2 788 резултата
Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...
878
2
2
Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...
1245
9
Сред острова на самотата, там където душите покорно се отдават на безкрайността и вярата, монахът спеше неспокойно. Спомени за отминалото нахлуваха в съня му. Смееха се, подаваха му чаша вино, пушеха с него, събличха го, но той се дърпаше ужасен.
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
Мяташе се в леглото сякаш не му достигаше въздух, дър ...
1280
2
4
Бях си забравил чувството за хумор в багажника на колата и отивах да си го взема, когато пред мен изкочи странно недоразумение. Ухили се насреща ми, сякаш щях да го водя на романтична вечер с цел предложение за брак.
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
Тъкмо се канех да го отпъдя, но се сетих, че съм оставил целия си арсенал от обидни ...
1303
1
7
6.
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
Костос, пират, който бе и щурманът на кораба се върна на мостика и заповяда на новодошлите, освободени затворници от форта да се строят в редица. Те се затътриха по палубата, като на някои от тях просто не им се вярваше, че ще са пирати.
- Ами да излизаме, генерале! - заповяда пък Джакомо от каби ...
763
– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...
610
2
Застанал на върха на един нисък хълм, Андрю Хайнс притисна слушалката на комуникационното устройство плътно към ухото си и трескаво занатиска копчето, чрез което се осъществяваше връзка с настоящето. От сутринта поне десет пъти бе опитвал да се свърже, но не бе успял, може би заради гъстата растител ...
1281
5
- Знаеш ли, - започна скитникът с поглед впит в ръцете си – Имаше време, когато не разбирах как пътят към Ада може да бъде постлан с добри намерения.
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...
1507
1
4
100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...
747
Отново беше тук.
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...
611
1
2
Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...
788
4
Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на спец ...
1075
10
В името на розите
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
700
2
В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
1489
1
6
На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
941
10
Днес беше денят, в който Ашли Конър щеше да отиде на погребение със сватбената си рокля.
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...
523
Светът беше плашещо студен тази сутрин. Студът се забиваше в кожата му като хиляди миниатюрни игли, напоени с безсмъртен невротоксин, изковани от вечна болка и сълзотворен газ. С времето шега не бива, но въпреки това в тази декемврийска сутрин температурите бяха съвсем нормални. Не валеше сняг и наг ...
429
Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...
973
6
9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...
954
Пътеката се виеше като змия през девствените гори. Тя бе единственото свидетелство за човешка дейност в този защитен от закона район. Не се виждаха нито сгради, нито далекопроводи, нищо, което да е натрапено от човека. Хотелите и хижите, които десетилетия наред бяха загрозявали и замърсявали природа ...
1536
11
1.
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...
1423
1
1
Бяха времена, когато змейовете още дружаха с хората или поне с някои от тях, когато можеше да видиш хоро от самодиви в горите и да срещнеш северни тролове по пещерите, да мернеш опашката на русалка в по-дълбоките реки и дори да станеш свидетел на лудото препускане на кентавър. Зевс още царуваше на О ...
717
1
2
Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. Той пазеше техните тайни и ключа за Портата. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайи ...
1084
3
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
864
2
16
Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...
943
2
Реална виртуалност
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...
фантастичен разказ
В осем без две сутринта Камен кротко седеше на седалката във влака. Беше включил лаптопа си и се бе пренесъл в действието на филма "Граничен контрол”. Вагонът беше общ. Срещу него седеше жена на средна възраст, която спеше, подпряла глава на пердето на прозореца ...
793
2
Първите слънчеви лъчи рaзпръснaхa нощнaтa тъмнинa и остaвихa сaмо черните гърчaви клонки нa мъртвите дърветa нa орaнжев фон. Беше идеaлнaтa мръснa сутрин, първото време след биткa, когaто воиниците трябвaше дa се спрaвят с уморaтa, мръсотиятa, нaрaнявaниятa, инфекциятa и мъртвите. A в повечето случa ...
546
Влязохa в мъртвaтa горa през мaлкa, почти пресъхнaлa рекичкa. Не рискувaхa дa бъдaт зaбелязaни от случaен пaтрул, преминaвaщ точно оттaм. Кaсaпинът следвaше стъпките, които великaнът беше остaвил по кaлтa. Имaше очи кaто коткa и виждaше всичко, дори в релефнaтa кaл посред рaннa нощ. Белият рицaр нор ...
550
Един от най-големите поводи за гордост при хората като вид е, когато се повдигне темата за умението им за самонаблюдение и самосъвършество. Рядко някой от тях се сеща да отбележи, колко често се забравя значимостта на околнaтa средa. Неприятнaтa околнa средa лесно се зaбелязвa, с нежелaние се описвa ...
562
Когато ти и брат ти станахте на пет, небето над село Бръшлян почерня от гарвани. Отначало кръжаха високо, после се снижиха и взеха да нападат врабците и лястовиците, гълъбите и синигерчетата. Накрая накацаха по покривите и оградите, овошките и лозята, царевичака и слънчогледа. Татко ти и дядо ти изл ...
758
2
4
Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...
1202
1
Разбрах, че татко е нещо като шпионин преди около година, когато, в негово отсъствие, се разрових в лаптопа му. Дотогава си мислех, че е счетоводител, работещ в някаква зачукана държавна служба. Колко глупав съм бил само. Лъгал ни бе, мен и майка ми. Всъщност сигурно е нормално работещите в тайните ...
674
4
Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
1266
2
На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, з ...
1011
1
Размислите на един бивш ангел пред лицето на смъртта. Отново.
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
- … затова, кажи ми, какво си ти?
Докато кръвта ми изтичаше на земята, кожата на китките ми беше протрита и болезнена от безмилостния допир на белезниците, болката пулсираше в слепоочията ми, ушите ми пищяха, а мускулите ми крещяха от нап ...
914
2
Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...
1305
2
Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...
682
1
5
Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...
1733
1
11
Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
До ...
До ...
653
10
Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...
485
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
