелодията.
Пред очите м ...
  729 
Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...
  1342  15  50 
Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...
  1197 
Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...
  1246  14 
Директорът Пенчо Бургаски вдигна глава към вратата – стреснат и гневен. А от там връхлиташе заместничката му Карадупева. И това – въпреки негласното табу за всякакви посещения през третия час, когато директорът закусваше. Полезно занятие, тъй като напълненият стомах надделяваше над възпламеняващия с ...
  228 
/от реалността/
Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.
За щастие, по всички програми все някакви го ...
  481 
През девет реки зад десетата, зад девет планини зад десетата, през девет страни в десетата, имало едно време царство господарство, там, където изгрявало слънцето. Царят бил мъдър, строг, справедлив, красавец, воин, обичан и следван от народа си. Царицата имала неземна красота, добра, милосърдна, оби ...
  674  10 
- Не, нямаме свободни стаи, всичките са заети – каза на сносен английски рецепционистът.
Германчетата унило провесиха носове. Това беше третият и последен хотел в малкото погранично градче, където им отказваха. Те бяха златокоси и синеоки, красиви с една чуждоземна хубост, може би това трогна мъжа з ...
  821 
&
Архитект Стамен Дюлгеров изсипа пръстта от лопатата, отдръпна се на метър разстояние от прясната купчина пръст и зарови поглед в гроба на баща си. Очите му се премрежиха, очертанията на надгробните паметници наоколо взеха да се размазват пред погледа му, но не посегна към пакета със сухи кърпички ...
  627 
Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата, нито откровенията на майка ми са ме превърнали в нещо превъзходно. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Като мен, дори това си въобразих, макар че възнамер ...
  950 
Запознаха се случайно при едно пътуване, по-точно екскурзия до Рилския манастир. Тогава тя беше много красива. Косата ѝ падаше свободно, естествено къдрава и кестенява. Работеше като библиотекарка. Той беше инженер с добра и платена работа. Представителен и привлекателен. Нямаше пречки за едно добро ...
  852 
– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...
  331  15 
Изпращат ме да платя режийните. В пощата. Отпред – опашка. Пенсионери, нямащи доверие на банки и банкомати. То пък кой им има доверие, но… Необходимо зло…
Охраната пуска по петима пенсионерите и свободно хората за другия салон. Накъдето съм и аз.
Обаче, един дядка се обажда нервно:
- Ей, стой! – и к ...
  740  12 
Възрастен мъж седеше на една от пейките в парка. Минаваха хора покрай него. Някои от тях го поздравяваха, а други дори не го поглеждаха. Старецът се казваше Иван. Излизаше от дома си сутрин и се прибираше, за да се нахрани към обяд. Времето бе топло, макар и в късната есен. Към Иван се приближи възр ...
  292 
Среща.
Тя беше тръгнала за магазина в центъра на селото. Станала рано, направила закуска на децата, нахранила животните, измела площадката пред къщата и свършила още много работи Сега бързаше да напазарува някои неща, а и да не се свърши хляба, когато чу някой да вика:
- Кево, Кево ма, това ти ли си ...
  645  22 
Аз живея в един гараж. Стопаните му нямат нищо против. Те много ме обичат. Там, в гаража, родих своите малки котенца. Всеки ден се разхождах из квартала, за да си търся ядене. Не че нямаше – собствениците на гаража ми даваха, но друго си беше – да се разходя.
Срещу гаража имаше един дом, за младежи, ...
  348 
Вещица беше Виола. Всички я знаеха като такава в селото... Умееше да бае срещу уроки, да лее восък и да премахва магии, лееше и куршум, тези, които са ходили при нея за това, казваха, че съскането на оловото във водата и нейното монотонно шепнене на тайните думи се сливали в едно малко странно пеене ...
  913 
Кучешки живот
Стар съм. Едва влача краката си, дори мускулите на опашката ме болят.
Много съм гладен. Не съм ял от няколко дни. В момента вървя към една кофа, от която се носи сладката миризма на мухлясали огризки хляб, пилешки кокали и обелки от картофи...
Мама беше с големи кафяви очи и дълга кози ...
  366 
Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...
  1403  13  68 
Анжела подтичваше по най-стръмния баир в селото. Внимаваше да не залепи вкусната филийка с масло и шарена сол върху новата си бяло-розова рокля на пеперуди, но и не изпускаше от поглед пърхащата пред нея реална пеперудка. Макар да си мислеше, че е вече голяма, на цели девет години, любовта ѝ към шар ...
  432  12 
Първи и Втори
- Ти ще стоиш тук, а ти - … влизаме на три!
Едно ..... Две ….. Три ! …
Първи отвори вратата и заедно с Втория влязоха … Нищо … Огромна стая заемаща цялото пространство на къщата … Празно и мрачно … Само в средата имаше нещо като маса и няколко стола, на които седяха баща, майка и дете, ...
  1110 
/серия Съдбата на съдбата"/
Ето – тук беше…
Фатален кръстопът.
И фатален ден…
Не можеше да го забрави току-така. Връщаше се от лекции… Абе, то едни лекции… Скришом четеше интересно криминале, изолирайки се някак си от бумкащия дрезгав глас на професора. Нямаше как – оня притежаваше феноменално упори ...
  223  12 
- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен пад ...
  336 
/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? ...
  491 
...Може би интуитивно Самарянката не искаше да продължава с тия истории, за все повече белязани с неразбирателства и нетърпение отношения и затова реши да разкаже какво чу в неделя в църквата. Беше една уж обикновена история, случила се с Майстора на метли, един от енориашите на пастор Методи. Но не ...
  450 
– Значи, баща ти е получил инсулт преди четири години? И си живяла при този лекар? И не си направила аборт? Имам момиченце? – изстрелваше въпросите си Камен, с които търсеше потвърждение, че цялата история на Роза е реалност.
– Май не трябваше да ти казвам истината. – тихо и със съжаление промълви Р ...
  403 
Стийв
Преди три месеца трябваше от медията да се направи разследване на няколко смъртни случаи в известна клиника, но удряхме на камък. Ходиха няколко колеги, но не можаха нищо да изкопчат. Персоналът или упорито мълчеше или ласкаво се изказваха за своите хирурзи и ги величаеха.
Разбирах, че са напл ...
  836  12 
Предложения
: ??:??