2 743 резултата
Първи си отиде дядо и по бащина линия. Човекът на чието име беше кръстена,човекът когото толкова много обичаше. Отиде си в първата година след като отвори вратата. Просто ей-така без видима причина беше се залежал сякаш в миг изгубил желание за живот. Два дни преди да затвори завинаги очи помолил да ...
  778 
Нямаше представа от колко време е в това състояние. Дали от няколко часа или няколко дена. Тялото му бе брутално узурпирано и не можеше да помръдне. Нещо го бе приковало в противните си обятия и не го пускаше. Нямаше и да го пусне. Нещо го бе покварило по възможно най-ужасния начин. Същото това нещо ...
  983  10 
Любо тъкмо бе свил джойнта си и се облегна доволно на дивана, на който се бе разпльокал. Всичко бе подготвено за поредната самотна ергенска вечер, когато не излизаше навън да се размазва с приятели: лаптоп, звучаща chillout музика, студена бира, чипс, пакет шоколадови бисквити, сникерс, цигари и пеп ...
  715 
Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...
  878 
ЧИСТАЧЪТ
Той беше едно от най-странните и Страшни същества на Вселената, едновременно гонен и едновременно приет навсякъде. Гонен, защото там където се появеше, някой си заминаваше завинаги, а приет защото другите, които оставаха, му бяха Благодарни за Освобождението, което Той им носеше. Името Му б ...
  582 
Детската болница
(научнофантастичен разказ, вдъхновен от Хауърд Лъвкрафт)
автор: Светослав Александров
26.07.2015
Седя сам, сгушен в ъгъла на най-пропадналата кантина във Вселената - „Черната дупка“. Това име е твърде непривично за заведението, което се намира на Хоепра, единствената известна обитае ...
  588 
"[...] А когато най-сетне приближиха високите порти на града, той спря хода си, обърна поглед назад, и рече:
- Толкова време мина... Толкова дни, години,... столетия... Толкова лета и зими се изредиха, че не помня вече где заминах, защо я оставих, поради що пуснах ръката ѝ и позволих на вятъра да ме ...
  816 
Чък Норис се надигна от земята и се огледа. Пространството около него бе странно замъглено, сякаш някой бе пуснал димка. Направи няколко крачки. Знаеше, че се намира в самолетен хангар, но смътните очертания наоколо изглеждаха някак размазани. Тогава забеляза висок и мрачен силует да се приближава к ...
  746 
ШАХ С ПЕШКАТА
- Предупреждавам, че съм програмирана само да играя шахмат - съществото срещу мен с болнав цвят на изкуствената си кожа изговори механично фразата с дълбок гърлен глас, който според упътването трябваше да е на млада блондинка.
Според същото упътване вдървената му поза трябва да ме вдъх ...
  1001 
На Филип му бе писнало да спи с фотомодели, актриси и певици, искаше нещо ново, нещо истинско, нещо, което да запали емоции в сърцето му. Казано с други думи, той търсеше любовта. Но смарткуклата, колкото и да беше качествена и добре програмирана, можеше да му предложи само едно – секс.
Беше дал за ...
  717 
Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
  536 
Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
  597 
Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
  478 
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
  730 
Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...
  535 
Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...
  555 
/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...
  666 
След време ще се научиш да препускаш из вселената с умът си, ще се носиш с белите звезди. Тяхната енергия ще ти връща различни спомени, знаеш ли колко е необятна вселената...? Знаеш ли какви прекрасни пространства съществуват, знаеш ли, че душите се събират на места, където могат да се облекат в нов ...
  596 
Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и ка ...
  683 
Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по разл ...
  565 
(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...
  622 
.txt
Коремът ми се подува. Извънземното отвътре иска да излезе. Хм, ще почака. Още не съм узрял за тая работа.
Имам три неща, които да свърша преди зеления гном да ме взриви.
Трябва да любя Яя. Да кача мамонтовия връх и още едно. Непременно трябва да ...
- Днес си по-добре - пискливия ѝ глас идва от ...
  491 
Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
  588 
Тихомир Цонев
Обичам те
РАЗКАЗ
Селото ѝ се намираше високо на скалистия хълм. Какъв ти „скалист хълм” – цялата Земя се състоеше от скали. Всички казваха, че в Резервата се отглеждат животни и растения, каквото и да представляваха тези неща. Тя никога не бе виждала друго, освен семейството си и скали ...
  928 
Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
  731 
Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
  791 
Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...
  659 
Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...
  877 
8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...
  490 
Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...
  1129 
Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...
  530 
„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...
  841 
Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...
  931 
Азаар спря предпазливо на ъгъла, щом видя един дом да крачи бавно към края на улицата. Ходеше наклонен и съвсем леко залиташе, навярно заради изпитото по време на дъжда пролетно вино. Стените му моравееха, коминът изпускаше весели облачета дим, а вратите и прозорците си играеха с вятъра. Домовете об ...
  693 
Новата Световна война, предстояща следващите няколко десетилетия, няма да е война само на различия в религиите, няма да е война само за събаряне на езиковата бариера, няма да е война само на разруха и унищожение, нито война за надмощие и територия или война за природен ресурс. Това ще е война за изг ...
  706 
Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...
  635 
-Искам да науча повече за тази планета, Джон! - кресна императора.
-Бяха изкарали от строя всичките ни сензори. - каза Джон със сведена глава.
- И нищо ли не можахте да свършите? - попита императора едва сдържайки се да не извика.
- Пуснахме биомеханична клетка, клас "Имитатор".
- Чудесно! Сега само ...
  413 
Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...
  537 
Старейшините първоначално не гледаха с добро око на Сора, защото на външен вид тя се различаваше коренно от останалите членове на племето. Косите й бяха с цвят на прегоряла слама, очите й бяха пъстри, с преобладаващо сини нюанси, а по стройното й тяло нямаше почти никакви косми, като изключим нежния ...
  675 
Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...
  643 
Предложения
: ??:??